ЗАПОР!!!! ИМАМ ПРАВА!

01юли

ЗАПОР ПО ИЗПЪЛНИТЕЛНО ДЕЛО. КАКВИ СА ПРАВАТА МИ И СРЕДСТВАТА ДА СЕ ЗАЩИТЯ!

зависимост към алкохол и хазарт

                Често се случва да бъдете смачкани от системата и да се окажете осъдени без да сте разбрали, че някой има спор с вас, други хипотези са да отсъствате от адреса си или да сте на него,  но да са ви направили номер и да ви водят неживеещ там на адреса,  на който каните приятелите си, познават ви съседите, с които често пиете кафе или пък се случва да се скарате, имате деца, всички познават сейството ви … Схемите да бъдете осъден без да разберете или просто без да има основание, например давност, фалшив документ, уж разписан от вас, са безкрайно много.

                И така , какви права имате, когато системата ви удари като гръм и получите запор на заплатата си или не можете да изтеглите парите от банковата си карта.

                Съдебните изпълнители могат да правят удръжки от работната ви заплата, от банковите ви сметки и др.  /например от дължимия ви наем/, да  продават ваши или съсобствени движими и недвижими вещи, включително такива, които са съпружеска имуществена общност, ценни книжа. По закон няма ограничение да се изнася на продан вещ, която да е съразмерна със стойността на дълга ви, т.е. може за задължение в минимален размер да се изнесе на продан имот на голяма стойност.

              В случаите, в които се изпълнява чрез удръжки от трудовото  или друго възнаграждение за труд по граждански договор или върху пенсия, законът регламентира, че те могат да се правят само до определени размери в зависимост от сумата, която длъжникът получава месечно и според това дали той има деца, които издържа. Месечното трудово възнаграждение се определя след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Удръжки могат да се правят само ако месечното възнаграждение или пенсия е в размер  над минималната работна заплата /така изрично и в т. 3 от Тълкувателно решение № 2/13г. на ОСГТК на Върховен касационен съд /ВКС/  и в размери, регламентирани в чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ според това дали длъжникът има деца и какъв е стойността на получаваните месечни доходи. Старата редакция на чл. 446 от ГПК създаваше затруднения, тъй като същата имаше много несполучлива формулировка. Тя предвиждаше, че могат да се правят удръжки, когато доходът е над минималната работна заплата, същевременно беше посочено в първата точка от този член, че ако осъденото лице получава до 300лв. месечно, могат да му се правят удръжки. Объркването идваше поради причината, че членът е приет през 2008г., когато минималната работна заплата /МРЗ/ е била 220лв., като постепенно в годините е нараствала, но законодателят не актуализираше праговете на несеквестируемите доходи, макар че запазваше правилото за абсолютната несеквестируемост на МРЗ. Независимо, че законодателят не беше актуализирал чл. 446 ГПК съобразно променените стойности на МРЗ чрез Тълкувателно решение № 2/13г. на ВКС се обясни по задължителен за всички  начин /съдебни изпълнители, длъжници, работодатели и т.н./, че абосолютно несеквестируема винаги е минималната работна заплата, тъй като  е необходима за физическото оцеляване на длъжника. С измененията през 2017г.  старите абсолютни стойности  до 300 лева, от 300 до 600 лева, от 600 до 1200 лева и над 1200 лева бяха изменени, като чл. 466 ГПК съдържа вече общи формулировки, които да гарантират защитата на длъжниците при промяна на размера на МРЗ. Новите формулировки не съдържат цифрови стойности, а са посочени като база за определяне сумите за секвестиране /=удържане/  стойностите над МРЗ до двукратния размер на МРЗ,  стойностите между двукратния размер на МРЗ и четирикратния й размер и стойностите над четирикратния размер на МРЗ.

