УЧАСТИЕ В ПРАВНА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОМЕНИТЕ В ЧЛ. 417 ОТ ГПК

13февр.

УЧАСТИЕ В ПРАВНА КОМИСИЯ ЗА ОБСЪЖДАНЕ НА ПРОМЕНИТЕ В ЧЛ. 417 ОТ ГПК

На 12.02.2015г. се проведе заседание на правната комисия на Народното събрание, като официално оповестения дневен ред беше за обсъждане на законопроекта на ПФ за отпадане на т.1, т.2, т. 7 и т. 8 от чл. 417 ГПК и на законопроекта за изменение на ГПК с вносител Даниел Кирилов /председател на правната комисия/ и други депутати от ГЕРБ. В последния допустим по правилника на НС момент, а именно 24 часа преди заседанието, Мая Манолова е внесла два законопроекта – за промяна на ГПК и за частните съдебни изпълнители. Скандално е, че с внасянето на законопроектите в толкова кратък срок, тя не е дала възможност на членовете на правната комисия да направят обстоен анализ на предложените законодателни промени. Скандални са и две от поправките, които се предлагат с тези законопроекти. Първата антихуманна промяна, предлагана от Мая Манолова е от т. 2 на чл. 417 от ГПК да отпадне частта „за банките“ и да се създаде нова т. 10, с която да се даде възможност на банките да се снабдяват с заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Мая Манолова мотивира това „разместване“ с аргумента, че по този начин възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение ще спира изпълнителното дело. Не се подвеждайте – настоящата практика на частните съдебни изпълнители е при спряно изпълнително дело да не вдигат запорите на банковите сметки и на трудовите възнаграждения и другите възнаграждения за труд, да събират сумите, постъпващи по сметките или за изплащане на възнаграждения по труд и да ги съхраняват по техните сметки, без да ги предават на взискателя по изпълнителното дело. Така ЧСИ тълкуват спирането на изпълнението. Имайте предвид, че ЧСИ ще ви налагат запори и на движимите ви вещи и възбрани на недвижими имоти /не само ипотекирания имот служи за удовлетворяване на банката – кредитор/. По този начин, ще ви възпрепятстват възможността да реализирате приходи от една евентуална продажба на тези вещи, тъй като никой купувач не би се осмелил да придобие имот или вещ, предмет на обезпечение. С това си предложение Мая Манолова реанимира старото си и аналогично предложение, което внесе и в предходното Народно събрание и което на общественото обсъждане предизвика разобличителната реч на г-н Димитрин Вичев, неговото гневно напускане на НС, придружен от почти всички граждански организации, участващи в  обсъждането.

Втората скандална промяна, предложена от Мая Манолова е предвидената в Закона за ЧСИ възможност при плащане на дълга от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение ЧСИ, да събират половината от таксата, наричана от мен „такса рекет“, която биха получили, ако длъжникът не изпълни доброволно в този срок и ЧСИ извърши действия по принудително изпълнение. Това е таксата по т. 26 от тарифата им, която не представлява такса за реално свършената от тях административно – техническа работа, а печалба, изчислена като процент върху размера на вземането на кредитора – банка, небанкова-финансова институция, топлофикация и т.н.. Принудителното изпълнение е сурогат, заместител на доброволното изпълнение, за това е недопустимо, ако длъжникът изпълни доброволно своя дълг в срока за доброволно изпълнение, той да бъде обременяван с допълнителни разноски, за да се облагодетелстват ЧСИ. Към настоящия момент е в сила Постановление 215/14г., съгласно което когато длъжника изпълни в срока за доброволно изпълнение, той не дължи нищо от тази такса по т. 26 от тарифата на ЧСИ. Камарата на ЧСИ обжалва това справедливо и хуманно постановление пред Върховен административен съд, като по повод на жалбата им бе образувано адм. д. № 10545/14г., към което прилагам линк http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/0b83caa159b336fec2257db20045dc36?OpenDocument.

Три неправителствени организации – „Граждански контрол“, представлявано от Ангел Славчев, сдружение „Движение за пълна заетост и ценова стабилност“, представлявано от Светлозар Съев и фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека“, представлявана от мен встъпихме на страната на Министерски съвет, за да се борим за оставане в сила на Постановлението. На първа инстанция ние спечелихме делото. Сега Мая Манолова се опитва чрез закон да отмени този справедлив акт.

На проведеното заседание на правната комисия участващите неправителствени организации, чрез техните представители категорично застанахме в подкрепа на отпадането на чл. 417 от ГПК. Изразихме становища и дадохме аргументирани примери, че едно инквизиционно, феодално производство води до нарушаване правата на длъжниците, тъй като те са лишени от възможността да оспорят основанието на техния дълг, неговия размер, или да възразят за изтекла давност, да изтъкнат основания за нищожност или унищожаемост на поетото задължение. Чрез този член бяха екзекутирани стотици хиляди съдби и бизнеси. Тъй като чувам становища, че отпадането на този член ще доведе до загуби за бизнеса, искам да подчертая, че това е абсолютно невярно. В практиката си срещнах точно обратното, унищожени бизнеси именно защото те са били лишени от правосъдие и са били осъдени по реда на чл. 417, т. 2 и т.3 от ГПК и след като в изпълнителното производство е било разпродадено тяхното имущество и блокирана тяхната дейност, тези фирми са печелили исковите си дела, но след като вече са били доведени до фалит.

