За да не бъдете измамени от банките и фирмите за бързи кредити, НЕ ВЗЕМАЙТЕ КРЕДИТИ ПРЕДИ ВЛИЗАНЕТО В СИЛА НА НОВИЯ ЗАКОН ЗА ДОГОВОРИТЕ ЗА КРЕДИТИ ЗА ЖИЛИЩНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ!
Световната икономика дерайлира през 2007г. Вината за финансовия колапс е на банките! Те не кредитират отговорно с цел да се стимулира потреблението и бизнеса, а създават измамливи схеми за обогатяването на банкерите и борсовите играчи и произвеждат отчаяние, бедност и смърт.
НОВАТА ТРЕСКА ЗА ЗЛАТО: в бедните източноевропейски страни безотговорното и алчно кредитиране доби олимпийски размера. В наши дни, за да забогатее на ламтящия за богатство не му трябва Америка, нито да се бори със студа и ледовете на Аляска. Златотърсачът днес просто прави банка в България и без труд започва да трупа печалба. Само сравнете лихвените нива по кредитите, отпускани от едни и същи банки на запад или в съседната ни Гърция и техните дъщерни банки тук – разликата е около 10 пункта.
ЦИНИЗМЪТ НА БАНКСТЕРИТЕ – „Българите плащате по-големи лихви, защото сте бедни. А щом сте бедни, вие рискувате много повече от богатите западняци да не ни върнете парите, които сме ви дали назаем”. Тази мантра на банкерите е колкото лъжовна, толкова и вулгарна – банките не отпускат пари на неплатежоспособни българи /тези последните са плячка на небанковите финансови институции/. Банките, както е казал Марк Твен, дават чадър на някого само когато е слънчево. На всичко отгоре при отпускане на кредит, банките се свръхобезпечават – учредяват ипотеки и поръчителства, карат кредитополучателя и членовете на семейството му да подпишат записи на заповед, включват като съдлъжници съпрузи, деца, родители … / цялото родословно дърво на едно семейство може да бъде начертано от един договор за банков кредит/.
КАК БАНКИТЕ ПРЕДИЗВИКАХА СПЯЩИЯ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ: Европейският съюз отдавна върви на милиони светлинни години от случващото се в света. В сърцето му се създаде съсловието на еврократите – най- скъпо платените чиновници в Европа и също толкова бавни и немислещи в синхрон с пулса на реалността бюрократи. НО дори и този изкуствено създаден обществен организъм проумя, макар и със закъснение, че АЛЧНОСТТА НА БАНКЕРИТЕ ЩЕ УНИЩОЖИ СВЕТА! Много тромаво и най-вече закъсняло, Европейската комисия излезе първо на 18 декември 2007г. с „Бяла книга за интеграцията на пазарите на ипотечни кредити в ЕС” /”бяла книга” означава „препоръка” от страна на ЕК/. След много чиновнически размисъл и изхарчени огромни заплати за поддържане на скъпоплатения административен апарат на съюза, на 4 март 2009г. ЕК в свое съобщение, озаглавено помпозно и надуто „Движеща сила за възстановяването на Европа” предложи мерки за договорите за кредит за жилищни недвижими имоти и за възвръщане на доверието на потребителите. След още по-дълбок и невъзмутим сън, ЕС прие Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г., с която се опитва да залепи „счупеното” в законодателството, което позволи ограбването на хората и на бизнеса им да се случи.
ПРОЕКТА НА БЪЛГАРСКИ ЗАКОН, ВЪВЕЖДАЩ ЕВРОПЕЙСКАТА ДИРЕКТИВА: Директива 2014/17/ЕС задължава всички Държави-членки на ЕС да въведат в национален нормативен акт минимума от мерки, защитаващи кредитополучателите, заложени в тази Директива. СЪЩАТА ДИРЕКТИВА ДАВА ПРАВО НА ВСЯКА ОТ ДЪРЖАВИТЕ В ЕС ДА ПРЕДПРИЕМЕ ПО-СТРОГИ ЗАКОНОВИ ПРАВИЛА В ПОЛЗА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА КРЕДИТИ.
