ПРАВА НА ДЛЪЖНИЦИТЕ В ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДЕЛА

31окт.

ПРАВА НА ДЛЪЖНИЦИТЕ В ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДЕЛА

обран длъжник

Тази статия ще се фокусира върху основните права на длъжниците в изпълнителните дела, за да ви помогне да се защитите,  ще даде отговор на някои от най-често задаваните ми въпроси и ще разсее честите заблуди сред неспециалистите, които са осъдени и срещу тях има образувано изпълнително производство. Статията е актуализирана с промените в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, направени през 2017г.

КАК РАЗБИРАТЕ, ЧЕ ИМА ОБРАЗУВАНО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО СРЕЩУ ВАС

         Когато получите покана за доброволно изпълнение, бивате уведомен, че срещу вас има заведено изпълнително дело. С поканата ви се дава двуседмичен срок да заплатите доброволно дълга си. Една от основните грешки на длъжниците е че считат, че ако имат наложен запор на заплатата или на сметките си, преди да са получили поканата, то тези действия на съдебния изпълнител са незаконни. По закон, запорното съобщение трябва да се изпрати едновременно с поканата, като е възможно да бъде получено от работодателя или от банката преди вие да сте получили поканата си.

          Когато сте осъдени от банка или от друго лице по реда на чл. 417 от ГПК, с поканата за доброволно изпълнение съдебните изпълнители /частни или държавни/ са длъжни да ви връчат и заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. От връчването им тече двуседмичен срок да оспорите осъждането си чрез съдебния изпълнител до районния съд, издал заповедта, като подадете възражение. В този срок може да поискате съда да спре изпълнителното дело и да подадете частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта.

             Новото в ГПК е, че в случаите, когато сте били осъдени от ЧЕЗ, ВиК, телекомуникационна компания или друг кредитор със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК,  съдебните изпълнители вместо покана за доброволно изпълнение ще ви връчат съобщение за образуваното дело.

 

КАКВО МОГАТ ДА ВИ ВЗЕМАТ:

            Съдебните изпълнители могат да правят удръжки от работната ви заплата, от банковите ви сметки и др.  /например от дължимия ви наем/, да  продават ваши или съсобствени движими и недвижими вещи, включително такива, които са съпружеска имуществена общност, ценни книжа. По закон няма ограничение да се изнася на продан вещ, която да е съразмерна със стойността на дълга ви, т.е. може за задължение в минимален размер да се изнесе на продан имот на голяма стойност.

              В случаите, в които се изпълнява чрез удръжки от трудовото  или друго възнаграждение за труд по граждански договор или върху пенсия, законът регламентира, че те могат да се правят само до определени размери в зависимост от сумата, която длъжникът получава месечно и според това дали той има деца, които издържа. Месечното трудово възнаграждение се определя след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Удръжки могат да се правят само ако месечното възнаграждение или пенсия е в размер  над минималната работна заплата /така изрично и в т. 3 от Тълкувателно решение № 2/13г. на ОСГТК на Върховен касационен съд /ВКС/  и в размери, регламентирани в чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ според това дали длъжникът има деца и какъв е стойността на получаваните месечни доходи. Старата редакция на чл. 446 от ГПК създаваше затруднения, тъй като същата имаше много несполучлива формулировка. Тя предвиждаше, че могат да се правят удръжки, когато доходът е над минималната работна заплата, същевременно беше посочено в първата точка от този член, че ако осъденото лице получава до 300лв. месечно, могат да му се правят удръжки. Объркването идваше поради причината, че членът е приет през 2008г., когато минималната работна заплата /МРЗ/ е била 220лв., като постепенно в годините е нараствала, но законодателят не актуализираше праговете на несеквестируемите доходи, макар че запазваше правилото за абсолютната несеквестируемост на МРЗ. Независимо, че законодателят не беше актуализирал чл. 446 ГПК съобразно променените стойности на МРЗ чрез Тълкувателно решение № 2/13г. на ВКС се обясни по задължителен за всички  начин /съдебни изпълнители, длъжници, работодатели и т.н./, че абосолютно несеквестируема винаги е минималната работна заплата, тъй като  е необходима за физическото оцеляване на длъжника. С измененията през 2017г.  старите абсолютни стойности  до 300 лева, от 300 до 600 лева, от 600 до 1200 лева и над 1200 лева бяха изменени, като чл. 466 ГПК съдържа вече общи формулировки, които да гарантират защитата на длъжниците при промяна на размера на МРЗ. Новите формулировки не съдържат цифрови стойности, а са посочени като база за определяне сумите за секвестиране /=удържане/  стойностите над МРЗ до двукратния размер на МРЗ,  стойностите между двукратния размер на МРЗ и четирикратния й размер и стойностите над четирикратния размер на МРЗ.

