ИДВА ЛИ КРАЯТ НА БАНКОВОТО РОБСТВО:

09дек.

ИДВА ЛИ КРАЯТ НА БАНКОВОТО РОБСТВО:

Дълги години банките в България се ползваха със законодателен комфорт, даващ им възможност да източват парите на своите клиенти чрез произволно, „на око”  увеличение на лихвите, с което доведоха мнозина до невъзможност да обслужват своите кредити.  С хищническото си банкиране от позицията на силната страна в договорните отношения, те налагаха на потребителите на услугите им неравностойни клаузи в договорите си, с които гарантираха своите свръхпечалби. Поради законовият уют и  вместо да бъдат наказвани заради техните недобросъвестни търговски практики, те съдят клиентите си по бързата писта на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс, в задочно производство, в което на практика клиентите им като страна по договорите не участват и не могат да се защитят.

Банкерската „треска за злато”  произведе отчаяние, бедност и дори самоубийства, доведе до увеличаване на демографската криза, като превърнатите в длъжници кредитополучатели са принудени да търсят спасение в чужбина, за да плащат кредитите си или за да оцелеят  след продажбата на имотите им на безценица.

От законодателната черна дупка се възползват и фирмите за бързи кредити, които кредитират безотговорно, понякога криминално с ясното съзнание, че законът не защитава потребителите на услугите им. Банките, както е казал Марк Твен, дават чадър на някого само когато е слънчево. За разлика от тях, фирмите за бързи кредити предоставят услугите си на най-бедната, най- уязвимата част от населението с ясното съзнание, че те ще си върнат заетите средства чрез престъпните си схеми, с които брутално събират вземанията си.

В световен мащаб и макар и не с такива олимпийски размери като в България, банковите порочни практики доведоха световната икономика до колапс. Икономическата криза тръгна от банкерите в САЩ, които създадоха един финансов балон, експлоадирал през 2008г. във хиляди фалити.

За да създаде правила за отговорно кредитиране и така да залепи „счупеното” в законодателството, което позволи ограбването на хората и на бизнеса им да се случи, европейският законодател прие Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. Еврозаконодателят осъзна, че ипотечните кредити съдържат по-сложни условия в сравнение с потребителските, тъй като при тях се отпускат значително по-големи суми и за много по-дълг срок, което излага потребителя на съществен риск от свръхзадлъжнялост и изнасяне на публична продан на имуществото му.  Затова с Директива 2014/17/ЕС се предвиждат по-засилени мерки за защитата на кредитополучателите по ипотечни кредити, при отчитане на специфичните особености на тези кредити.

Всъщност и досега, единственият начин българските граждани да получат съдебна защита, да върнат неправомерно надвзетите им лихви и да намерят справедливост срещу нелоялните практики на банките и фирмите за бързи кредити бе по линия на европейското законодателство, въведено в Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит. В България вече е факт и Закона за кредити за недвижими имоти на потребители, с който се транспонира европейската директива  2014/17/ЕС, регламентираща по-широката защита на ипотечните кредити.

Важно е да се знае, че този закон не защитава фирмите и едноличните търговци, а само потребителите, които по законовата дефиниция са физически лица, усвояващи кредити с нетърговска и непрофесионална цел. С него се регулират правила за кредитите, обезпечени с  ипотека, за кредитите, предоставени с цел да се придобие или запази собствеността, правото на строеж или правото на ползване върху недвижим имот и за  кредитите, необезпечени с ипотека, на стойност повече 147 000лв. и предназначени за ремонт на недвижим имот.

С цел избягването на предоставянето на неподходящи кредитни продукти,  водещи до свръхзадлъжнялост на потребителите и до продан на  ипотекираното имущество се въвежда задължение банките, фирмите за бързи кредити и кредитните посредници да предоставят  на своите клиенти значително повече обща и персонифицирана информация за поетия лихвен и валутен риск,  за начина на формиране на лихвата и за всички съществени характеристики на кредита.

Една от важните промени е въвеждането на „СРОК ЗА РАЗМИСЪЛ” – кредитоискателите ще имат 14 ДНИ преди да подпишат договора за кредит да го обмислят и  да вземат информирано решение относно бъдещето си.

Законът въвежда подробни изисквания ПРОТИВ УЛОВКИТЕ В РЕКЛАМИТЕ-чрез тях досега се слагаше червейчето на въдицата, с която банките ловяха кредитополучателите, спекулирайки с мечтите им за дом, работа, бизнес ….  Новият закон регламентира редица изисквания към тях, които ако не бъдат спазени и бъдат забранени от Комисия за защита на потребителите като заблуждаващи потребителите, кредитополучателите ще имат право да развалят договора си за кредит.

Законът въвежда ПРАВИЛА ЗА КРЕДИТИТЕ В ЧУЖДЕСТРАННА ВАЛУТА. Целта е да не се повтори адът на кредитополучателите,  които бяха заблуждавани да вземат заеми в ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКОВЕ, без да им се разяснява какъв е валутния риск при покачване на обменния курс на франка спрямо другите валути. Кредиторите вече са длъжни да разясняват рисковете от възможните промени в обменния курс и да информират клиентите си, ако погасителните им вноски в чуждестранната валута се увеличат с над 20 % от размера им към деня на усвояването. Кредитополучателите ще имат право  по всяко време да превалутират по фиксинга на БНБ кредита си във валутата на държавата по обичайното им пребиваване или в която получават доходите си, респ. в която имат активи.