В България е изготвен законопроект за кредитите за недвижими имоти на потребители, който като цяло пресъздава директивата, въвеждайки правила в полза на потребителя на кредитни продукти, без да е реализирана достатъчно възможността за създаване на по-строги норми. Проектът прави и крачки назад в техен ущърб.
КОГО ЗАЩИТАВА ЗАКОНОПРОЕКТА: Регулацията на ипотечните кредити, която досега се осъществяваше със Закона за потребителския кредит изцяло се изважда от него и се осъществява с отделен нормативен акт, озаглавен „Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители”.
Законопроектът е създаден, за да регламентира два типа кредити на потребители – на първо място, да създаде регулаторна рамка на всеки кредит, чието отпускане е обезпечено с ипотека върху недвижим имот и на второ място, кредитите, предоставени с цел да се придобие или запази собствеността или друго вещно право върху недвижим имот. Законът се прилага и по отношение на договорите за кредит, предназначени за ремонт, в случаите когато тези договори са обезпечени с ипотека.
Този законопроект не защитава фирмите и едноличните търговци, защото те не са потребители по смисъла на европейското и българското законодателство. „Потребител” е само физическо лице, усвояващо кредит с нетърговска и непрофесионална цел. Недостатък на законопроекта е, че не възприема определението за „потребител”, разширено спрямо сега действащото законодателство и възприето в Директива 2014/17/ЕС , съгласно което при „ сключени от едно лице договори с двойна цел, когато договорът е сключен за цели, отчасти в рамките на търговската, стопанската или професионалната дейност на лицето и отчасти извън нея, и когато търговската, стопанската или професионална цел е толкова ограничена, че не е преобладаваща в общия контекст на договора, това лице следва също да се счита за потребител”.
Ипотечните кредити съдържат по-сложни условия в сравнение с потребителските кредити, като при тях се отпускат значително по-големи суми и за много по-дълг срок, което излага потребителя на съществен риск от свръхзадлъжнялост и изнасяне на публична продан на имуществото му. Затова с Директива 2014/17/ЕС се предвиждат по-засилени мерки за защитата на кредитополучателите по ипотечни кредити, при отчитане на специфичните особености на тези кредити:
Много от законовите текстове целят по-добра информираност на потребителите за предлаганите кредитни продукти, включително в рекламите. Обхватът на преддоговорната информация е значително разширен в сравнение със Закона за потребителския кредит.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДДОГОВОРНАТА ИНФОРМАЦИЯ се въвежда задължение за кредиторите /банки или небанкови финансови институции/ и кредитните посредници да предоставят обща и персонализирана информация относно предлаганите кредитни продукти. Европейската Комисия изготви работен документ, придружаващ предложението й за приемане на Директива относно договорите за кредит за жилищни имоти /COM /2011/ 142/, в който подчертава необходимостта от детайлизирано запознаване с нуждите и възможностите на кредитоискателите. ЕК сочи, че „Потребителите, на които се продават неподходящи кредитни продукти, често започват да изпитват финансови затруднения, водещи до свръхзадлъжнялост, както и до неизпълнение и до отнемане на имуществото, предоставено като обезпечение…. На потребителите може да бъдат нанасяни преки финансови вреди (например когато трябва да платят по-висока цена за продукт, който би могъл да се предлага по-евтино) или потенциални вреди(например когато не им бъде отпуснат кредит, въпреки че могат да го погасяват)”. С цел установяване на действителното финансово състояние и потребности на потребителите, със законопроекта се поставят завишени изисквания относно предоставяната преди сключването на договора информация:
ОБЩАТА ИНФОРМАЦИЯ се предоставя с цел определяне на индивидуалните нужди и финансови възможности за заплащане на кредита, за да се избере най-подходящия за дадения потребител продукт. След идентифициране на най-удачния за потребителя кредит, се предоставя ПЕРСОНАЛИЗИРАНА ИНФОРМАЦИЯ чрез Европейски стандартизиран информационен формуляр /ЕСИФ/, чрез която кредитоискателят ще получи детайлизирана информация за избрания за него кредитен продукт. Банките ще бъдат длъжни да предоставят на своите клиенти значително повече информация за поетия лихвен риск и начина на формиране на лихвените нива. Едно от нововъведенията е при отпускане на кредити в чуждестранна валута потребителя да бъде информиран относно валутния риск, който ще се носи от потребителя. Така се цели да се предотвратят случаите на поемане на задължения в чуждестранна валута от кредитополучателите, които са обикновени домакинства не притежават нужните знания и опит да оценят възможността поради повишаване на обменния курс, кредитът им да нарасне драстично спрямо националната им платежна единица и да не се повтори кошмара на кредитополучателите на кредити, изразени в швейцарски франкове.