ФОРМУЛА ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ:

БРУТНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

минус ДАНЪЦИ И ОСИГУРОВКИ

минус РАЗМЕРА НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА

равно на ОСНОВАТА /ОСТАТЪКЪТ/, КОЯТО ЩЕ СЛУЖИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СУМАТА, КОЯТО МОЖЕ ДА БЪДЕ УДЪРЖАНА ПО ПРАВИЛАТА НА ТОЧКИ 1, 2 И 3 КЪМ АЛИНЕЯ 1 НА ЧЛ. 446 ГПК

Тези ограниченията не се отнасят до задължения за издръжка. В случаите, когато се дължи издръжка, присъдената сума за издръжка се удържа изцяло. Когато едно лице има право да получава издръжка или стипендия, върху тях не може да се насочва принудително изпълнение /=да се секвестират/. Върху стипендии могат да се правят удръжки само за изплащане на издръжка.  

Важно: в сумите по чл. 446 ГПК, които служат за основа за определяне на секвестируемия доход не могат да се включват абсолютно несеквестируеми помощи и обезщетения по чл. 114 а от Кодекса за социално осигуряване /за тях подробно виж по-долу/. Измежду изброените в този член са обезщетенията за временна неработоспособност /т.нар. „болнични“/, т.е. тях можете да ги получавате изцяло и те не следва да вдигат стойностите, по които се определя базата за удръжки.

Важно: командировъчните не се включват в трудовото възнаграждение, те служат за покриване на разходите, а не възмездяват положен труд.

Важно: върху помощите, получавани от земеделски стопани и други бенефициенти не може да се правят удръжки, ако техния източник са средства от Европейския съюз.

Какво трябва да направя при запор на несеквестируем доход: имате право да се обърнете към Окръжния съд за извършване на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК върху незаконното изпълнително действие. Срокът за депозиране на жалба е едноседмичен съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК и започва да тече от връчване на съобщението за наложения запор, а когато запорът не ви е съобщен или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването Ви, че работодателят Ви е извършил превод на съдебния изпълнител. Пропускането на този срок не Ви лишава от правото да искате от съдебния изпълнител да вдигне запора, респ. да уведоми работодателя, че същият няма действие спрямо несеквестируемата част и да ви върне събраните суми, когато те са несеквестируеми и докато те не са получени от кредитора ви, както и да обжалвате евентуалното разпределение на основанието на несеквестируемостта. Освен това, ако не упражните тези права, Вие имате правната възможност да заведете исково производство по чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители, чл. 441 от ГПК и чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и да ангажирате имуществената отговорност на органът по принудително изпълнение за причинените Ви вреди.

Може ли работодателят ми да е виновен за неправилното удържане: На практика това са най-честите случаи в практиката, тъй като частните и държавните съдебни изпълнители не извършват изчисление на  доходите ви /те имат достъп до НАП и знаят, че имате трудов договор, но нямат информация за размера на заплатата ви/. Работодателите носят задължение по чл.  272, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 2 от Кодекса на труда да правят удръжки по правилата и в размерите на  чл. 446 от ГПК. На практика работодателите допускат грешки, дължащи се на възлагането на дейността по определяне на секвестируемата част на счетоводители или касиерите си, които не познават сложната юридическа материя или пък на юрисконсулти, които са слабо професионално подготвени. Малките фирми дори не разполагат с такъв персонал и или сами правят изчисленията, или ги възлагат на външи счетоводни фирми, за които казах, че често нямат нужната експертиза.

