ПРЕВОД НА НОВОТО ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПО ДЕЛО С-119/17 В ЗАЩИТА НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ

23мар.

ПРЕВОД НА НОВОТО ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ ПО ДЕЛО С-119/17 В ЗАЩИТА НА КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ

Dumitru Tarcău, Ileana Tarcău срещу Banca Comercială Intesa Sanpaolo România SA

Измамените по схемата на кредитите в швейцарски франкове очакват определението по дело № С 119/17г. на Съда на ЕС да излезе на български. Преведох това определение, за да може да бъде използвано по – бързо по делата на пострадалите. Съдът в Люксембурс се е произнесъл с определение, а не с решение, на основание чл. 99 от процедурния си правилник, позволяващ му когато определен въпрос вече е изведен в съдебната му практика да се постанови мотивирано определение. Съдът е счел, че въпросът за неравноправния характер на договорна клауза, предвиждаща остойностяване на кредит в швейцарски франкове е вече изяснен с Решението му по дело № С- 186/16г. /виж т. 12 и т. 13 от Определението/. За разлика от българските съдии, които постановяват противоречиви съдебни актове, практиката на Съда на ЕС по задължителното тълкуване на неговите актове е последователна и еднопосочна. Съдът е приел, че е неравноправна и следователно нищожна уговорка в договор за кредит, която предвижда изразяване на кредита в чуждестранна валута /CHF/, в случаите в които банката не е дала на потребителите ДОСТАТЪЧНО информация относно икономическите последици от остойностяване на кредита във шв. франкове, по-конкретно относно валутния риск, която като МИНИМУМ трябва да включва разясняване как ще се отрази върху размера на месечните погасителни вноски увеличаването на франка спрямо обезцененото платежно средство, в което кредитополучателите получават доходите си. С практиката на Съда на ЕС може да се чувствате сигурни, че справедливостта ще възтържествува и ще спечелите делата си!

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА /седми състав/

22 февруари 2018г.

Преюдициално запитване  – чл. 99 от процедурния правилник  на Съда – Защита на потребителите – Директива 93/13/ЕИО – Неравноправни клаузи в потребителските договори-чл.  3, пар. 1, чл. 4, пар. 1 и 2 и чл. 5-Преценка на увреждащия характер на договорните клаузи –Кредитен договор, сключен в чужда валута- Риск от валутна промяна изцяло в тежест на потребителя- Значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните, произтичаща от договора- Основен предмет на договор за кредит

По дело С – 119/17г.

с предмет искане за преюдициално заключение на основание чл. 267 от ДФЕС, предявено от Съда на  Sibiu (Първоинстанционния съд Sibiu, Румъния),  чрез решение от 15 декември 2016г., депозирано в Съда на 6 март 2017г., по дело между

Liviu Petru Lupean,

Oana Andreea Lupean

срещу

SC OTP BAAK Nyrt.,  представлявана от OTP BANK SA,  представлявана от Sucursala SIBIU,

SC OTP BAAK Nyrt., представлявана от  OTP BANK SA,

СЪДЪТ (седми състав),

В състав г-н A. Rosas, председател на състава, госпожа C. Toader et A. Prechal (съдия -докладчик), членове,

Генерален адвокат : Г-н N. Wahl,

секретар : Г-н. A. Calot Escobar,

като взе предвид взетото решение, след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе чрез мотивирано определение съгласно чл. 99 от процедурния правилник на Съда

постановява настоящето

Определение

  1. Искането за преюдициално запитване се отнася до тълкуване на чл. 4, пар. 1 и на чл. 5 от директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в договорите, сключени с потребители (JO 1993, L 95, стр. 29).
  2. Това искане е направено в рамките на съдебен спор между г-н  Liviu PetruLupean и г-жа Oana AndreeaLupean и SC OTP BAAK Nyrt представлявана от OTP BANK SA, представлявана от  Sucursala SIBIU, както и  SC OTP BAAK Nyrt., представлявана от OTP BANK SA (по-долу, наричани « банката ») относно евентуалния неравноправен характер на клауза, включена в заемен договор, предвиждаща връщането на кредита в същата чуждестранна валута, в  която договора е сключен.

 

Юридическа рамка

 

Правото на Съюза

  1. Чл. 3, пар. 2 от директива 93/13 предвижда, че:

„В случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора“

  1. Съгласно чл. 4 от директивата:

„1.Без да се засяга член 7, преценката за неравноправност на дадена клауза се извършва, като се отчита характера на стоките или услугите, за които е сключен договорът, и се вземат предвид всички обстоятелства, довели до сключването му, към момента на самото сключване, както и всички останали клаузи в договора, или такива, съдържащи се в друг договор, от който той произтича.