При нарушение на законовите изисквания за предоставяне на обща и персонализирана преддоговорна информация са предвидени глоби и имуществени санкции. Санкциите до голяма степен ще дисциплинират кредиторите и най-вече небанковите финансови институции, като последните често заблуждаваха потребителите чрез непредоставяне на необходимите данни за вземане на информирано решение. Досегашния законов ред също задължаваше кредиторите да информират потребителите на кредитни продукти чрез стандартен информационен формуляр, но част от фирмите за бързи кредити не изпълняваха това свое задължение.
Новост в проекта на закон е предвиденото задължение на кредиторите и на кредитните посредници да предоставят при поискване допълнителни устни разяснения на предоставената с ЕСИФ информация, както и относно всичко свързано с предлаганите кредити, специфичните последици и въздействието върху потребителя от предлаганите продукти и забавата в заплащането им. Тъй като законодателят не е въвел изискването тези разяснения да се протоколират с цел доказване на изпълнението им, няма да се стигне до реално изпълнение на това задължение, което се превръща само в едно добро пожелание към кредиторите и посредниците.
Нов момент в уреждането на преддоговорните отношения е въвеждането на възможността за предоставянето на съвет /консултация/ от кредитора или от кредитния посредник. Регламентира се като услуга по предоставяне на индивидуални препоръки към потребителя във връзка с кредит, която услуга представлява отделна дейност от предоставянето на кредит и от кредитното посредничество. Когато банка, небанкова финансова институция или кредитен посредник предоставят услуга по консултиране на потребителите кой кредит отговаря най-точно на финансовите им потребности и състояние, трябва изрично да уведомят кредитоискателя за това, както и за размера на дължимата за услугата такса. Моят съвет е кредитоискателите да не се доверяват на банките, фирмите за бързи кредити и кредитните посредници, а да се обръщат към независим консултант. Вълкът, който ще яде агнето няма да го посъветва как да се спаси от тази трапеза.
Една от съществените промени е въвеждането на „СРОК ЗА РАЗМИСЪЛ” – кредитоискателите ще имат 14 ДНИ на разположение да обмислят дали да сключат договор за кредит. Срокът за размисъл започва да тече от момента на предоставяне на потребителя на проекта на договор на хартиен или друг траен носител. Предоставянето на проектодоговора се счита от законодателя за отправяне на обвързващо предложение от страна на кредитора или кредитния посредник. Обвързващото предложение се отправя заедно с ЕСИФ, когато формулярът не е бил предоставен на потребителя преди това, или когато параметрите на обвързващото предложение се различават от информацията, съдържаща се в ЕСИФ.
Законопроектът въвежда подробни изисквания ПРОТИВ УЛОВКИТЕ В РЕКЛАМИТЕ-чрез тях досега се слагаше червейчето на въдицата, с която банките ловяха кредитополучателите, спекулирайки с мечтите им за дом, работа, бизнес ….