Тук може да видите линк към решение, с което работодател е осъден да плати на служителя си парите от заплатата му, които незаконно е удържал и привеждал на съдебен изпълнител:

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4%2BFUkVwZvtI%3D

Запазва ли се забраните за удръжки на трудови възнаграждения, когато сумите постъпват по банкови сметки: Забраните се запазват, но с едно важно уточнение – те важат само за месеца, през който са получени. Ако те се трупат по сметката, вече се водят като спестявания и подлежат на удръжки. Идеята на законодателя за несеквестируемостта е, че с неподлежащите на удръжки суми се гарантира екзистенц-минимума на длъжника, той да разполага със  минимум средства за препитание, без които  и под тях би било застрашено физическото оцеляване и съществуването му. Ако той не разходва тези пари, те спират да изпълняват тази функция.

От 2017г. се въведе изрично задължение на банките да не изпълняват запорни съобщения относно несеквестируеми суми, постъпили по сметки в тях, открити от длъжници. Смятам, че като нови правила те дълго няма да бъдат прилагани правилно от банките.

Какво се случва, ако запорират мои дружествени дялове в търговско дружество: запорът върху дружествени дялове не дава право на кредиторът ви да прави удръжки от сметки, собственост на дружеството или да разпродава негови движими или недвижими вещи. Съществува възможност той да бъде овластен от съдебния изпълнител да предяви иск пред Окръжния съд с искане търговското дружество да бъде прекратено чрез ликвидация, за да получи суми при осребряването на имуществото на ликвидираното дружество.

Когато се. пристъпва към продан на Ваше движимо и/или недвижимо имущество и сте физическо лице,  чл. 444 ГПК регламентира кои вещи са несеквестируеми, т.е. не могат да бъдат продавани от съдебния изпълнител. Честа заблуда е, че единствено чл. 444 и чл. 446 от ГПК уреждат забраната да се изпълнява върху определени вещи или доходи.  В законодателството има още една разпоредба на чл. 114а от Кодекса за социално осигуряване, който забранява да се изпълнява  върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс. Затова съдебните изпълнители не могат да ви удържат обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване, за трудова злополука и за професионална болест, за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете, за инвалидност, за безработица, парични помощи за профилактика и рехабилитация и за помощно-технически средства, свързани с увреждането и др./ Върху тях не могат да се налагат запори и да се правят удръжки, освен за изплащане на издръжка или за изплащане на задължения към държавното обществено осигуряване. Забрана  за удръжки се съдържат и в чл. 45 от Закона за интеграция на хората с увреждания, чл. 14 от Закона за социалното подпомагане и в чл. 13 от Закона за семейни помощи за деца относно обезщетенията и помощите, изплащани по този закон.

Чл. 444 от ГПК и издадените въз основа на него Постановление на Министерски съвет /ПМС/ № 113/03г. и ПМС № 31/08г., с което е приета Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство уреждат

КОИ ВЕЩИ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРОДАВАНИ ОТ СЪДЕБНИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ КАТО НЕСЕКВЕСТИРУЕМИ:

         Несеквестируемо е единственото жилище на длъжника /не и друг недвижим имот, например нива/, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. ПРИМЕР: собственик сте на жилище и нямате друго на ваше име, но вие живеете със съпруга ви, който също притежава жилище, в този случай не може да се ползвате от защитата на закона. Ако обаче, макар да сте омъжена и съпругът ви да притежава жилище, вие сте във фактическа раздяла с него, като собственик на едно единствено жилище ще може да се ползвате от закона. Друго изискване, от което зависи дали единственото жилище може да бъде продавано на публична продан е жилището да не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени като жилищни площи по Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство. Ако тези площи надвишават жилищните нужди, надвишаваща част може да се продава, ако е възможно да се отдели в самостоятелно жилище без значителни преустройства и без неудобства по-големи от обикновените.

