ПРАВОСЪДИЕТО НИ ПОНЯКОГА Е И НАКАЗАТЕЛНА АКЦИЯ!

15авг.

ПРАВОСЪДИЕТО НИ ПОНЯКОГА Е И НАКАЗАТЕЛНА АКЦИЯ!

–           Мине не мине време, и научаваме, че по някое нашумяло дело не само че няма осъдени, а напротив – прокуратурата, т.е. държавата е осъдена да плаща обезщетение на задържаните. До момента общо 7 са осъдителните решения на Страсбург за 215 000 евро за шумните акции и показните арести от първото правителство на ГЕРБ. Допълнително са разходите за зрелищните полицейски операции, безуспешните съдебни процеси, защитата на държавата в Страсбург, както и обезщетенията, присъдени от българските съдилища по други аспекти на тези казуси. Отделно по делото „Октопод“ преди дни стана ясно, че прокуратурата е осъдена да плати над 800 000 лв. обезщетение на фирма, пострадала от процесуален произвол. Какво ни казва всичко това? (какво не е наред, правосъдието се използва за бухалка ли…) ?

В някои случаи правосъдието се използва за наказателни акции, извършвани не в името на справедливостта, а за разчистване на бизнес територии и обслужване на икономически интереси. В други – правосъдието служи като PR средство за лъскане на имиджа на политиците в очите на обществото, което е уморено от ширещата се престъпност. Политическият „елит“ се опитва да ни хвърли прах в очите като с акции в стил на американски екшън филм се опитват , че държавата най-после ще стопира чакащите ни на всеки ъгъл кражби, грабежи, изнасилвания, убийства, злоупотреби на управляващите държавни структури ……

–           През това лято видяхме показния арест на кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева, обвинена в корупция, а преди дни тя бе заведена в болница с вериги на краката. Заради подобни силови арести, заснети и показани чрез медиите, Софийският апелативен съд постанови 100 000 лв. обезщетение за бившия военен министър Николай Цонев (2010 г.), а Европейският съд за правата на човека – над 100 000 евро на арестувани в операция „Октопод“ (2010 г.). Защо отговорните лица не си вадят поуки?

            Властимащите гледат на нас като на електорат, като на избирателна биологична маса, а не като на мислещи хора и с нагла безотговорност повтарят своите грешки, с които показват своята некомпетентност. Заразени от вируса на управленското късогледство, те са неспособни да  имат поглед в перспектива и да преустановят евтиното ухажване на избирателите чрез зрелищните арести, с които искат да ни залъжат, че нещо се прави срещу престъпността.

–           Кой преценява обвинената в корупция Иванчева да бъде окована с вериги на краката при постъпване в болница, а да няма такива ограничения при влизането в болница преди години за Големия Маргин, съден за подготовката на три убийства; за „кокаиновия крал” Евелин Банев – Брендо; за обвинения за лидер на престъпна група, разпространявала наркотици, Златомир Иванов-Баретата?

            Издават се инструкции от началниците на арестите, като относно Иванчева предполагам е спазен този ред.  При нея въпросът не е дали е виновна или не е, това ще го реши съдът. Скандално е обаче тази крехка жена да бъде окована като каторжник, а силни и здрави мъже, обвинени в извършването на много по-тежки престъпления и които са много по-опасни, да се движат свободно в съда или при влизането в болница. Виновна или не, ако тя заведе дело в Страсбург ще го спечели, защото Европейската конвенция за защита правата на човека забранява нехуманното и унизително отношение към човешката личност, включително при арестите. Точно за нарушаването на тази забрана, мнозина обвинени, та и осъдени лица печелят делата си в Страсбург.

–           Оcъждaниятa в Cтpacбypг зa нapyшeнитe пpaвa  ce пишaт в cмeтĸaтa нa пpaвитeлcтвoтo, нo oбeзщeтeниятa cе плащат от дaнъĸoплaтцитe. Има ли възможност да се търси персонална отговорност? Дъpжaвни cлyжитeли като съдии, кметове, полицаи, прокурори, министри и други длъжностни лица носят ли отговорност за своите действия? (Как е в други страни)

            В България няма възможност да се търси имуществена отговорност от магистрати за постановени неправилни съдебни актове, за които България впоследствие е осъдена да заплати обезщетение на пострадалите  лица в Страсбург. Аналогично и на другите длъжностни лица не може да се търси такава отговорност. Единствената възможност е, ако се докаже извършено престъпление или административно нарушение виновния държавен служител да бъде санкциониран за  деянието. По отношение на съдиите и прокурорите в САЩ има интересно разрешение, тези постове са изборни  и некачествено работещият магистрат няма да бъде преизбран на следващите избори за длъжността, което е индиректен лост тези лица да са много по-отговорни за правилността на съдебните си актове.

–           През 2012 г. България  беше осъдена в Страсбург заради главния секретар на МВР Бойко Борисов, по чиято заповед през декември 2003 г. беше обстрелвана с гранатомет къщата на Тодор Димов – Чакъра, с 2-годишна присъда за сводничество и кражба на добитък. По повод присъдата Борисов заяви: „Действали сме абсолютно правилно и ако отново се наложи такава ситуация, ще действаме по същия начин.“ Вашият коментар.

            Циничното и нагло незачитане на правилата на Конвенцията пак ще празни нашия джоб.

–           Според експерти за обезщетения по решения на съда в Страсбург и на българските съдилища, постановени по Закона за отговорността на държавата и общините, се плащат по-високи суми от тези, които събира Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. В същото време държавата непрекъснато се оплаква, че няма пари. Какво трябва да се направи?

Да се приложи румънския модел-само след като лица, заемащи висши длъжности – министри и т.н. бъдат подведени под отговорност, ако са извършили престъпления, само тогова те ще бъдат принудени да не бъдат безотговорни и да не се стига до толкова осъдителни решения срещу България в Страсбург.

–           Още малко на тема правосъдие – пак преди дни съдът призна петимата полицаи, убили Ангел Димитров-Чората в ареста през 2005 г. по време на акция за наркотици, за виновни, но ги оневини поради изтекла давност. Това дело се гледа 13 години и виновните са оневинени! Изключение ли е подобно правосъдие?

            Всъщност е системен проблем. Много наказателни адвокати шиканират процеса, за да го забавят с цел да изтече абсолютната давност.  По закон, когато тази давност изтече, независимо че подсъдимият е виновен, съдът е длъжен да не наложи наказание.  Най-големият абсурд е, че по делата от частен характер, т.е. такива които се водят от самото пострадало от престъплението лице, а не от прокуратурата /такива са например делата за клевета, за обида и др./ при изтичане на абсолютната давност то трябва да плати разноските на подсъдимия. Наскоро така пострада една Ваша колежка – Еми Мариянска. Съдът призна вината на обидилото я лице, но я освободи от наказание, а Мариянска бе осъдена да плати 12 000лв. за хонорари на адвокатите на обидилата я, които впоследствие след жалба намали на 7 200лв.

Интервюто е дадено за вестник „Трета възраст“

ТретаВъзрастСтрасбург

СПОДЕЛЯНЕ

Вашият коментар

Работно време: 09:00 – 17:30
Консултация се назначава само след предварително записване.

гр. София

ул. "Петър Парчевич" № 1

  • ет. 5, ап. 14
  • 0898 79 09 09
  • adv_desislava_filipova@abv.bg
GPS Навигация

ИНТЕРЕСНО