С цел предотвратяване на използването на невярна или заблуждаваща информация в рекламите се предвиждат задължителни елементи на рекламите, които задължително се представят с еднакъв по размер, вид и формат шрифт. Регламентира се, че за реклама, с която се мамят потребителите се прилагат чл. 68б-68м от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. Това законодателно разрешение има огромно практическо положение, тъй като чл. 68б-68м от ЗЗП сочат кога една търговска практика заблуждава потребителя и дават право на Комисия за защита на потребителите /КЗП/ да забрани такава практика, а на потребителите да развалят своите договори. На практика, това означава, че ако кредитополучателите са били подведени от една реклама да сключат договор за кредит, КЗП се произнесе с влязло в сила решение, че рекламата на банката или на фирмата за бързи кредити е заблуждаваща, то потребителите имат право да развалят договорите си за кредит, сключени заради обещанията в тази реклама.
Със законопроекта се предвиждат ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ РЕКВИЗИТИ /ЕЛЕМЕНТИ/, КОИТО ДОГОВОРИТЕ ЗА КРЕДИТ трябва да съдържат, като например информация за приложимия лихвен процент, с изрично посочване дали е фиксиран или променлив или комбинация от двата, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя. Нов момент в законопроекта е, че в договора за кредит задължително трябва да се съдържат предупреждение за последиците и разходите при просрочени плащания, т.е. за възможността кредита да бъде обявен за предсрочно изискуем, да се образува заповедно производство по чл. 417, т. 2 от ГПК, да се заведе исково дело, да се образува изпълнително дело, в рамките на което да се изнесе на публична продан ипотекирания имот, да се пристъпи към изпълнение и към други движими и/или недвижими вещи на кредитополучателя, за дължимите от него държавни такси и такси за съдебния изпълнител, както и за адвокатските хонорари, които ще бъдат присъдени в негова тежест.
Целта на тези промени е да се внесе яснота за задълженията на потребителите, които в рамките на четиринадесет дневния „срок за размисъл”, в който им е предоставен проектодоговора, да осъзнаят в какви отношения влизат с банките и фирмите за бързи кредити и да осъзнаят поетите рискове и да вземат обосновано и информирано решение относно бъдещето си.
ОТСТЪПЛЕНИЯ ОТ ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ ОТНОСНО НИЩОЖНОСТТА НА ДОГОВОРА ЗА КРЕДИТ: Проектът на закон прави крачки назад от възприетите законодателни решения за обявяване на договора за кредит за нищожен, когато в него не са включени задължителни елементи.
Макар в законопроекта да се възпроизвежда приетото в Закона за потребителския кредит изискване методиката, по която се изчислява променливия лихвен процент /референтен лихвен процент/, проектът не запазва санкцията за нищожност на договора при липса на клауза в него, определяща математическия алгоритъм, по който се извършва промяната на лихвата. Въпросът е от огромно практическо значение и не следва да се подценява от лицата, които за първи път ще се сблъскат банковите измами.
Какво се случваше с кредитополучателите дълги години подред: те сключваха договор за кредит, в който се подписваха клаузи, че лихвата им се формира от променлива компонента и фиксирана надбавка. На тях им се предоставяше погасителен план, съгласно който те дължат месечно анюитетна вноска, да кажем по 500лв. на месец, която включва дължимата от тях лихва /равна на тази плаваща и фиксирана част, договорени от страните/ и главница за изплащане на кредита. Същевременно банките налагаха на потрелителите клаузи в договорите за кредит, даващи им право да увеличават лихвените нива чрез промяна на плаващата част от лихвата по свое усмотрение и без никакви ясни критерии /а когато такива присъстваха в договорите, не фигурираше изчислителна формула с посочване на относителната тежест на всеки един от компонентите, формиращи лихвата/. Това доведе до невъзможност кредитополучателите да изплащат задълженията си, тъй като всеки от тях си е създал план съобразно доходите си какви възможности има да погасява кредита. Казано нагледно като продължа горния пример, кредитополучателят знае, че дължи по 500лв. месечно, но банката му вдига лихвата още в първите месеци от усвояването му и той започва да дължи по 530лв., по590лв. и т.н.