  1. Преценката за неравноправния характер на клаузите не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на ясен и разбираем език.“

5        Чл. 5 от директивата постановява, че:

„При договори, в които всички или определени клаузи се предлагат на потребителя в писмен вид, тези условия се съставят на ясен и разбираем език. При наличие на съмнение за смисъла на определена клауза, тя се тълкува в най-благоприятен за потребителя смисъл.  […] „

 

Румънското право

 

6     Чл. 1578 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ в редакцията си, която е била в сила на датата на сключване на процесния договор предвижда:

„Задължението, което произтича от договор за заем представлява във всички случаи сумата, уговорена в договора.

Ако има валутно увеличение или намаление преди момента на плащането, длъжникът трябва да върне номиналната сума на заема и да извърши погасяването на сумата във валутата по курс към момента на плащането.“

 

Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

 

7        От акта на преюдициално запитване е видно, че на 12 януари 2007г. г-жа Lupean, в качеството на кредитополучател и г-н Lupean, в качеството на солидарен длъжник, са сключили с банката договор за кредит, изразен в швейцарски франкове (CHF).  Сумата по кредита впоследствие им е предоставена в националната им валута румънски леи (RON).  Кредитът трябва да бъде погасен за период от 180 месеца, а последната погасителна вноска е с падеж 31 декември 2021г.

8    Разпоредбата на   чл. 11.1 от  договора предвижда, че кредитополучателят е задължен да погасява кредита и да изплаща лихвите в същата валута, в която е договорен кредита. Запитващата юрисдикция излага, че тази клауза има за последица възлагане изключително върху ищците в главното производство на рискът от увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо този  на румънската лея. Освен това, чл. 11.3 от този договор постановява, че кредитополучателят оправомощава банката да дебитира сметката на кредитополучателя и да извършва преобразуване на постъпилите суми във валутата по договора по курс на банката.

9        Считайки, че клаузата, предвиждаща погасяването на кредита в швейцарски франкове е неравноправна, тъй като възлага върху тях риска, свързан с обменния курс, ищците в главното производство са предявили иск срещу банката пред запитващата юрисдикция, позовавайки се на неравноправния характер на тази клауза и са поискали банката да бъде осъдена да преобразува предоставения на ищците кредит в румънски леи, прилагайки обменния курс между швейцарски франк и румънска лея към датата на предоставяне на кредита.

10     Запитващата юрисдикция счита за необходимо за преценката на неравноправния характер на тази клауза да бъде извършено тълкуване на някои разпоредби на директива 93/13.

11     При тези условия, Съдът Sibiu (Първоинстанционния съд Sibiu, Румъния)  е постановил спиране на производството и е отправил на Съда следните преюдициални въпроси:

« 1)      Следва ли чл. 4, пар. 1 от директива 93/13 във връзка с принципа in dubio pro consumer, изведен от чл. 5, пар.1, второ изречение от същата директива и от съдебната практика на Съюза да се тълкува в смисъл, че  е неравноправна клауза от договор за банков кредит:

–      която предвижда отпускането на кредит, остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване в същата чуждестранна валута, а обстоятелствата по сключването и изпълнението на договора сочат, че кредитът реално е отпуснат в съвсем различна валута, като паричната единица на сметката се използва виртуално само за изчисление.

–  която прехвърля изцяло върху кредитополучателя /потребителя/ рискът от повишаването на вътрешната и/или външната стойност на използваната парична единица на сметката /чуждестранната валута/, макар той да е получил кредита в друга валута, а именно:тази която реално е използвал;

–   която не   излага по прозрачен начин конкретното функциониране на обменния механизъм на виртуално използваната парична единица на сметката по начин, по който потребителят да може  въз основа на ясни и разбираеми критерии да прецени икономическите последици, произтичащи от сключването на договора;

– която налага на потребителя паричното задължение да заплаща при погасяване на кредита разликата между размера на месечните вноски, изчислени във  виртуално предложената на кредитополучателя парична единица на сметката и размера на месечните вноски, изчислени в реално получените парични единици.

2)     При положителен отговор на първия въпрос, кои са критериите, които националната юрисдикция трябва да приложи, за да извърши преценка за такъв евентуален неравноправен характер с оглед на фактите, описани в първия въпрос?

3)      Може ли клаузите, описани в първия въпрос да се считат за клаузи, които не са част от основния предмет на договора за кредит?“

12     На 20 септември 2017г.  Съдът постанови решение по делото Andriciuc и др. (C‑186/16, EU:C:2017:703). Секретариатът на Съда препрати на запитващата юрисдикция копие от това решение и я прикани да посочи дали поддържа преюдициалните си въпроси. С писмо от 18 октомври 2017г., запитващата юрисдикция отговори положително доколкото според нея, фактическата обстановка по горепосоченото дело не е идентична с тази по спора в главното производство.