Адвокат Веска Волева и аз заявихме, че ще изготвим допълнителни писмени становища, в които да изложим нашите съображения за отпадане на чл. 417 от ГПК и ще разобличим лъжите, изречени със становището, внесено в НС по повод на законопроекта на ПФ от „Асоциация на българските банки“.

На неправителствените организации ни бе дадена възможност в рамките само на по три минути на организация да представим своите виждания, ние не сме членове на правната комисия и нямаме право на глас, но отстояхме нашите позиции и попречихме чрез оказания от нас граждански натиск да се отложи гласуването на законопроекта на ПФ. Председателят на правната комисия г-н Данаил Кирилов предложи на членовете на комисията да гласуват да бъдат разглеждани на второ четене във правна комисия само законопроектите, внесения от него и този, внесен от Мая Манолова, а законопроекта на ПФ да бъде разгледан отново на първо четене след няколко седмици. По този начин, беше направен опит да се внесе в пленарна зала първо законопроекта на Мая Манолова, да се гласува предлаганата от нея промяна и така да се блокира законопроекта на ПФ. Само намесата на нас гражданите и най-вече на г-н Димитрин Вичев предотврати това да се случи. Г-н Вичев се обърна директно към председателя и го предизвика да бъде герой, заради това, че работи в интерес на хората, а не на олигархията и да внесе за разглеждане този жизненоважен законопроект. Пред общественото недоволство г-н председателя на правната комисия отстъпи и така се стигна до гласуване и на законопроекта на ПФ.

Заради нашата подкрепа и изразена гражданска позиция, на следващото заседание предстои разглеждането на трите законопроекта, като на второ четене тези законопроекти ще бъдат обсъждани вече не ан блок, а точка по точка.

Гражданското общество отстояхме своите искания и благодарение на нашите усилия – на Ангел Славчев, на Светлозар Съев, на Димитрин Вичев, на адвокат Веска Волева, на Доротея Ангелова, на Мария Асими и др.- не допуснахме банковата олигархия да извоюва забавяне разглеждането на законопроекта на ПФ.

Искам да споделя и възмущението си от арогантното и цинично поведение на г-н Хампърцумян, който още във фоайето при пропуските, заяви на висок глас, че идва, за да се бори със законопроекта на патриотите и на адвокатската мафия. В продължение на половин час, докато чакахме да ни издадат пропуските, Хампърцумян бълваше обиди и лъжи, а Димитрин Вичев и Доротея Ангелова с достойноство опровергаваха думите му.  Не крия, че изпитах усещане за удовлетворение, когато г-н Вичев директно каза в очите му, че е най-мразения човек в България.

Въпреки това неприятно, но неочудващо ме поведение на г-н Хампърцумян, ние постигнахме исканията си. Успяхме да проведем и лични разговори с част от народните си представители, в които продължихме да излагаме и настояваме за промяна.

Г-н Красимир Влахов, заместник председател на Върховен касационен съд, който присъстваше на заседанието на правната комисия, ме покани да проведем среща, на която да обсъдим изразеното от мен възмущение, че масово съдиите в България не познават и не прилагат правото на Европейския съюз, гарантиращо голяма защита на потребителите на финансови услуги и забраняващо продажбата на ипотекираното в полза на банките жилище на длъжника, докато не приключи исковото дело. Г-н Влахов също така изяви желание да му представя становището, което изготвих до Омбудсмана, съдържащо анализ на правото на ЕС в областта на защита на потребителите, с цел подобряване работата на съдилищата.

Членове на правната комисия също изявиха желание да им представя това становище, за да го обсъдят при вземането на решение кои предложения в законопроектите да подкрепят, както и да запознаят с него членовете на парламентарно представените партии. Защото истинската битка предстои и тя ще бъде в пленарна зала, когато всеки от трите законопроекта бъде подложен на гласуване.

Г-н Димитър Байрактаров ме покани за участие във воденото от него предаване във телевизия „СКАТ“, което ще се излъчи в неделя от осем часа. В това предаване ще обсъждаме туморът чл. 417 от ГПК, като възнамерявам да говоря и за проблемите на кредитополучателите на кредити в швейцарски франкове, тъй като те са бъдещите масови жертви на този мракобесен член.

СПОДЕЛЯНЕ

Коментари (1)

  • адв.Николай Георгиев
    13.02.2015 at 21:37

    Зад вас сме!- адв.Н.Георгиев,адв.Т.Попов,адв.В.Ценов – САК!

    Reply

Вашият коментар

Работно време: 09:00 – 17:30
Консултация се назначава само след предварително записване.

гр. София

ул. "Петър Парчевич" № 1

  • ет. 5, ап. 14
  • 0898 79 09 09
  • adv_desislava_filipova@abv.bg
GPS Навигация

ИНТЕРЕСНО