Въвежда се задължение за кредиторите ДА ПРЕДВИДЯТ ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОДАВАНЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЯ, ДОБРОВОЛНО РЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ във връзка с предоставянето на кредити. Когато кредиторът не се произнесе в срока, определен в тези вътрешни правила или когато предложеното разрешение не удовлетворява кредитополучателя, той може преди да се обърне към съда да сезира СЕКТОРНАТА ПОМИРИТЕЛНА КОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, РАЗГЛЕЖДАЩА СПОРОВЕТЕ В ОБЛАСТТА НА ФИНАНСОВИТЕ УСЛУГИ. Реално в законодателството ни се предвижда създаването на финансов омбудсман, който да решава извънсъдебно споровете между кредитори и кредитополучатели.

Дълги години гражданите влизаха в дълги и скъпоструващи съдебни дела, защото понякога изпадаха във временна неплатежоспособност в рамките на броени месеци по различни причини. Да кажем кредитополучатели, които са добросъвестни, но са останали без работа и поради това за кратък период не могат да изплащат ипотечните си кредити, които се сключват в рамките на 15-30г. Тези лица впоследствие си намират работа и могат да погасява дълга си, но междувременно банката е направила кредита предсрочно изискуем и е образувала скъпоструващи дела.  Европейският законодател е намерил  разрешение на този проблем. Новият закон предвижда задължение за кредиторите преди да престъпят към образуването на дела, да се свържат с кредитополучателя, да установят причините за неплащането и да опитат да предприемат адекватни мерки чрез преструктуриране на кредита или чрез рефинансирането му.

            Важни промени, настъпиха благодарение на предложенията, внесени от депутата Димитър Байрактаров и други представители, в чиято разработка като част от юридическия му екип се включих и аз самата:

            Досега поръчителите, солидарните и ипотекарните длъжници не можеха да се защитят, тъй като банките им отказваха да им предоставят копия на договорите за кредит с аргумент, че представляват банкова тайна. Новото е, че тези лица вече ще имат право да получават договора, анексите към него и  извлечение от обслужващата кредита сметка и така, при наличие на нарушения ще могат да организират защитата си. Новост е, че тези лица ще бъдат предупреждавани в случай на неплащане на кредита от главния длъжник, защото досега те разбираха, че са осъдени едва когато срещу тях се образува изпълнително дело. В тези случаи, освен че биват осъдени да платят кредита, губят имуществото си,  те дължат разноски за държавни такси, за адвокатски хонорари и такси за съдебните изпълнители. С новата регламентация те ще могат да предприемат навременно действия за защитата си.

            Кредитодателите са длъжни да посочват в договора методиката за промяна на дължимата лихва, без да имат право да я променят едностранно. Ако нарушат това изискване, договорът за кредит ще бъде невалиден. Промяната е ключова, тъй като досега банките увеличаваха без правила цената на кредитния продукт. Нормално при подписване на договора всяко домакинство прави разчет на своите възможности съобразно приходите си, но чрез произволното увеличаване на лихвата кредитополучателите бяха довеждани до невъзможност да погасяват кредита си и независимо от добросъвестността си бяха превръщани в длъжници. Макар че са образувани и спечелени много съдебни дела и неправомерно надвзетото да беше връщано на завелите процес, необходимо е превантивно да се преустановят подобни банкови практики.

            За пръв път се въвежда в законодателството ни правило относно реквизитите на т.нар. „извлечение от счетоводните книги”, чрез което банките съдеха по феодалното производство по чл. 417 от ГПК своите клиенти в задочни процеси.  Предвиди се, че ако това извлечение не притежава задължителните по закон елементи, то не може да бъде основание за изваждане на изпълнителен лист срещу кредитополучателя.

            Въведе се изискването за разумен срок, преди изтичането на който кредиторите нямат право да образуват изпълнителни дела, а трябва да се опитат да решат проблема доброволно. В законопроекта нямаше изискване за срок, което изпразваше от съдържание задължението на кредитотодателите да направят опит за извънсъдебно решаване на спора.

            Регламентира се изискването общите условия да бъдат еднакви по вид, размер не по-малък от 12  и шрифт, за да могат клиентите на финансовите институции да се запознаят с правата и задълженията си. Най- голямата част от заблужденията досега се извършваха чрез общите условия, които ако въобще биваха предоставени на потребителите, бяха с толкова дребен шрифт, че беше трудно да се четат. Същевременно честа практика е основни права и задължения да се сочат в общите условия, а не в договорите и по този начин кредитополучателят не знае с какво реално се е обвързал.

            Въведе се регламентация на политиките на възнаграждение на служителите на банките и на кредитните посредници, които да не стимулират към предоставяне на неизгодни кредити.

            В закона се запазиха някои от добрите законодателни решения на Закона за потребителския кредит: кредитодателите нямат право да събират такси и комисионни за управление на кредита, нито повторни такса и/или комисионна за едно и също действие, всички такси и/или комисионни трябва да са уговорени в договора, при предсрочно погасяване на кредита преди изплащането на 12 вноски, кредиторите могат да претендират обезщетение от 1 % от предсрочно погасената сума, а  след изтичане на година от първата вноска, нямат право на обезщетение, ГПР не може да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, при просрочие, кредиторите могат да получат само обезщетение за забава в размер до този на законната лихва върху неплатената в срок сума, съхранява се и възможността при сключване на кредита да се договори дали само ипотекирания имот ще служи за удовлетворяване на кредитора при евентуално изпълнително дело или цялото имущество на кредитополучателя може да бъде разпродавано за събиране на неизплатения кредит.

Новият закон няма да се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на разпоредбите, които регламентират правата на кредитополучателите при предсрочно погасяване на кредита.

СПОДЕЛЯНЕ

Вашият коментар

Работно време: 09:00 – 17:30
Консултация се назначава само след предварително записване.

гр. София

ул. "Петър Парчевич" № 1

  • ет. 5, ап. 14
  • 0898 79 09 09
  • adv_desislava_filipova@abv.bg
GPS Навигация

ИНТЕРЕСНО