Кога въпреки, че жилището на длъжника е единствено може да бъде продавано от частния или държавен съдебен изпълнител: забраната да бъде продадено на публична продан единственото жилище отпада, когато:

  • сте го ипотекирали;
  • го изнасят на продан, защото дължите издръжка;
  • осъдени сте за непозволено увреждане, например сте причинили пътно-транспортно произшествие и трябва да платите обезщетение, наводнили сте имота на съседите под вас и трябва да им платите и т.н.
  • осъдени сте за финансов надчет

Какво да правя, ако бъде възбранено единственото ми жилище: 

 

КАКВИ ВАШИ ЛИЧНИ ВЕЩИ ИЛИ ВЕЩИ ОТ ВАШАТА ПОКЪЩНИНА ЩЕ ВИ ОСТАНАТ КАТО НЕСЕКВЕСТИРУЕМИ, БЕЗ СЪДЕБНИТЕ ИЗПЪЛНИТЕЛИ ДА ИМАТ ПРАВО ДА ГИ ПРОДАВАТ:

  1. по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто, една шапка, два костюма (съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери – за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли – за жените) и работното облекло;
  2. употребяваните обувки и бельо.
  3. Всички детски храни и принадлежности.
  4. по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството;
  5. един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове;
  6. обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене;
  7. необходимите уреди за отопление и една печка за готвене;
  8. една пералня и един хладилник;
  9. един телефонен апарат и един радиоапарат.
  10. Изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват отдлъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение.
  11. Учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на длъжника и членовете на неговото семейство.
  12. Домашните животни (домашните любимци), ако не са отглеждани за продажба.
  13. Семейните и личните ордени и отличия.
  14. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани – до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
  15. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
  16. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
  17. земите на длъжника – земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев – за една година;
  18. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;

КАКВО ИМАТЕ ПРАВО ДА ОБЖАЛВАТЕ, АКО СЪДЕБНИЯТ ИЗПЪЛНИТЕЛ Е НАРУШИЛ ПРАВАТА ВИ:

  1. Ако се започне продажбата на вещи или се правят удръжки от доходите ви и обезщетенията, които са несеквестируеми, вие имате право да депозирате жалба срещу продажбата или удръжките.
  2. Можете да обжалвате наложената ви от съдебния изпълнител глоба.
  3. Да се жалите срещу отнемането на движима вещ или отстраняването ви от имот, поради това, че не сте уведомен надлежно за изпълнението
  4. Да обжалвате постановлението за разноските, като оспорите прекомерно високите адвокатски хонорари или неправомерно начислените ви такси в полза на съдебния изпълнител.
  5. Когато се продаде ваш имот, можете да депозирате жалба срещу изготвеното постановление за възлагане /това е акта, с който съдебния изпълнител определя купувача на недвижимия имот за негов собственик/.
  6. Можете да подадете жалба срещу извършеното разпределение на постъпилите по делото от проданта суми. Разпределение се извършва, когато по делото има присъединени кредитори, което налага постъпилите от удръжките или проданта суми да се платят отделните кредитори. Възможно е да се изплатят неправилно по-високи суми на някой от кредиторите, както и да бъдат допуснати други грешки и така да бъдете ощетени.