С оглед избягване на тези злоупотреби, законодателството беше реформирано през 2014г. и бе предвидено задължение на банките да посочват в договорите за кредит изчислителната процедура за условията, при които може да бъде увеличаван променливия лихвен процент. В Закона за потребителския кредит беше предвидена и санкция при неспазване на изискването методиката за изчисляването му да бъде включена в договора за кредит – нищожност на този договор /т.е. договорът до такава степен е порочен, че закон приема, че все едно не е бил сключван. Като в този случай кредитополучателят дължи връщане на получения кредит, без да има задължение за заплащане на лихвите по него/. При нарушени на изискването за включване на методиката в договора, новият закон ще предвижда само парична санкция в размер от 20 000 до 40 000лв., което не е достатъчна гаранция за спазването на законовото изискване и няма да дисциплинира достатъчно кредиторите /защото договорите за ипотечни кредити са дългосрочни – 15 до 30г. и не всички потребители знаят добре правата си, една глоба на едни осведомен за правата си кредитополучател няма да е добра спирачка на фона на 30-40 други, които могат да бъдат заблудени/. Надявам се да не се окажа права и да не съм лошия пророк, но на фона на дългогодишните измамни схеми от банките не мога да съм оптимист, че новия закон ще е достатъчно ефективен.
Санкция в размер от 10 хил. до 20 000 хил. ще им бъде налага и ако не спазят изискванията ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ да бъдат предоставени на кредитополучателя, когато те са неразделна част от договора за кредит. За разлика от Закона за потребителския кредит, кредитополучателите няма да могат да искат от съда да обяви нищожност на целия договор, при непредоставянето на общите условия. Пазете се, защото повечето ваши задължения, капаните и уловките се съдържат в общите условия, а банките и фирмите за бързи кредити не ви ги връчват, като ви подвеждат да се подпишете под клауза в договора ви, че декларирате че те са ви дадени при сключването му.
МЕРКИ ОТНОСНО ПРОБЛЕМИТЕ С КРЕДИТИТЕ В ЧУЖДЕСТРАННА ВАЛУТА намират своето законодателно разрешение, макар и с огромно закъснение и вследствие на плъзналите като зараза в източноевропейските страни схеми на банките за измама на кредитополучателите, които бяха заблуждавани да вземат заеми в ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКОВЕ, без да им се разяснява какъв е валутния риск при покачване на обменния курс на франка спрямо другите валути. Съгласно разрешенията на директивата, въведени в новия закон, кредиторите са задължени, още при предоставяне на общата преддоговорна информация, която бива детайлизирана с конкретни примери чрез ЕСИФ, да разясняват рисковете от възможните движения в обменния курс на чуждестранната валута, които могат да се отразят върху размера на дължимата от потребителя сума. Освен това, при отпускане на кредит в чуждестранна валута, потребителят, по всяко време и без да са налице някакви изисквания за упражняването му, има право, да превалутира кредита във:
- Валутата, в която потребителят основно получава доходи или притежава активи, от които кредитът трябва да бъде погасен, както е било установено при извършване на последната оценка на кредитоспособността по договора за кредит /т.е. при сключването му или при последващо преструктуриране, налагащо да се направи нова преценка за възможностите му за изплаща кредита/.
или
- Валутата на държавата членка, в която е обичайното местопребиваване на потребителя към момента на сключване на договора за кредит или която е обичайното му местопребиваване към момента на превалутирането.
В тези случаи, кредитополучателят може да упражни правото си да превалутира във всички валути, в които банката или фирмата за бързи кредити предлагат кредити /например ако обичайното му местопребиваване е в Япония, но банката не предлага кредити в йени, той няма да може да иска превалутиране в тази валута/. Превалутирането се извършва при условията и лихвите, които банката предлага за дадения вид кредити /например за кредит в евро, банката е длъжна да ви предложи същите лихви, каквито предлага на клиентите си, с които е сключва такъв тип договори за кредит/. Освен това, курсът по който се обменят чуждестранната валута и валутата, в която се превалутира е пазарен– фиксинга на БНБ, а не курс, произволно избран от банката.