            ФОРМУЛА ЗА ИЗЧИСЛЕНИЕ:

БРУТНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ

минус ДАНЪЦИ И ОСИГУРОВКИ

минус РАЗМЕРА НА МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА

равно на ОСНОВАТА /ОСТАТЪКЪТ/, КОЯТО ЩЕ СЛУЖИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СУМАТА, КОЯТО МОЖЕ ДА БЪДЕ УДЪРЖАНА ПО ПРАВИЛАТА НА ТОЧКИ 1, 2 И 3 КЪМ АЛИНЕЯ 1 НА ЧЛ. 446 ГПК

              Тези ограниченията не се отнасят до задължения за издръжка. В случаите, когато се дължи издръжка, присъдената сума за издръжка се удържа изцяло. Когато едно лице има право да получава издръжка или стипендия, върху тях не може да се насочва принудително изпълнение /=да се секвестират/. Върху стипендии могат да се правят удръжки само за изплащане на издръжка.  

                Важно: в сумите по чл. 446 ГПК, които служат за основа за определяне на секвестируемия доход не могат да се включват абсолютно несеквестируеми помощи и обезщетения по чл. 114 а от Кодекса за социално осигуряване /за тях подробно виж по-долу/. Измежду изброените в този член са обезщетенията за временна неработоспособност /т.нар. „болнични“/, т.е. тях можете да ги получавате изцяло и те не следва да вдигат стойностите, по които се определя базата за удръжки.

          Важно: командировъчните не се включват в трудовото възнаграждение, те служат за покриване на разходите, а не възмездяват положен труд.

            Важно: върху помощите, получавани от земеделски стопани и други бенефициенти не може да се правят удръжки, ако техния източник са средства от Европейския съюз.

          Какво трябва да направя при запор на несеквестируем доход: имате право да се обърнете към Окръжния съд за извършване на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК върху незаконното изпълнително действие. Срокът за депозиране на жалба е едноседмичен съгласно чл. 436, ал. 1 от ГПК и започва да тече от връчване на съобщението за наложения запор, а когато запорът не ви е съобщен или е наложен върху частично несеквестируемо вземане – от узнаването Ви, че работодателят Ви е извършил превод на съдебния изпълнител. Пропускането на този срок не Ви лишава от правото да искате от съдебния изпълнител да вдигне запора, респ. да уведоми работодателя, че същият няма действие спрямо несеквестируемата част и да ви върне събраните суми, когато те са несеквестируеми и докато те не са получени от кредитора ви, както и да обжалвате евентуалното разпределение на основанието на несеквестируемостта. Освен това, ако не упражните тези права, Вие имате правната възможност да заведете исково производство по чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители, чл. 441 от ГПК и чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и да ангажирате имуществената отговорност на органът по принудително изпълнение за причинените Ви вреди.

          Може ли работодателят ми да е виновен за неправилното удържане: На практика това са най-честите случаи в практиката, тъй като частните и държавните съдебни изпълнители не извършват изчисление на  доходите ви /те имат достъп до НАП и знаят, че имате трудов договор, но нямат информация за размера на заплатата ви/. Работодателите носят задължение по чл.  272, ал. 1, т. 5 във връзка с ал. 2 от Кодекса на труда да правят удръжки по правилата и в размерите на  чл. 446 от ГПК. На практика работодателите допускат грешки, дължащи се на възлагането на дейността по определяне на секвестируемата част на счетоводители или касиерите си, които не познават сложната юридическа материя или пък на юрисконсулти, които са слабо професионално подготвени. Малките фирми дори не разполагат с такъв персонал и или сами правят изчисленията, или ги възлагат на външи счетоводни фирми, за които казах, че често нямат нужната експертиза.

          Тук може да видите линк към решение, с което работодател е осъден да плати на служителя си парите от заплатата му, които незаконно е удържал и привеждал на съдебен изпълнител:

https://legalacts.justice.bg/Search/GetActContentByActId?actId=4%2BFUkVwZvtI%3D

         Запазват ли се забраните за удръжки на трудови възнаграждения, когато сумите постъпват по банкови сметки: Забраните се запазват, но с едно важно уточнение – те важат само за месеца, през който са получени. Ако те се трупат по сметката, вече се водят като спестявания и подлежат на удръжки. Идеята на законодателя за несеквестируемостта е, че с неподлежащите на удръжки суми се гарантира екзистенц-минимума на длъжника, той да разполага със  минимум средства за препитание, без които  и под тях би било застрашено физическото оцеляване и съществуването му. Ако той не разходва тези пари, те спират да изпълняват тази функция.

