Как държавата е изоставила своите граждани в хищните ръце на имотните измамници

13апр.

ШОКИРАЩАТА ИСТОРИЯ НА ЕДНО ИЗМАМЕНО СЕМЕЙСТВО!!!

Ужасяващата история на Таня Михайлова, разказана от самата нея и която стана повод да започна да се боря за промяна на закона, който не защитава психично болните лица и ги оставя в ръцете на измамниците. Според нефелният ни закон /чл.31 от ЗЗД/ слабоумните и психично болните лица имат право да искат от съда да унищожи, сключените от тях сделки по време на болестта, но им дава кратък тригодишен давностен срок, който се брои от сключване на сделката. Законът не отчита, че тези лица нямат възможност да преценят заради болестта си или слабоумието си, че следва да се обърнат  към съда и че  често са самотни или има други причини, поради които няма кой да ги постави своевременно под запрещение, за да има кой да се грижи за работите им. На практика са чести случаите, в които чак след изтичане на 3 годишния срок се назначават попечители или настойници на болните, които ако заведат дело, то бива  губено заради изтеклата давност за завеждането му.

Ето историята на Таня, която е една от многото подобни случаи:

„Пиша, за да споделя как държавата е изоставила своите граждани в хищните ръце на имотните измамници, като е създала недообмислени закони, от които те се възползват. Пред м. декември 2007г. в семейството ни се случи голяма трагедия. Полудя моят партньор Иван, с когото живея на семейни начала и с когото имаме дъщеря, която към този момент беше на 4г.  Чуваше гласове, искаше да ни убие с дъщерята, че да ни отърве от мъката и от бедността, струваше му се, че него го преследват да го убият.  С полиция го откараха принудително за лечение в психиатрията в гр. Раднево.  Приятелят на Иван от 20 години Петьо Бонев тогава още се държеше добре с нас – караше мен и майка ми с личния си автомобил на свиждания, за дълго време двамата с болния оставаха  насаме и си говореха. В средата на м .февруари 2008г. по време на изписването, лекарят ни събра и говори с Петьо, тъй като тогава вярвахме, че той е най -големият му приятел и ни информира, че Иван трябва да се пази от измамници, понеже лесно може да бъде манипулиран. Петьо отговори, че няма да позволи някой да измами приятеля му! Скоро след изписването му обаче, Иван започна да ме убеждава, че трябва да ипотекираме общият ни апартамент в полза на Петьо Бонев, за да може той да изтегли кредит. Аз не бях съгласна да ипотекираме имота ни и Иван започна да ме заплашва, че ще убие мен, децата ми /общото и от предходен мой брак/, внука, който беше на 1г. и родителите ми. Тези заплахи върху мен продължиха няколко месеца. Аз съм сърдечно болна, пенсионер съм по болест и този тормоз се отразяваше на здравето ми. Опитвах се да защитя апартамента ни и в отговор казах на Иван, че ще отида в Прокуратурата и ще подам жалба. Иван пак ме заплаши, че ако го сторя това още на следващия ден близките ми ще бъдат мъртви. Тъй като диагнозата му е параноидна шизофрения аз се страхувах, че наистина може неозъзнавайки постъпката си да направи убийствата. В края на м.ноември 2008г. Петьо го докара на работното ми място  и Иван ми заяви, че са дошли да ме вземат и да ме закарат при нотариуса. Аз не бях съгласна, но Иван отново ме заплаши, че зная какво ще последва, ако не отида и дърпайки ме за ръката и косата насила ме вкара в колата на Петьо и ме закараха в нотариуса. След като се подписах, многократно съм мислила да отида и да подам жалба в Прокуратурата, но се страхувах много, Иван все ми повтаряше, че ще изтреби семейството ми до крак, ако гъкна. Той много обичаше и много държеше на Петьо Бонев. Аз пък не исках да го оставя Иван, обичам го, дете имаме, вярвам, че един ден ще се излекува, ако има кой да се грижи за него и мисля, че Бог няма да ни изостави! Та така, живеехме в чернота, тъмно ми беше от заплахите, които продължиха до  2013г., от лицемерието на Петьо Бонев, когото и аз някога мислех за най-добрия приятел на семейството. През тези години аз ходех в банката, която даде кредита на Петьо, за да проверявам дали той  внася парите по кредита и се успокоявах, че всичко е наред. В края на 2013г. получихме известие от частен съдебен изпълнител  Миглена Минкова и от нея разбрахме, че последните 5-6месеца вноските не са плащани. Тя ни заяви, че трябва да внесем 30% от дължимата от Петьо Бонев сума, за да не ни продадат ипотекираното жилище на търг. Продадохме наследствена земеделска земя и успяхме да внесем 16500лв. и спряхме продажбата. В този момент Иван се осъзна, че Петьо го е измамил и ме моли да му дам прошка за заплахите и за психическия тормоз който ми налагаше през годините. Едва тогава Ивам ми сподели, че без да ме уведоми е ипотекирал и другия апартамент, в който живеем и на който само той е собственик и че Петьо го е водил в банката и го е накарал да изтегли и да му даде всичките си спестявания 10500лв., за които  му дал разписка.

 Заведох дело да поставим Иван под запрещение и му станах попечител, дотогава не смеех заради заплахите. При изготвяне на психиатричната експертиза по делото, Иван заявил пред лекаря, че още докато е бил Раднево Петьо го е убеждавал,че аз съм виновна да влезе в ЛУДНИЦА, за да мога така да му стана попечител и да му продам имотите, за да взема парите и ще взема спестяванията му и ще го оставя сам без нищо на улицата. Така Петьо Бонев се възползва от болестното състояние на Иван без да го подозрем, за да го настрои срещу мен и да го изманипулира да ипотекира двата имота по двата кредита на Петьо.

Заведохме две дела да отменим договорите за ипотека по член от закона, който гласи, че психичноболните макар и да не са поставени под запрещение могат да искат от съда да унищожи сделките, защото те не са разбирали какво правят. По делата се сблъсках с огромен абсурд, показващ че държавата ни ни е мащеха и не се грижи за нас обикновените хора. Доказа се, че Иван е бил луд и с документите от различните болници, по които се е лекувал и с експертизи, изготвени от психиатър. Само че съдиите отвърлиха искането ни да унищожат ипотеките, защото по закон лудият трябва да заведе дело в срок от три години откакто ги е сключил. Защото сме изпуснали този срок, изгоряхме. Това не е е ли ненормално, лудият не разбира и затова сключва сделката, а същевременно законът иска от него да може да се погрижи за интереса си и да заведе дело и в то кратък срок от три години. Нарочно ли са направени тези закони или от недомисляне, мога само да гадая, но съзнавам колко унищожително е за болните хора. Пред измамниците законът е отворил цяла магистрала и знам, че и други са изгоряли като нас.“

СПОДЕЛЯНЕ

Вашият коментар

Работно време: 09:00 – 17:30
Консултация се назначава само след предварително записване.

гр. София

ул. "Петър Парчевич" № 1

  • ет. 5, ап. 14
  • 0898 79 09 09
  • adv_desislava_filipova@abv.bg
GPS Навигация

ИНТЕРЕСНО