В съответствие с европейската директива и с цел засилена защита на кредитополучателите е предвидено задължение на кредитора, когато неизплатената част от общата сума, дължима от него или размера на погасителните вноски се променят с повече от 20 % процента от размера, получен при прилагане на обменния курс на БНБ към деня на сключване на договора, ДА УВЕДОМЯВА ПОТРЕБИТЕЛЯ за това обстоятелство. Заедно с уведомлението, кредиторът предоставя информация за увеличението на общата сума, дължима от потребителя, както и за правото на потребителя да превалутира кредита и условията за това.
Правото на кредитополучателя възниква по всяко време и преди да е достигната разликата от 20 %, като законодателят е приел че при достигане на този марж, банките и финансовите институции по чл. 3а от ЗКИ дължат нотифициране на потребителите, като отчита различното им ниво на осведоменост и опитност и необходимостта при преминаване на критичната граница от 20 % да се предприемат допълнителни мерки за защита от свръхзадлъжнялост чрез задължението за предоставяне на информация от доставчиците на кредитни продукти.
Със законопроекта се въвежда задължение за кредиторите, в рамките на ВЪТРЕШНИТЕ СИ ПРАВИЛА, ДА ПРЕДВИДЯТ ПРОЦЕДУРИ ЗА ПОДАВАНЕ НА ВЪЗРАЖЕНИЯ, ДОБРОВОЛНО РЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ във връзка с предоставянето на кредити за придобиване на недвижим имот или кредити включително за ремонт, обезпечени с ипотека. Целта е да се стимулира доброволното, извънсъдебно уреждане на отношенията между кредитополучателите и кредиторите. Когато кредиторът не се произнесе в срока, определен в тези вътрешни правила или когато предложеното разрешение не удовлетворява кредитора, той може да се обърне към съда или преди да отнесе въпроса пред него, да го отнесе за решаване от СЕКТОРНАТА ПОМИРИТЕЛНА КОМИСИЯ КЪМ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, РАЗГЛЕЖДАЩА СПОРОВЕТЕ В ОБЛАСТТА НА ФИНАНСОВИТЕ УСЛУГИ.
СЪЗДАДЕН ЛИ Е В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО НИ така желания от пострадалите кредитополучатели ФИНАНСОВ ОМБУДСМАН, който да решава споровете им по бързи и безплатни процедури в сравнение с твърде скъпите и траещи години съдебни дела? Законът за защита на потребителите беше допълнен през 2015г. като се създаде правна рамка в съответствие с европейското законодателство и се регламентира дейността на ОРГАНИ ЗА АЛТЕРНАТИВНО РЕШАВАНЕ НА СПОРОВЕТЕ. С проектозакона се извършва конкретизиране, че при нарушаване на правата на кредитополучателите по договорите за ипотечни кредити, те имат право да СЕ ОБЪРНАТ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ КЪМ СЕКТОРНАТА ПОМИРИТЕЛНА КОМИСИЯ, РАЗГЛЕЖДАЩА СПОРОВЕ В ОБЛАСТТА НА ФИНАНСОВИТЕ УСЛУГИ КЪМ КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИ. Когато потребител се обърне към тази комисия и ако се постигне съгласие с кредитора, решенията на тази помирителна комисия ще бъдат задължителни за двете страни по спора. Съществуват още две опции – спорещите страни имат право да решат да възложат на тази секторна комисия към КЗП да изготви само проект на решение /без то да има задължителен характер/ или само извършването на медиация в конфликта.Реално в законодателството ни се предвижда създаването на финансов омбудсман /но като колегиален, а не като едноличен орган/, който да решава извънсъдебно споровете между кредитори и кредитополучатели. Предимствата в тази процедура са безспорни, но съществува опасност от неправилност на решението на комисията към КЗП /когато страните са избрали опцията решението й да ги обвързва и задължава/, без потребителите да имат възможност да го обжалват за разлика от съдебните производства, в които се извършва контрол за съобразността на съдебното решение със законите на три съдебни инстанции. Друг недостатък е, че в Гражданския процесуален кодекс не е предвидено /в чл. 404/, че тези задължителни решения са изпълнителни основания, т.е. няма как кредитополучателят да се снабди с изпълнителен лист, ако банката или фирмата за бързи кредити, не изпълни решението на секторната помирителна комисия.