ПРЕД КОГО МОЖЕ ДА ПОДАДЕТЕ ЖАЛБА:

         Жалбата се подава до Окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако сте присъствали при извършването му или макар да не сте присъствали, сте били призовани за него, а в останалите случаи, считано от получаването на съобщението за него. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител по вашето дело, като се заплащат държавна такса в размер на 25 лв. и такси по сметката на съдебния изпълнител, които се определят различно /например според броя на преписите, които трябва да бъдат връчени по делото на другите страни/ и за копие на делото. Делото пред Окръжния съд се води между вас и взискателите /кредиторите по изпълнителното дело/, без страна да е съдебния изпълнител независимо, че неговото незаконосъобразно действие е причина за нарушаване на правата ви. Дори и да спечелите делото си, ще ви бъде присъдена платените държавна такса и хонорар на представляващия ви адвокат, но не и таксите, изплатени в полза на съдебния изпълнител.

За други нарушения длъжникът няма право да се обръща към съда, но имате правото да подадете жалба пред Инспектората на Министерство на правосъдието и пред Камарата на частните съдебни изпълнители /когато съдебния изпълнител е частен/ Винаги когато е извършено нарушение на Вашите права, вие можете да ги сезирате, за да поискате да се наложи дисциплинарно наказание на съдебния изпълнител, който не е зачел правата ви.

КАК МОЖЕТЕ ДА ПРЕДОТВРАТИТЕ ПРОДАЖБАТА НА ИМОТ ИЛИ НА ВАША ВЕЩ:

Важно е да знаете, че може да предотвратите продажбата на имот или вещ, ако сте  физическо лице /не и фирма/ и при условие, че внесете 30 % от дълга и се задължите писмено да внасяте на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от дълга.

Освен това, може да предотвратите продажбата на имот, ако до изтичането на едномесечния срок за подаване на писмените наддавателни предложения от страна на участващите в проданта купувачи, изплатите дълга и разноските по изпълнителното дело.

Когато се продава съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.

         Изпълнение за принудително изплащане на дълг на един от съпрузите може да се извърши като се продаде вещ, която е съпружеска общност. Съпругът недлъжник има право да посочи имущество на съпруга длъжник, което принадлежи само на него и да направи искане то да бъде продавано. Ако посоченото имущество е налице и дългът може да се изплати от неговата продажба, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена.

         Когато установи, че вещта, върху която се насочва изпълнение, е съпружеска общност, съдебният изпълнител уведомява съпруга недлъжник.

Съпругът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия,  когато е посочил лично имущество на съпруга длъжник и въпреки това, съдебният изпълнител продължава изпълнението върху имущество, представляващо съпружеска имуществена общност.Съпругът недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както съпругът длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него. Той има право да участва и в наддаването при публичната продан на вещта.

 Когато изпълнението е насочено върху вещ в съпружеска общност, след продажбата на вещта съдебният изпълнител изплаща половината от получената сума на съпруга недлъжник. Ако изпълнението се насочи върху имот, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника. Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако съпругът недлъжник се съгласи с това писмено.

Съпругът недлъжник може да осуети проданта, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот – до деня, предхождащ деня на проданта, внесе по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга длъжник от общата вещ според определената цена за продажба в магазин, съответно от цената на имота. Когато съпругът недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола за извършените наддавания заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена.

СПОДЕЛЯНЕ

Коментари (1)

  • Тото
    17.11.2017 at 13:01

    Здравейте, ако не е оспорено насрочването на Опис и изкарване на публична продан на дял от Недв.имот и длъжника не се е позовал на несеквестируемост, а дори сам е насочил изпълнението към този имот, може ли в последствие при продажбата му да оспорва проданта и да се позове на несеквестируемост? Може ли ако преди проданта да се е случила, 1/2 от имота след съдебна делба да бъде обособена в нов самостоятелен имот и тогава да се поиска несеквестируемост за вече новия обособен имот ?

    Reply

Вашият коментар

Работно време: 09:00 – 17:30
Консултация се назначава само след предварително записване.

гр. София

ул. "Петър Парчевич" № 1

  • ет. 5, ап. 14
  • 0898 79 09 09
  • adv_desislava_filipova@abv.bg
GPS Навигация

ИНТЕРЕСНО