Адвокат Десислава Филипова: Съдете банките!

30сеп.

Адвокат Десислава Филипова: Съдете банките!

Адвокат Десислава Филипова е председател на фондация „Център за европейска интеграция на България и за защита правата на човека”. През февруари миналата година тя внася жалба до Европейската комисия, в която посочва, че чл. 417 от ГПК, който позволява длъжник на банки и кредитни институции в България да бъде осъден по бърза процедура без възможност да се противопостави, а имуществото му да се продаде, са действия в нарушение на правото в ЕС. От тази година ЕК пристъпва към същински действия срещу България заради принудителното изпълнение спрямо длъжници. Може да се окаже, че всеки кредитополучател у нас е мамен „законно”. – Адвокат Филипова, разбрахме, че сте чели публикациите ни по темата и дори познавате отблизо казусите, изложени в тях. Как бихте охарактеризирали проблема с банките и кредитните институции у нас, които поставят пред свършен факт своите длъжници?
– Българските банки масово нарушават сключените от тях договори, повишават едностранно лихвите по кредитите и довеждат кредитополучателите до невъзможност да погасяват задълженията си. Престъпното им банкиране се закриля от закона, защото чрез своето лоби в парламента банките се включиха в заповедното производство по чл. 417 от ГПК, по който, без кредитополучателите да участват в делото, банките се снабдяват със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. За това, че е осъден, потребителят научава едва когато съдебен изпълнител почука на вратата му, запорира заплатата, авоарите му и започне да разпродава имуществото му. Набеденият за длъжник кредитополучател е бил изряден по договора си, но въпреки това е доведен до невъзможност да плаща кредита си, защото банката в нарушение на закона и на договора е увеличила сумата, която потребителят дължи. Потребителят има право да възрази срещу заповедта в много кратък двуседмичен срок, като след възражението банките са длъжни да заведат нормално, състезателно дело. В това дело потребителят може да докаже, че банката противозаконно е вдигала дължимите й месечни вноски.

Но воденото на истинско, равнопоставено дело не спира изпълнението, което дава възможност банките да разпродават на безценица имотите на нарочените за длъжници потребители. Така мнимият длъжник ще докаже своята правота във воденото дело,

но след като вече е загубил всичко, което е притежавал

Член 417 от ГПК създава привилегии в полза на банките, превърнали се в аристократите на Темида, докато кредитополучателите получават огризки от правосъдие. Този квазиправосъден ред за снабдяване с изпълнителни листа е забранен от правото на Европейския съюз, според което съдът, който издава изпълнителни листа, трябва служебно да разгледа въпроса дали в договорите за кредит не са налице нищожни и забранени от това право клаузи /например тези, които дават право на банката да увеличава произволно лихвата по кредита/ и е длъжен да откаже издаването на изпълнителен лист, ако установи, че такива уговорки са включени в договора. Правото на Евросъюза изисква от съдилищата на държавите членки да разгледат дело и да извършват проверка за наличието на неравноправни клаузи, дори и потребителят да не е възразил срещу заповедта. В нарушение на правото на Съюза, българският закон не дава възможност на кредитополучателя, който поради непознаването на правата си или поради преживения от него шок, че е осъден задочно, е изпуснал срока, в който е можел да подаде възражение, да образува дело срещу банката и да получи справедливост. Правото на ЕС забранява на банките да продават имотите на кредитополучателите, независимо че са ипотекирани, докато не приключи исковото дело, в което да се извърши проверка за неравноправност на клаузите в договора за кредит.

Чл. 417 от ГПК е противоевропейски, изцяло нарушава правото на Европейския съюз, поради което сезирах Европейската комисия с жалба и искане да се предприемат действия за защита на кредитополучателите и на всички други, пострадали от задочната процедура за осъждане. През март месец 2014 г. получих отговор от Комисията, че са регистрирали жалбата ми и ще извършат проверка на случая, след което ще излязат с окончателно становище дали България нарушава правото на ЕС и ще изискат тя да отмени чл. 417 от ГПК и да гарантира, че няма да бъдат продавани ипотекирани имоти преди приключването на исковите дела.

На 28 юли тази година получих ново писмо от Европейската комисия, с което ми съобщават, че веднага след като потвърдя дали съм съгласна пред българските власти да бъде разкрита моята самоличност и пълното съдържание на жалбата ми, ще адресират писмо до страната ни и ще ме уведомят каква е позицията й.

