Как ви мамят банките

Повечето банки отпускат банкови кредити при условия, които след определен момент променят. Пример: за това доста разпространена клауза в договорите за банков кредит – даваща право на банките едностранно да променят лихвения процент /да повишават лихвата/. Клауза, която при изпълнение на определени предпоставки, се приема за невалидна от Съда. Това позволява да се върнат на Кредитополучателя надплатени /платени без основание/ суми за минали периоди, представляващи размера на повишената лихва. На пръв поглед сумата не изглежда значителна, но при внимателна калкулация се оказва, че вредата нанесена от Банката никак не е малка.

Банките бяха многократно осъдени и върнаха на кредитополучателите надвзетите пари за това, че

  • повишават незаконно лихвите;

Примерно: за кредит от 100 000 лв. – приемаме, че банката е повишила лихвения процент с 2 % /над първоначално уговорения/. Незаконосъобразното повишение от 2%, води до неправомерно получена от Банката сума в размер на 2000 лв. годишно. Ако приемем, че се предяви иск за няколко години и се добави лихва се получава сума, която не е за пренебрегване.

  • неспазват движението на индексите EURIBOR, LIBOR, SOFIBOR /последният вече не се изчислява/. Докато тези пазарни бенчмаркови мерители се понижават, банките държат лихвите високи.

Пример /обратен на описания по – горе/: Банката в подписаният договор за кредит е обвързала лихвения процент с EURIBOR, който към подписването на договора е бил на стойност 11 % и с фиксирана надбавка към него в размер на 1, 38 %. Нивото на лихвата към момента на подписване на договора, формирано по формулата EURIBOR + 1, 38 % е в общ размер на 12, 38 %. В последствие обаче обаче, в която стойностите на индекса EURIBOR паднат на 10, 9 и т.н. процента – Банката не понижава размера на лихвата. Калкулациите и в този случай показват надвзета лихва в сериозни размери.

  • остойностяват кредитите в швейцарски франкове, за да реализират свръхпечалба от нарастващия курс на франка.

Пример, банката отпуска кредит, деноминиран в швайцарски франкове, тъй като той ще поскъпне и тя ще спечели от курсовата разлика спрямо лева. Съдът ще обяви клаузите за неравноправни /т.е. за невалидни, тъй като банката ги е включила, за да прехвърли изцяло върху кредитополучателя валутния риск от увеличаване на курсовата стойност на франка/, ще осъди банката да върне валутните разлики /а те са с много високи стойности/ и ще приеме, че кредитът е предоставен в лева или в евро, което ще намали драстично размера му. Така кредитополучателят едновременно ще получи значителна сума пари за обезщетение и кредитът му ще бъде значително редуциран по размер.

  • добавят към главницата по кредита /капитализират/ просрочия, формирани от невъзможността на кредитополучателя да изплаща незаконно увеличените лихви, респ. курсови разлики от увеличения швейцарски франк и увеличават размера на кредита.

Пример: При отпуснат кредит в размер на 50 000, при сключване на договора ви е определена месечна погасителна вноска в размер на 500лв. Банката увеличава лихвата ви, а за кредитите в швейцарски франкове вноската се увеличава и от покачената стойност на франка. Поради незаконните действия на банката вноската ви става 600лв., впоследствие 700лв. и т.н. В един момент спирате да плащате, защото ви е невъзможно да изпълнявате в така увеличените размери. Банката ви начислява наказателни лихви за просрочията и ви предлага сключването на допълнително споразумение, в което ви налагат да приемете, че наказателните лихви, забавените договорни лихви и забавената главница се добавят към  отпуснатия ви кредит от 50 000, като той вече става да кажем 51 000. Често предлагат да ви предоставят и период на облекчено плащане, през който да погасвате само главница, но начисляват лихва, която впоследствие към сумата от 51 000, която вече нараства на 52 000. Така увеличения дълг ви води до нови просрочия и вие влизате в дългова спирала. Съдът ще обяви този дълг за невалидно поет и ще ви освободи от бремето.

  • осчетоводяват извършени плащания за погасяване на лихви, вместо да спазват погасителния план и да ги отнасят за погасяване на главницата. Получава се така, че главницата не намалява съобразно договореното и банката незаконно създава повод да ви начислява лихви в повече върху така формираната главница. Понякога само привидно погасителната ви вноска остава непроменена, т.е. привидно изглежда, че банката спазва погасителния план. Но когато дойде крайната падежна дата, тя ще ви претендира допълнителни лихви, защото излиза, че главницата ви е по-голяма /именно поради това, че не е изплащане съгласно плана за погасяване на кредита/.
  • съдят поръчители или солидарни длъжници, когато са отпаднали основанията за това. Налице е богата практика на Върховен касационен съд, според която когато в титулната част на договора едно лице е посочено като „солидарен длъжник“, то реално е поръчител по договора и има същите права, а те са:
  • задължението на поръчителя се прекратява, ако банката не е завела дело срещу него в шестмесечен срок от падежната дата;
  • банката няма право да държи поръчителя отговорен, ако с нейните действия възпрепятства защитата му /например отказала се е от някое от учредените обезпечения /залог, ипотека, поръчителство, солидарна отговорност/.
  • поръчителят не може да бъде държан отговорен, ако банката е увеличила крайния срок /падежа/ на кредита, без съгласието на поръчителя.

Това е списък на най-честите им нарушения, но заразени от вируса на алчността банкерите са изобретателни и прилагат и други нечестни практики.

ОБАДИ СЕ
Напомняне от Десислава Филипова за поверителността Научи повече Настройки Потвърди и затвори

БИСКВИТКИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки