В практиката са много чести случаите, в които Вашето задължение към банка, фирма за бързи кредити, мобилен оператор, топлофикация или към друг доставчик на стока или услуга се прехвърля на външни фирми, тъй наречените колекторски фирми. Прехвърлянето на задълението се извършва чрез договор за цесия, при която Вашият предишен кредитор, наречен в договора „цедент” прехвърля задължението Ви на колекторската фирма, наречена в договора „цесионер”. След извършването на това прехвърляне, върху Вас започва един непрестанен психически тормоз – постоянни писма и телефонни обаждания, в които Ви приканват или по – скоро заплашват да изпълните задължението си. По неясен и съмнителен начин тези фирми се сдобиват с телефонните номера и на лица, свързани с Вас – родители, братя и сестри, съпруга/та Ви, работодателя Ви и колегите Ви. Ключово е да сте информирани, че колекторите нямат повече права от стария Ви кредитор – дългът остава в същия размер и не могат да ви наложат запори/възбрани и да правят удръжки от заплатата Ви и от банковите Ви сметки и да продават движимостите и недвижимостти Ви без да преминат съдебна процедура. След осъждането Ви от съда, колекторите както стария кредитор могат да образуват изпълнително дело, но не могат сами да извършват изпълнителни действия.
Знайте, че Вие не сте беззащитни и имате права, които могат да преустановят тези действия на системен, мутренски тормоз!
- Съществуват законовите изисквания относно цесията, които повечето търговци и доставчици на услуги не спазват, поради което не сте обвързани от прехвърлянето на задължението, т.е. Ваш кредитор продължава да бъде първоначалния, а не колекторската фирма. На първо място, за да има сила цесията спрямо Вас, е необходимо предишният кредитор цедент /например банковата институция, отпуснала Ви кредит/ да е подписала договор с колекторската фирма цесионер, за който договора Вие трябва да сте изрично уведомени от предишния кредитор или той да е упълномощил колекторската фирма да извърши такова уведомяване. В противен случай, цесията не произвежда действие спрямо Вас и Вие трябва да продължите да плащате на стария кредитор.
Съгласно чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, „Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.“
Следователно всички обаждания и писма от колекторските фирми не означават нищо за потребителя на дадена услуга/стока, докато той не бъде уведомен по надлежния ред.
- Дори и да сте надлежно уведомени, това не означава, че сте безпомощни и че след уведомяването Вие нямате какво повече да направите, за да се защитите.
А/ Проверете дали в договора, който сте сключили се съдържа клауза, която дава правото на доставчика на стоката или услугата да предоставя личните Ви данни на трети лица. Ако не се съдържа такава клауза, то веднага заявете на лицето, което Ви тормози по телефона или с писма, че ще напишете жалба до Комисия за защита на личните данни за случая. Имайте предвид, че за неправомерно предоставяне на лични данни, Законът за защита на личните данни предвижда много солени глоби в размер от 10 000лв. до 100 000лв. както за предишния кредитор, така и за външната фирма колектор. Такова предупреждение определено ще стресне и двете фирми /стария и новия кредитор/ и ще доведе до преустановяване на техните неправомерни действия.
Имайте предвид, че дори и в договора да се съдържа такава клауза, на практика е възможно също да имате право да се позовете на законовата забрана личните Ви данни да бъдат обработвани от колекторската фирма. Това във всички случаи важи за наследниците на лицето, подписало договора, тъй като разбира се, няма как те да са изразили съгласие данните им да бъдат предоставяни на трето лице.
Ако въпреки отправеното предупреждение, писмата и обажданията продължават, трябва да знаете, че много често с Вас по телефона разговарят обикновени служители, които не са юристи и не са добре подготвени, за да съзнават какви „бели” могат да причинят на собствената си фирма работодател. В тези случаи, ако сте склонни още да преговаряте, може да поискате разговор с юрисконсултите или с някой от ръководното тяло на фирмата. Ако пък решите, че е безпредметно да провеждате разговори и желаете, колекторската фирма и предишния кредитор да бъдат санкционирани и да платят цената за оказания Ви тормоз, то депозирайте жалба пред Комисия за защита на личните данни.
В новата си практика, Комисията за защита на лични данни излага становище, че предоставянето на лични данни в случаи на цесии е законно. Прилагам линк Становище на КЗЛД
Тази позиция на КЗЛД не трябва да ви разколебава. Нейните актове подлежат на обжалване пред административния съд. Позицията на Върховен админстративен съд също не е единна и има противоречащи си съдебни решения, т.е. според едни съдии цесионерът няма право да обработва личните ви данни, а според други – разполага с това право. Имайте предвид, че вече е в сила законодателство на европейско ниво, приложимо пряко в България – това е РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2016/679 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 27 април 2016 година, който предвижда засилена защита на личните данни, която вярвам ще бъде отчетена в бъдещите актове на КЗЛ и ВАС.
Б/ Следва да имате предвид, че законодателят е предвидил срокове, след изтичането на които никой няма право да изисква от Вас заплащането на задължението Ви. Това е така наречената погасителна давност, която бива два вида – обща петгодишна давност, т.е. след изтичане на пет години от падежа на задължението, никой няма право да претендира да извършите плащане. Вторият вид е кратката три годишна давност, с изтичането на която се погасяват периодични плащания /например задълженията за лихви, за неустойка, към мобилен оператор, задължения за парно и ток/. Не считайте, че след изтичането на пет или три години погасителната давност е довела до отпадане на дълга ви, тъй като тя може да е била спирана и/или прекъсвана /=заличаване на изтеклия период от време и започване да тече нова три или пет годишна давност, възобновяване на пет или три годишната давност/ при определени хипотези, уредени в закона. Поради което, Вие може да мислите, че давността е изтекла във Ваша полза, но де юре това да не е така. За да се извърши правилна преценка е необходимо да се консултирате с юрист, тъй като правилата са сложни, а хипотезите са различни и не може да се даде универсален отговор дали давността е била спирана и/или прекъсвана и поради това удължена над три, респективно над пет години.
На практика често колекторите търсят плащане след изтичането на пет, десет и дори повече години. За такива задължения хората разбират за тях от извънсъдебните покани и телефонните обаждания, които получават от фирмите за събиране на вземания. В такива случаи е много вероятно давността да е изтекла. Независимо от изтичането на давността, не е забранено кредиторът да си търси парите. Давност не се прилага автоматично, т.е. само поради изтеклия период от време, защото давността не се прилага автоматично и ако не предприемете активни действия, дългът ще ви обвързва. Така ще си спестите много ненужни проблеми, например ще можете да преустановите тормоза, който упражнява върху вас колекторската фирма, на която кредиторът е прехвърлил дълга ви да предизвикате прекратяване на изпълнителното дело срещу вас или да бъдете отписани от Централния кредитен регистър /ЦКР/ към БНБ, ако задължението ви е взет кредит. Имайте предвид, че по закон /Наредба № 22 на БНБ/ задължението ви ще фигурира в ЦКР пет години след като сте спечелили делото, че дългът ви е заличен поради изтекла давност, затова е във ваш интерес да не се бавите и да стартирате своевременно съдебен процес.
Повече информация може да намерите в моя статия, изготвена специално по темата, като кликнете тук: статия за давността
Дори и да не е налице заличаване на дълга по давност е възможно претендираните от колекторите суми да са недължими по други причини – например договорът ви със стария кредитор /с цедента/ да е невалиден изцяло поради допуснати драстични нарушения при скюлчването му или да са невалидни други уговорки в него – на клаузи за неустойки, за допълнителен пакет услуги, за заплащане на такси за поръчители или фирми – гаранти и т.н. При изцяло невалиден договор ще дъжите да върнете само първоначално полученото по него, без да дължите нищо друго. При невалидни отделни уговорки по договора – ще се разтоварите от задължението за нейстойка и прочие и така ще намалите размера на дълга ви. Така че, вместо да се плашите и да бързате да плащате, посъветвайте се при адвокат! Ако той види нарушения по договора, ще осъдите колекторите и те ще ви платят и разноските по делото, заедно хонорара на наетия от вас адвокат, което сте спечелили срещу тях.
Повече информация можете да намерите в статията ми, като за целта кликнете тук: „Да осъдиш колектори“.
В/Освен поради давност, може да не дължите изобщо или да дължите много по-малки суми от претендираните от колекторските фирми. Често кредиторите нарушават съществено законодателството, което води до пълна или частична нищожност /невалидност/ на задължението.
За правата Ви срещу банките, може да прочетете статиите ми:
„Банката ви е заложила кредитен капан? Съдете я!“
За нарушенията на фирмите за бързи кредити, може да прочетете статиите:
„Да осъдиш колектори и фирми за бързи кредити“
„Профи кредит и другите фирми за бързи кредити ви мамят“
Г/ Важно е да знаете, че когато задължението Ви е в малък размер /например 20лв. към мобилен оператор/, вероятността срещу Вас да бъде заведено дело е минимална, тъй като за завеждане и образуване на дело е необходимо ищецът /колекторската фирма/ да заплати държавна такса за делото в размер на 4 % от стойността на претендираната сума, но не по-малко от 50 лв. В такива случаи колекторската фирма в повечето случаи приема, че е безпредметно да води дело, още повече когато няма публичнодостъпни данни, че разполагате с някакво имущество, върху което впоследствие да бъде насочено принудителното изпълнение /т.е. което после да ви бъде разпродавано от държавния или частния съдебен изпълнител, за да се съберат принудително вашето парично задължение и всички суми, които са платени по делото/.
Чрез изпращането на писма и осъществяването на непрестанни телефонни обаждания, повечето колекторски фирми не целят наистина да заведат срещу Вас дело, а по пътя на заплахите – да предизвикат във Вас стрес и по този начин, чрез упражнения срещу вас психологически натиск, да Ви предизвикат да извършите плаща
Д/ На следващо място, Вие имате право за причинения Ви всекидневен стрес, да депозирате жалба до прокуратурата на Република България, за да бъде търсена от колекторската фирма в случаите, когато тя използва неправомерни методи за въздействие, наказателна отговорност за принуда, рекет и изнудване. В този случай, ако сте решили да депозирате жалба и до Комисия за защита на личните данни, имайте предвид, че последната ще спре разглеждането на производството пред нея, до приключване на наказателното дело /т.е. ще разгледа Вашата жалба, чак след като се произнесат прокуратурата и наказателния съд, което ще трае много години/. Затова, по целесъобразно е да предявите жалба само пред Комисия за защита на личните данни, за която посочих, че е оправомощена да налага глоби от 10 000лв. до 100 000лв. Под угрозата да бъдат санкционирани с толкова големи глоби, предишният кредитор и колекторската фирма ще бъдат склонни да преговарят с Вас, да приемат Вашите условия, стига само да оттеглите подадената жалба. Разбира се, депозирането на жалба пред Комисия за защита на личнит данни, не е пречка след приключване на производството пред Комисията да образувате и наказателно производство срещу колекторската фирма.
Д/ При неправомерни действия срещу Вас, сигнализирайте и Омбудсмана на Република България. Макар неговите правомощия по закон да са ограничени /той не може да заведе дело от Ваша страна или да наложи глоба на колекторската фирма/, той се ползва с голям авторитет в Обществото и има право да поиска от Конституционния съд обявяването на законови текстове за противоконституционни. В случаите, когато Омбудсманът сочи публично една институция или фирма като нарушаваща човешките права, това води до уронване на репутацията на тази институция или фирма. Всеки търговски субект държи името му публично да не бъде свързвано със закононарушения, поради това изявлението на Омбудсмана, че дадена фирма нарушава човешки права, много често на практика води до преустановяване на неправомерното действие от страна на тази фирма.
Следва да се има предвид, че колекторските фирми, за които са получени най-много оплаквания при Омбудсмана на България са „С. Г. Груп“ ООД, „Кредитреформ България“ ЕООД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕООД. Интервю с г-н Константин Пенчев, Омбудсман на Република България относно колекторските фирми, може да прочетете във вестник „Труд”, като използвате следния линк: http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1921488 .
Във всички случаи, когато сте тормозени от колекторски фирми, Ви препоръчвам да се обръщате за съвет към адвокат, който най-добре може да извърши преценка как да защити правата Ви.
Адвокат Десислава ФИЛИПОВА,
Председател на фондация за извършване на общественополезна дейност „ЦЕНТЪР ЗА ЕВРОПЕЙСКО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРИЯ И ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА”
Телефон: 0898790909