Нов момент в законопроекта е задължението за кредиторите да приемат с цел превенция и справяне със ситуациите на свръхзадлъжнялост ПРАВИЛА ЗА РАБОТА ПРИ ПРОСРОЧИЕ. Те трябва да уреждат механизми за работа с потребители със затруднения при погасяване на кредити, които да включват и ранни показатели, че е възможно потребителя да изпадне в затруднение при погасяване на кредита. Когато кредитор установи, че кредитополучател има затруднения при погасяване на кредита, той е ДЛЪЖЕН ДА СЕ СВЪРЖЕ С ПОТРЕБИТЕЛЯ преди да „пристъпи към принудително изпълнение” и когато е възможно, да предприеме мерки за възстановяване на плащанията или за преструктуриране на кредита. Този законов текст макар и стъпка напред в полза на кредитополучателите, търпи критики. В проекта на закон не е предвиден срок, в който кредиторите трябва да предприемат действия по установяване на характера на затрудненията и прилагане на адекватни мерки за избягване на съдебни процедури. Така че, с оглед избягване налагането на имуществени санкции при неизпълнение, тези действия могат да бъдат предприемани само формално от банките и фирмите за бързи кредити, без да се търсят подходящи решения.
В проекта на закон се съдържат норми, забраняващи на кредиторите да задължават кредитополучателите да обезпечават кредита чрез ЗАПИСИ НА ЗАПОВЕД или МЕНИТЕЛНИЦИ. Нов момент в законопроекта е предвидената имуществена санкция в случай на нарушаване на това изискване, което е стъпка напред в интерес на потребителите, тъй като Закона за потребителския кредит съдържа аналогична забрана, но без да има предвидена глоба при неизпълнение. Т.е. в него липсва спирачка за нарушаването й, поради което масово кредиторите се свръхобезпечават, като принуждават потребителите да подписват записи на заповед. Някои фирми за бързи кредити изискват от потребителите да издават записи на заповед, като гаранция към нотариално сключени договори за заем. По този начин се снабдяват с две основания за бързо снабдяване с изпълнителни листове по чл. 417 т. 3 и т. 9 от ГПК и завеждат въз основа на договора и на записа две заповедни производства, а след оспорването чрез възражение на заповедта за незабавно изпълнение и две искови дела. С тези свои злоупотреби с права, те обременяват с разноски потребителите и затрудняват тяхната защита.
В съответствие с изискванията на Директивата и с оглед създаване на възможност за надзор, на конкурентна среда, в която да се търси отговорност за неправомерните деяния, законопроекта регулира дейността на КРЕДИТНИТЕ ПОСРЕДНИЦИ. Въвежда се регистрационен режим за извършване на дейност по кредитно посредничество, която дейност може да бъде в някоя от следните форми – предоставяне или предлагане на потребители на договори за кредит, съдействие на потребители при извършване на подготвителни или преддоговорни действия във връзка с договори за кредит и/или сключване на договори за кредит от името на кредитора. Лицата, които желаят да извършват тези дейности се вписват в регистър, воден от БНБ. КРЕДИТНИТЕ ПОСРЕДНИЦИ НЕ СА КРЕДИТНИ КОНСУЛТАНТИ. Ако желаят да извършват допълнителни действия по консултиране на потребители, това обстоятелство също се посочва в регистъра на БНБ. В този регистър се вписва и дали кредитния посредник е обвързан и кредиторът или кредиторите, с които е обвързан /т.е. когато извършва дейности по кредитно посредничество от името и за сметка на само един кредитор, на само една група кредитори или на няколко кредитора или групи кредитори, които не заемат съществен дял на пазара/.