              От 2017г. се въведе изрично задължение на банките да не изпълняват запорни съобщения относно несеквестируеми суми, постъпили по сметки в тях, открити от длъжници. Смятам, че като нови правила те дълго няма да бъдат прилагани правилно от банките.

                Какво се случва, ако запорират мои дружествени дялове в търговско дружество: запорът върху дружествени дялове не дава право на кредиторът ви да прави удръжки от сметки, собственост на дружеството или да разпродава негови движими или недвижими вещи. Съществува възможност той да бъде овластен от съдебния изпълнител да предяви иск пред Окръжния съд с искане търговското дружество да бъде прекратено чрез ликвидация, за да получи суми при осребряването на имуществото на ликвидираното дружество.

              Когато се. пристъпва към продан на Ваше движимо и/или недвижимо имущество и сте физическо лице,  чл. 444 ГПК регламентира кои вещи са несеквестируеми, т.е. не могат да бъдат продавани от съдебния изпълнител. Честа заблуда е, че единствено чл. 444 и чл. 446 от ГПК уреждат забраната да се изпълнява върху определени вещи или доходи.  В законодателството има още една разпоредба на чл. 114а от Кодекса за социално осигуряване, който забранява да се изпълнява  върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс. Затова съдебните изпълнители не могат да ви удържат обезщетенията за временна неработоспособност поради общо заболяване, за трудова злополука и за професионална болест, за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете, за инвалидност, за безработица, парични помощи за профилактика и рехабилитация и за помощно-технически средства, свързани с увреждането и др./ Върху тях не могат да се налагат запори и да се правят удръжки, освен за изплащане на издръжка или за изплащане на задължения към държавното обществено осигуряване. Забрана  за удръжки се съдържат и в чл. 45 от Закона за интеграция на хората с увреждания, чл. 14 от Закона за социалното подпомагане и в чл. 13 от Закона за семейни помощи за деца относно обезщетенията и помощите, изплащани по този закон.

За другите ви права като длъжници следете статиите на сайта ми в меню „Юридически съвети“, подменю “ Изпълнителни дела“.

СПОДЕЛЯНЕ

Коментари (8)

  • Златина
    02.07.2018 at 17:08

    Огромно благодаря,адв.Филипова.Изключително ми е полезна статията,тъй като имам спорове с моя работодател.Точно тази формула на изчисление при мен не е спазена.Ще си потърся правата.И отново -благодаря.

    Reply
  • Таня
    10.07.2018 at 13:01

    Адвокат Филипова, в закона не е упоменато никъде че трябва да се извади МРЗ и след това да се определя сумата която може да бъде запорирана тази формула никъде не съществува и ако наистина е така както сте написали много хора са ущетени защото удръжките за запор се правят както е написано в закона.
    Пример:При нетна заплата 1500 лева и деца които се издържат от лицето се прави запор следвайки чл. 446 ал.1 точка 2: 1500/3=500(сума за запор) съответно лицето ще си получи 1000 лева заплата след удръжка за запор
    А според написаното по горе би трябвало да е 1500-510мрз=990 остатък за изчисление на запор, 990/3=330 лева които могат да се запорират и заплатата която ще получи лицето е 1500-330=1170 заплата след удръжка на запор.
    Моля за разяснение защото разликите никак не са малки а хората с запори са хиляди.
    Благодаря Ви предварително.

    Reply
    • Десислава Филипова
      11.07.2018 at 13:06

      Напротив, в чл. 446, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е изрично записано, че „Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само ….“. Т.е. поставено е изискване да се правят удръжки само на описаните вземания, които са в размер НАД МИНИМАЛНАТА РАБОТНА ЗАПЛАТА. Изрично този въпрос е разгледан по задължителен за всички лица начин с Тълкувателно решение от 26 юни 2015г. по тълкувателно дело № 2/13г. на Общото събрание на търговската и гражданската колегия на Върховен касационен съд /ВКС/. Това тълкувателно решение може да бъде намерено на сайта на ВКС, там гледайте точка трета от решението. В статията съм обяснила какво значи тълкувателно решение и неговия задължителен характер. Качила съм и линк към съдебно решение, с което работодател е осъден, тъй като не спазва посоената от мен методология за изчисление.

