БЪЛГАРСКИЯТ ЗАКОНОДАТЕЛ ОТНОВО ЛОБИРА ЗА БАНКИТЕ ПРИ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА ДИРЕКТИВА ОТНОСНО ДОГОВОРИТЕ ЗА КРЕДИТИ ЗА ЖИЛИЩНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ ЗА ПОТРЕБИТЕЛИ!
За да преодолеем поредната нормативна бухалка срещу интересите на кредитополучателите, изготвих предложения за допълнения на законопроекта, които народният представител Димитър Байрактаров внесе по реда на чл. 80, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на НС. Предложенията относно законопроектът за кредити за недвижими имоти на потребителите ще защитят пълноценно потребителите и ще озаптят алчността на банкерите и фирмите за бързи кредити.
Начинът, по който депутатите ще гласуват тези предложения ще бъде барометър, който ще покаже дали те защитават нас гражданите или лобират отново в интерес на банкстерите.
Директива 2014/17 на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014г. задължи държавите членки да въведат по-справедливо законодателство, защитаващо кредитополучателите и гарантиращо отговорното кредитиране от страна на банките и небанковите институции.
В изпълнение на европейската директива на 23 март 2016г. на първо четене бе приет законопроект на „Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители”.
При прочита на законопроекта се установява, че директивата е механично въведена в закона, а цели нейни задължителни текстове са нагло захвърлени в кошчето за боклук. Законопроектът, преди да бъде внесен в НС, бе разработен от различни държавни органи и институции. Никой не забеляза тези пропуски, което създава усещането за целенасочено обслужване от страна на държавата на диктата на богатите над малкия човек.
Също така, законопроектът в ущърб на кредитополучателите съдържа редица отстъпления от Закона за потребителския кредит, който регулира досега ипотечните кредити.
Освен това, като всяка друга директива, Директива 2014/17 задължава държавите членки на ЕС да въведат в национален нормативен акт минимума от мерки, защитаващи кредитополучателите, заложени в тази Директива и ДАВА ПРАВО НА ДЪРЖАВИТЕ В ЕС ДА ПРЕДПРИЕМАТ ПО-СТРОГИ ЗАКОНОВИ ПРАВИЛА В ПОЛЗА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ НА КРЕДИТИ. Българският законодател, който е доказал отдавна че работи в полза на банките, за пореден път не е предвидил нито една норма, която да създава правила в по-голям обем от регулирания от директивата, независимо от драстичните несправедливости, гнетящи българския народ.
За да преодолеем този законов вакуум, изготвих пакет от законодателни предложения, които да ни защитят срещу грабежа на българите. Народният представител Димитър Байрактаров посочи всички пропуски на законопроекта на г-жа Менда Стоянова и така се стигна до удължаване на предвидения в чл. 80, ал. 1 от ПОДНС седмодневен срок за внасяне на предложения за допълнения след първото четене на законопроекта. На 12 април 2016г. Г-н Димитър Байрактаров е входирал в НС нашите предложения, които в резюме са следните:
- Предвиждаме срок от 90 дни от първото частично или пълно неплащане на вноска по кредита, през който на банките и на фирмите за бързи кредити се забранява да образуват дела срещу потребителите на финансовите им услуги. Целта е да се даде възможност на кредитополучателите, които имат само временни затруднения /например безработица/ да стъпят на краката си и да не бъдат въвличани във финансова черна дупка, всмукваща всяка възможност да продължат нормално живота си.
- Дефинира се понятието „извлечение от счетоводните книги”, въз основа на които банките се снабдяват с изпълнителни листа по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК. Целта ни е да се създадат ясни правила, които да минимизират възможността на банките произволно да си изваждат заповеди за незабавно изпълнение и да образуват изпълнителни дела срещу изрядни кредитополучатели. Конфигурацията в НС е такава, че на този етап депутатите отказват да отменят този репресивен член 417 от ГПК и ние се стремим до окончателната му отмяна да създадем гаранции за преустановяване на произволното осъждане на набедените за длъжници банкови клиенти.