ДОБРИТЕ ЗАКОНОДАТЕЛНИ РЕШЕНИЯ НА ЗАКОНА ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ КРЕДИТ, ЗАПАЗЕНИ И В НОВИЯ ЗАКОНОПРОЕКТ:
Със законопроекта се запазва забраната за събиране на такси и комисионни, свързани с управление на кредита.
Предвижда се, е кредиторите нямат право да събират повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие.
Видът и действието, за което се събират такси и/или комисионни трябва да бъдат ясно определени в договора за кредит.
Запазва се правото на кредиторите ПРИ ПРЕДСРОЧНО ПОГАСЯВАНЕ НА КРЕДИТА да претендират обезщетение в размер до 1 на сто от предсрочно погасената сума по кредита, но само когато кредитът е погасен преди изплащането на 12 месечни погасителни вноски от усвояването му. След изтичане на една година от първата погасителна вноска по кредита, банките и фирмите за бързи кредити нямат право да претендират такса, обезщетение или неустойка за предсрочно погасяване, освен ако не могат да докажат, че са претърпели загуба по-голяма от 1 на сто от предсрочно погасената сума.
Законопроектът запазва нормативно въведения максимален размер на ГОДИШНИЯ ПРОЦЕНТ НА РАЗХОДИТЕ /ГПР/ – не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Предвижда се всяка клауза в договор за кредит, предвиждаща по-висок размер да се счита за нищожна /т.е. неписана/ и всички надвзети средства над този размер да се удържат при последващи плащания по кредита. ВАЖНО Е ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ ОСКЪПЯВАНЕТО ПО КРЕДИТИТЕ ВИ НЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ ОТ ДЪЛЖИМАТА ЛИХВА, А ОТ СТОЙНОСТТА НА ГПР, КОЙТО ВКЛЮЧВА РЕАЛНИТЕ РАЗХОДИ ПО ПОЛЗВАНЕТО МУ:ЛИХВА, ТАКСИ И КОМИСИОННИ.
Запазва се изискването при просрочие в плащанията на месечните вноски, кредиторите да могат да получават обезщетение за забава само върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като нормативно установения размер на обезщетението не може да надвишава размера на законната лихва.
Съхранява се възможността при сключване на кредита да се договори дали само ипотекирания имот ще служи за удовлетворяване на кредитора при евентуално изпълнително дело или цялото имущество на кредитополучателя може да бъде разпродаване за събиране на неизплатения кредит.
СПРЯМО КОИ КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИ ще действа новия закон: важно е да знаете, че той няма да се прилага за договори за кредит за недвижими имоти, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на разпоредбите, които регламентират правата на кредитополучателите при предсрочно погасяване на кредита /виж по-горе: при заплащане в рамките на първата година се дължи обезщетение в размер на 1 % от предсрочно погасената сума, а след изтичане на 12 месеца, не се дължи обезщетение или неустойка/. За кредитополучателите, които в момента имат намерение да рефинансират, препоръчвам да извършат това след датата на влизане на закона в сила, за да могат да се ползват от новите правила в полза на кредитополучателите.
КОГА ЩЕ ВЛЕЗЕ В СИЛА: ако нашият законодателен орган спази изискванията на директивата, законопроектът следва да влезе в сила на 21 март 2016г.
Европейската Комисия ще продължи да извършва мониторинг върху пазара на ипотечни кредити, като до 21 март 2019г. ще представи доклад за оценка на въздействието върху вътрешния пазар на съюза на новата директива, придружен ако е необходимо с законодателни предложения за отстраняване на новоконстатирани проблеми при кредитирането.