От началото на проверката минаха вече 16 месеца, а българските потребители, и най-вече кредитополучателите, продължават да бъдат ограбвани чрез феодалния и туземски чл. 417 от ГПК. Мнозина загубиха своите домове, а редица се самоубиха, смазани от липсата на справедливост. Бързите действия на Европейската комисия са необходими за физическото оцеляване на българските граждани, тъй като нашите политици доказаха, че не са народни представители, а представители на банките, и отхвърлиха законопроекта, внесен от Димитър Байрактаров за отмяна на противочовешкия чл. 417 от ГПК. За да катализираме промяната, група представители на неправителствени организации проф. Кръстьо Петков, адвокат Веска Волева, Богомил Николов и Георги Неделчев започваме провеждането на пресконференции в по-големите български градове, в които разясняваме на българските граждани техните права. Първата пресконференция беше дадена на 11 септември 2015 г. в София, като в нея се обърнахме към г-жа Вера Юрова – еврокомисаря, в чийто ресор в ЕК е защитата правата на потребителите, с отворено писмо, в което категорично настояваме за бързи действия от страна на Комисията за спасяването на потребителите, тероризирани от банките и от другите облажили се от този член търговци и доставчици на услуги. С това писмо каним г-жа Юрова да дойде в България на среща с нас, за да се запознае лично с

трагедията на българите, притискани и изнудвани от банките

– Какво да правят хората, които в момента изпитват на гърба си тази несправедливост?
– Важно е да знаят, че банките не са неуязвими и ги призовавам: Защитавайте се, не бъдете пасивни, защото пасивността ви прави жертви на банковия произвол! Знайте, че има много спечелени дела срещу банките и всичко, крадено от тях, е върнато на измамените кредитополучатели, които са завели дела и са се защитили. Не чакайте банките да ви засъдят, а се бранете първи! Върнете си надплатените незаконно лихви и такси!

На кредитополучателите, въвлечени в измамливата схема на швейцарските франкове, искам да кажа, че КЗП се произнесе, че вашите договори са пълни с неравноправни клаузи, с които са ви мамили, че вземате франкове. Вече има и спечелени дела, в които съдът се произнася, че сте получили евро или лева, не и франкове. Не стойте скрити в къщите си и да се надявате, че злото няма да ви сполети!
Зад банките стои чл. 417 от ГПК, който прави плячкосването на имуществото ви бързо, но и неизбежно. За да го предотвратите и да се спасите от измамите им, съдете ги!


Адв. Яничка Методиева:
Някои кредити са добре измислена измама!

Преди две години героиня на „ШОУ” разказа схемата, по която е била принудена да плаща на кредиторите си, които се оказаха истински „обръч” от кредитни институции. Тя ни каза: „Ето как действат: Първо плащаме премии по гаранция, после наказателна лихва при просрочване по остатъка от главницата, след това просрочена дължима лихва по заема, за просрочена дължима главница по заема, за редовна дължима лихва по заема и чак накрая за редовна дължима главница по заема. В основния договор обаче не пише колко ни е вноската по кредита, няма падежна дата, неясно е формирана и лихвата – те си изчисляват всичко по някаква тяхна схема, така че ние не разбираме какво става. Погасителният план ни го дадоха 2 месеца след договора и там се оказа, че всичко е по-различно от първоначалната договорка. Като се забавиш, започват да ти начисляват лихви, така че никога не стигаш до погасяване на главницата. След като ни заведоха дело, първия път не намерихме добър адвокат и го загубихме. По-късно от новия адвокат научихме, че и по време на делото са ни лъгали – материалните им претенции към нас се оказаха различни от тези, които кредиторите бяха посочили официално в Централния регистър на БНБ. Оказахме се жертви на законен рекет”, разказа жената пред репортер на „ШОУ”.

Адвокатът й Яничка Методиева ни доразясни картината: „В рамките на 3 години въпросните кредитори на моята клиентка се сдобиват с апартамент, ферма и значителна сума пари. Взеха за залог дори къщата на дъщеря й. Притискаха хората да подпишат нови договори. Мога да окачествя това като добре измислена измама. С прикриване на имена и източване на пари по такъв начин, че кредитополучателят да остане вечният длъжник. Тези кредитори на практика си купуват роби – хора, които, докато са живи, ще са им задължени!”. Очевидно има нещо гнило в начина, по който е регламентирана дейността на този род институции и е крайно време тя да бъде преразгледана. „В цял свят хората живеят на кредит, а у нас от кредит умират!”, е написал форумец и, уви, може да се окаже почти стопроцентово прав.
Цялата публикация в БЛИЦ може да видите тук.