По преюдициалните въпроси:

13      По силата на чл. 99 от процедурния правилник, когато отговорът  на преюдициалния въпрос може ясно да бъде изведен от неговата съдебна практика или когато отговорът на такъв въпрос не оставя място за никакво разумно съмнение, Съдът може, по предложение на съдията докладчик и след изслужване на генералния адвокат, във всеки един момент да реши да се произнесе с мотивирано определение,

14   Налице е основанието да се приложи тази разпоредба в рамките на настоящето преюдициално запитване.

 

 

По третия въпрос

15     С третия въпрос, на който трябва да се отговори най-напред, запитващата юрисдикция иска да установи по същество дали чл. 4, пар. 2 от директива 93/13 следва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба се отнася до клауза, включена в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута между търговец или доставчик и потребител и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, когато не е била индивидуално договорена.

16    Що се отнася до категорията на договорните клаузи, попадащи в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на чл. 4, пар. 2 от директива 93/13 Съдът е постановил, че тези клаузи трябва да се разбират като клаузи, които определят основните престации по договора и които сами по себе си го характеризират. От друга страна, клаузите, които имат акцесорен характер по отношение на  клаузите, които определят  същината на договорното отношение не попадат в приложното поле на това понятие (Решение от 20 септември 2017, Andriciuc и др. C‑186/16, EU:C:2017:703, точки 35 и 36 както и цитираната съдебна практика).

17      Следователно, клауза като тази по главното производство може да попадне в обхвата на понятието „основен предмет на договора“.

18     В това отношение следва да се отбележи, че с договор за кредит като този в главното производство кредитодателят основно се задължава  да предостави на разположение на кредитополучателя определена парична сума, а последният от своя страна основно се задължава да възстанови тази сума по принцип заедно с лихвите по предвидения за целта погасителен план. Основните престации по този договор при това положение са свързани с парична сума, която трябва да се определи в уговорената за предоставяне и за погасяване валута. При това положение, фактът че кредитът трябва да бъде възстановяван в същата валута, в която той е уговорен има принципно характер на същността на задължението на длъжника и на съществен елемент от договора за кредита, а не на акцесорен модалитет на плащането. (Решение от 20 септември 2017, Andriciuc и др. C‑186/16, EU:C:2017:703, точка 38).

19    Въпросът, който в този контекст е повдигнат от запитващата юрисдикция е относно обстоятелството, че цялата сума по кредита е фактически предоставена на разположение на ищците в главното производство в румънски леи, а не във валутата, уговорена в кредитния договор.  По същество това обстоятелство не може да промени основния характер на задължението, произтичащо от клаузата кредитът да бъде възстановен в същата валута, като валутата, в която той е отпуснат съгласно  условията на договора.

20     Освен това, доколкото запитващата юрисдикция счита, че валутата, в която е сключен кредитния договор има само функция на паричната виртуална единица служеща за изчисление, следва да се отбележи, че от изложението на фактите, извършено от тази юрисдикция следва, че договорът в главното производство не предвижда поне възможност за реално използване на тази валута. В действителност, ищците в главното производство са задължени да погасяват  кредита в чуждестранната валута независимо, че им е предоставен в националното платежно средство и че чл. 11.3 от договора предвижда,  преобразуването на наличните по тяхната банкова сметка ликвидни средства в националното платежно средство,  а именно: румънски леи във валутата на кредита с цел осигуряване на изплащането на месечните вноски. При тези обстоятелства, този договор не може да се приравнява на договор за кредит, индексиран в чужда валута. (виж, в този смисъл, Решение от 20 септември 2017, Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:703, т. 40).

21     С оглед на изложените съображения на третия въпрос следва да се отговори, че чл. 4, пар. 2 от директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че  понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза, като разглежданата в главното производство, включена в договор за кредит между търговец и потребител, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява във същата валута, в която е бил договорен, след като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация.

По първия и втория въпроси

22   С първия и втория въпроси, които е подходящо да бъдат изследвани заедно, запитващата юрисдикция по същество повдига въпроса дали чл. от 3 до 5 от директива 93/13 трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че националната юрисдикция може да бъде счетена при преценка й за неравноправна клауза от кредитен договор като клаузата по главното производство вследствие, на която рискът от обменния курс изцяло е прехвърлен върху кредитополучателя, в случаите в които тя не е съставена по прозрачен начин, позволяващ на кредитополучателя да прецени, на основание ясни и разбираеми критерии, икономическите последици от сключването на договора.

23    На първо място следва да се подчертае, че изискването за ясно и прозрачно съставяне /на договорните клаузи,/ посочено също и в чл. 5 от директива 93/13, се прилага дори когато клауза, като клаузата в главното производство, попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на чл. 4, пар. 2 от посочената директива. Всъщност, такава клауза няма да подлежи на преценка за неравноправния й характер единствено в случай, че тя е била съставена по ясен и разбираем начин. (Решение от 20 септември 2017, Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:7030, т. 43 както и цитираната съдебна практика).