  • Таня
    11.07.2018 at 14:26

    Адвокат Филипова благодаря за обратната връзка, но закона ако е искал да упомене че минималната заплата трябва да се извади от нетната заплата би трябвало да се запише, аз лично съм свидетел как ежемесечно на поне 25 човека при нас не се калкулира правилно удръжката на запор според написаното по-горе, защото закона не е написан както трябва а никой няма да тръгне да съди работодателя си защото след това бива изгонен от работа. Трябва нещо да може да се направи за да се изясни тази ситуация за да няма повече неясноти.

    Reply
  • Таня
    11.07.2018 at 14:41

    Проблема е че се тълкува погрешно според написаното по-долу, защото удръжите се правят точно както са написани при заплата 1200 лева с деца се удържа цялата горница над 800 лева т.е 400 лева. „Когато длъжникът получава над 1.200,00 лева месечно, секвестируема е горницата над 600,00 лв., ако длъжникът е без деца, и горницата над 800,00 лв., ако е с деца, които той издържа“ Този огромен пропуск трябва да се изчисти защото потърпевшите са хиляди от това.

    Reply
  • ТАНЯ
    11.09.2018 at 11:26

    Работодателя ми отказва да промени начина на изчисление въпреки всичко, не мога да оспорвам защото ще ме уволнят…за жалост това ще е съдбата на стотици хиляди в България. Писах жалба до Омбуцмана но реакция никаква.

    Reply
  • Atanas Jordanov
    11.09.2018 at 21:39

    Смисъла на закона е такъв както го описва ТАНЯ. Адвокат Филипова погрешно тълкува закона. МРЗ не се приспада ! Просто закона сочи че Запор се налага на трудови възнаграждения и пенсии, които са с размер над МРЗ. Вече удръжните са съответно 1/3, 1/2 и т.н. от нетното възнаграждение, включващо и МРЗ. Това засяга главно хората с по ниски доходи, примерно с нетно възнаграждение 600 лв, от които 1/3 е 200 лв при което остава доход за получаване 400 лв, който очевидно е под размера на МРЗ – 510 лв. Но такъв е закона. При по-високите нетни доходи размера на МРЗ не се засяга. В случая закона защитава само лицата, чиито размер на нетния доход или пенсия е под размера на МРЗ-510 лв.Друг е въпроса, че има и такава практика за която пише адвокат Филипова – от нетния доход да се приспада МРЗ и удръжките да се правят върху разликата, което е най-благоприятното за длъжниците, макар и да противоречи на закона и на самото Тълкувателно решение на което се позовава Адв. Филипова 🙂

    Reply
    • Десислава Филипова
      25.09.2018 at 14:24

      Действително има противоречива съдебна практика. За мен разрешението е ВКС да излезе с тълкувателно решение. Тук не е въпросът дали аз и съдиите, развиващи моето становище сме на правилна позиция, респ. дали съдиите, които са на противното становище са прави. Важно е да се острани противореието в съдебната практика, за да има предвидимост и сигурност в отношенията кредитор-длъжник. Това, което правя в момента е да събирам съдебна практика, за да направя предложение до Омбудсмана да инициира искане до ВКС за произнасяне с ТР. Така че ще бъдете полезен, ако ми изпратите съдебни решения в подкрепа и на двете становища. Целта ми е да посоча повече съдебна практика. Ще очаквам!

Вашият коментар

Работно време: 09:00 – 17:30
Консултация се назначава само след предварително записване.

гр. София

ул. "Петър Парчевич" № 1

  • ет. 5, ап. 14
  • 0898 79 09 09
  • adv_desislava_filipova@abv.bg
GPS Навигация

ИНТЕРЕСНО