СПОДЕЛЯНЕ

Comments (11)

  • Христина Георгиева
    22.02.2016 at 17:34

    Да ще ги съдим адвокат Филипова, но ще поемете ли делата безплатно до получаване на обезщетение за нарушават сключените от тях договори, повишават едностранно лихвите по кредитите? Или ще се точат делата с години и хората няма да доживеят решение в тяхна полза!!!

    Reply
    • Филипова
      23.02.2016 at 18:46

      Безплатно се поемат дела при желание на адвоката и при условие, че са налице предпоставките на чл. 38, ал. 1 т. 2 от ЗАкона за адвокатурата, а именно страната по делото да е материалнозатруднено лице, т.е. лице, което е бедно. Струва ми се доста непочтенно да се вземат едни пари от банката, да се похарчат и след това да се очаква от мен да Ви водя дело безплатно. Ако отговаряте на условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от закона и наистина сте бедна жена, някой млад колега би се учил от Вашия казус.Представете на някой млад колега доказателства, че сте бедна и се надявам да реши да Ви води делото.

  • Светла Н.
    23.02.2016 at 0:01

    Точно!Хващате си един печен адвокат-честен и им разказва игрите!!С такъв адвокат спечелихме дела срещу тези изедници,но преди това да не ви казвам какви нерви бяха!

    Reply
  • J.L
    24.02.2016 at 23:22

    а относно високите такси адв. Филипова ?! Вие имате ли мнение по въпроса, защото закона отново е недописан и за тези ,които са със заварено положение си плащат като „поп“ . Лично аз плащам 32 лв месечна такса управление или по-точно 0,5% върху главницата. Не мога да го нарека дори пладнешки обир, след като няма закон за да ме защитава ….

    Reply
    • Dessisslava Filipova
      29.02.2016 at 11:43

      За таксите, както и за надвзетите лихви може да заведете дело и да искате да Ви се възстановят, ако са събирани въз основа на неравноправни клаузи.

  • J.L
    29.02.2016 at 21:36

    Лошото е,че и тоеа е узаконено. След намесата на ОМБУДСМАНА приеха закон с който такса управление на кредит да отпадне. Но в този закон не е упоменато за хора,които вече са подписали договор към настоящия момент. А банката ми отказа преподписване и ми каза,че е за нови клиенти. Аз питам,само защото е с по-задна дата,аз не съм ли БГ гражданин и моите пари и данъци различни ли са, или пак да се сърдя на късмета си , задето съм се родила в държава с двоен стандарт ….?!

    Reply
    • Десислава Филипова
      01.03.2016 at 11:48

      А защо не ги заплашите /а и при необходимост го направете/, че ще рефинансирате кредита в друга банка – така ще подпишете договор при действието на направените законови промени.

  • Desislava Georgieva
    01.03.2016 at 8:26

    Dali e vazmojno da se svarja s vas Po skaip,tai kato nesam v BG?

    Reply
  • Радостина
    26.07.2016 at 19:08

    Добър вечер ..и ние с моите родитили сме в безисходица,но неможем да намерим адвокот за да заведем дело аз наистина искам да осъдъ банката ,която все още си търси някакви лихви при положение, че си продадохме имота погасшхме взетага главница , и сме и още длъжници за някакви лихви.. питам , защо?след като сме си погасили взетия заем който хич не е малко..320 000 лв и Още 174 000 лв ни останаха лихви от къде …това потам , но никой не ми дава адекватен отговор. Можете ли да ми помогнете.. И най големия парадокс е че банката ни посяга на нивите за да си възтанови тези лихви…Помофнете ми моля ви …ще се боря до край ..или ме насочете. Благодаря Ви..

    Reply
    • Десислава Филипова
      28.07.2016 at 11:51

      Свържете се с мен, трябва да прегледам документите Ви, да видя на каква фаза сте – има ли изпълнително дело. Има специфики, няма общ отговор без запознаване с надлежната документация.

Вашият коментар

About Us

Perspiciatis unde omnis iste natus sit voluptatem veritatis et.