24      Както Съдът вече е постановил в съображение 51 от Решението от 20 септември 2017г., Andriciuc и др. (C‑186/16, EU:C:2017:703), изискването за ясно и разбираемо съставяне /на договорните клаузи/ предпоставя, че  при договорите за кредит финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите информация, която да им позволява да вземат решения, основани на благоразумие и на добра информираност. Във връзка с това посоченото изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен следва да може да бъде разбрана от потребителя както от формална и граматическа гледна точка, така и по отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е уговорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици на подобна клауза върху финансовите му задължения.

25    Националната юрисдикция следва да пристъпи към необходимите проверки в това отношение, извършвайки преценка дали потребителите са били информирани за факта, че сключвайки договор за кредит, изразен в чуждестранна валута, те се излагат на валутен риск, дължащ се на възможните промени на обменните курсове и който ще им бъде евентуално икономически трудно да поемат в случай на обезценка на платежното средство, в което те получават своите доходи. (Решение от  20 септември 2017, Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:7030, т. 50).

26    Що се отнася до елементите, които трябва да бъдат взети предвид за целите на преценката за евентуалния неравноправен характер на клауза като тази в главното производство, националната юрисдикция трябва да отчете, съгласно регламентираното в чл. 4 от директива 93/13 характера на стоките и на услугите, предмет на договора и  да вземе предвид всички обстоятелства, довели до сключването му към момента на самото сключване (виж, в този смисъл, решение от 20 септември 2017, Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:703, т. 53 и цитираната съдебна практика).

27      От изложеното следва, че преценката на неравноправния характер на договорна клауза трябва да се извърши като се отчетат всички обстоятелства, които търговецът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да бъде носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора. (Решение от 20 септември 2017, Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:7030, т. 54).

28      В  случая от акта за преюдициално запитване следва, че разглежданата в главното производство клауза, включена в договорите за кредит, изразени в чуждестранна валута, регламентира че месечните погасителни вноски по кредита трябва да се извършват в същата валута. В  случай на обезценяване на националното платежно средство спрямо тази валута, подобна клауза поставя валутния риск в тежест на потребителя (виж, в този смисъл, Решение от 20 септември 2017, Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:7030, т. 55).

29     Във връзка с това, националният съд трябва да направи преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на търговеца или доставчика, в случая на банката, относно възможните промени на обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, пар. 1 от директива 93/13 (Решение от 20 септември 2017, Andriciuc и др., C‑186/16, EU:C:2017:7030, т. 56).

30      Действително, за да установи дали клауза като разглежданата в главното производство води в разрез с принципа на добросъвестност до значителна неравнопоставеност в ущърб на потребителя между правата и задълженията, произтичащи от договора, националният съд трябва да провери дали, като постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя, продавачът или доставчикът може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна клауза след индивидуално договаряне (виж, в този смисъл, Решение от 20 септември 2017, Andriciuc e.и др., C‑186/16, EU:C:2017:7030, т. 57 , както и цитираната съдебна практика).

31      С оглед на изложеното, на първия и втория въпрос следва да се отговори, че чл. 3 до 5 от директива 93/13 следва да бъдат тълкувани в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор като тази в главното производство, последиците на която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката за неравноправния й характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестно тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.Във връзка с това, националният съд трябва да направи преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на търговеца или доставчика относно възможните промени на обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, пар. 1 от директива 93/13

По съдебните разноски

 

32      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.

Водим от горното, Съдът (седми състав) постанови:

  • Член 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна клауза, като клаузата в главното производство, включена в договор за кредит, сключен между търговец или доставчик и потребител и изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен, след като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация.
  • Чл. 3 до 5 от директива 93/13 следва да бъдат тълкувани в смисъл, че може да бъде преценена от националната юрисдикция като неравноправна клауза от кредитен договор като тази в главното производство, последиците на която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката за неравноправния й характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестно тя създава в ущърб на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.Във връзка с това, националният съд трябва да направи преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на търговеца или доставчика относно възможните промени на обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на чл. 3, пар. 1 от директива 93/13

Подписи

Настоящият превод е направен от адвокат Десислава Филипова и не обвързва европейските институции.

 

 

 

СПОДЕЛЯНЕ

Вашият коментар

Работно време: 09:00 – 17:30
Консултация се назначава само след предварително записване.

гр. София

ул. "Петър Парчевич" № 26

  • ет. 4, ап. 11
  • 0898 79 09 09
  • adv_desislava_filipova@abv.bg
GPS Навигация

ИНТЕРЕСНО