- Предлагаме механизми на защита на лицата, закупили на зелено жилища и други обекти от строители, които са кредитирали изграждането на сградата и са обезпечили кредита чрез ипотеката й. Много хора пострадаха като закупиха такива обекти, които впоследствие биваха продавани от банките заради ипотеката. Инструментите, които предлагаме са публично оповестяване на учредяването на ипотека и право на купувачите да заплащат продажната цена не на строителя, а направо на банката за погасяване на кредита. Задължение на банката да продава първо имоти, собственост на строителя и едва тогава и то след провеждане на преговори с купувачите, да изнася на публична продан имотите на купувачите. Освен това, предлагаме въвеждането на нищожност на сделки, извършени от строителя със свързани с него лица с цел да намали имуществото на фирмата, от което банката може да се удовлетвори.
- Предвиждат се инструменти за защита на поръчителите, солидарните и ипотекарните длъжници, които досега бяха осъждани без да разбират, че главният длъжник не изпълнява задължението си. Много от тях биха предпочели да предприемат мерки за обслужване на кредита, за да не се стигне до принудително изпълнение, в което ще загубят доходите и имотите си, а и дългът ще е нараснал неимоверно с платените държавни такси, адвокатски хонорари и такси по изпълнителните дела. В нашите предложения се предвижда задължение на кредиторите да предоставят информация и да встъпват в преговори с тях за доброволно уреждане на отношенията. Предлага се и задължение на банките да предоставят пълна информация за кредита, включително договорите, анексите, погасителните планове и извлеченията от обслужващата сметка, които досега бяха отказвани на поръчителите с аргумента, че са банкова тайна, независимо че законът им дава право да предявят всички възражения, с които разполага главния длъжник. На практика отказите на банките изпразваше от съдържание това законово право и възпрепятстваше поръчителите да се защитят при наличие на нарушения по договорите.
- Случва се често, едно и също задължение се обезпечава чрез издаването на запис на заповед. При бързи кредити, предоставени с договор с нотариална заверка на подписите, респ. по банкови кредити, кредитора се снабдява с два изпълнителни листа и заповеди за незабавно изпълнение на основание ч. 417, т. 2 и т. 3 от ГПК, независимо че дългът е един. Така потребителите на кредитни услуги са ощетявани и принуждавани да се защитават в два съдебни процеса, а свръхобезпечените кредитори се обогатяват за сметка на клиентите си. С нашите предложения предвиждаме по-късно издадения изпълнителен лист и заповед да бъдат обезсилвани от заповедния съд.
- С общите условия към индивидуалните договори се извършват най-честите злоупотреби с кредитополучателите – те не им биват предоставяне при сключването на потребителския контракт, но в него фигурират клаузи, че са предадени на клиента при сключването му и че той е запознат със съдържанието им. Същевременно основни задължения и разпоредби относно лихвените нива, относно предсрочната изискуемост, относно предвиден арбитраж и др. се съдържат именно в общите условия, написани с толкова ситен шрифт, че на практика дори и да са предадени на потребителя, той не може да се запознае със съдържанието им. Затова ние предлагаме общите условия задължително да са с шрифт 12 и с равно междуредие, както и да бъдат подписвани от двете страни по сделката. Неизпълнението на тези изисквания следва да води до нищожност на договора за кредит.
- Възстановяваме част от достиженията на Закона за потребителския кредит относно изискванията към съдържанието на кредитните договори и основанията за тяхната нищожност, от които законодателят е направил крачки назад с новия закон.
- Със законопроекта в изпълнение на условията на евродирективата се предвижда създаването на секторна помирителна комисия към КЗП за извънсъдебно и безплатно уреждане на спорове между кредитори и кредитополучатели. На практика се въвежда създаването на така мечтания от всички потребители на финансови услуги финансов омбудсман, но не като едноличен, а като колегиален орган. Нашите предложения са в самия закон да се създадат ясни и строги правила за изискванията за конституирането на комисията, гарантиращи нейната независимост и за реда, по който тя ще взема решения, за да се постигне прозрачност и обективност при разрешаването на потребителските спорове. В момента действа „Помирителна комисия по платежни спорове” също създадена поради евроизисквания, но правилника за създаването й е изготвен от БНБ, председателят и заместник председателят й се избират от БНБ, която доказа многократно, че не действа като контролен и регулаторен орган, а слугува на банките. Начинът на формиране на тази „Помирителна комисия по платежни спорове” създава основателни съмнения в потребителите и експертите, че тя няма да излезе от орбитата на зависимостта й с банките и че няма да бъде безпристрастна при решаване на споровете. Затова ние настояваме секторната помирителна комисия, която ще разрешава финансови спорове между банките, фирмите за бързи кредити и потребителите да бъде избирана от НС. Също така, за разлика от „Помирителна комисия по платежни спорове”, ние предлагаме секторната комисия да решава по-широк кръг от спорове, включително за неоснователно обогатяване /например от надвзети лихви/ и за деликт, т.е. за причиняване на вреди извън договорните отношения между страните по кредитния контракт.
Законодателят предвижда, че секторната помирителна комисия като орган по алтернативно решаване на спорове съгласно Закона за защита на потребителите, може да взема по съгласие на страните решения, които да са окончателни и да ги обвързват. Същевременно не е предвидил възможност изправната страна да се снабди с изпълнителен лист, в случай че другата страна не изпълни това задължително решение. Затова ние предприемаме действия за отстраняване на този законодателен пропуск, като предлагаме допълнение на Гражданския процесуален кодекс.
- Допълваме законопроекта с разпоредби, които задължително следва да фигурират в него, съгласно Директива 2014/17г. Нашият законодател си е затворил очите и е пропуснал да вклчи в новия закон разширеното понятие за „потребител”. Съгласно директивата „потребител” е не само физическо лице, получило кредит за нетърговска цел, а и такъв, който е взел кредит и за частично осъществяване на стопанска и професионална дейност, ако тази част от кредита е незначителна в общия контекст на договора и не променя основната цел на кредита. Тази промяна е много важна, тъй като законодателството ни съдържа много повече правила и гаранции за защита на потребителите от тези, които се отнасят до търговците. В нововъведеното разширено понятие за потребител се създава по-голяма по обем защита на малкия и среден бизнес и се стимулира икономиката.
Друга законодателна празнота е невъвеждането в новия закон на изисквания на директивата относно начина на формиране на възнагражденията на служителите на кредиторите, чрез забрана те да са обвързани от вида на кредитите, които се отпускат и от лихвените нива по тези кредити.
Директива 2014/17 дава възможност националните закони да предвидят изрично, че адвокати и нотариуси, когато извършват действия по преговори и оказване на съдействие за подготовка на договори за кредит не трябва да имат разрешение за осъществяване на дейност като кредитни посредници. Българският законотворец не е въвел в закона това изискване, което създава предпоставки за ограничаване на правото на защита на потребителите, които могат да бъдат принудени да се обръщат само към кредитни посредници за сключване на договори за кредит и за бърз заем. Кредитните посредници не са юристи, те са един вид дилъри при сключването на договори за предоставяне на финансови услуги и малко или много са обвързани с банките и кредитните институции по чл. 3 от ЗКИ. Затова е необходимо да се въведат евроизискванията, създаващи гаранциии, че потребителите няма да бъдат принуждавани да се обръщат само към кредитни посредници, които биха могли и да ги подведат при сключването на договорите.
- Предлагаме и засилена наказателна отговорност на независимите оценители, които извършват оценка на обезпечението, което ще се учредява при отпускането на кредити.
Предложенията, ако бъдат приети, ще пресекат много злоупотреби и измами и касаят защитата на широк кръг от обществото ни. От това дали ще бъдат гласувани от депутатите ще разберем дали те са народни представители или банкови!
С внесения законопроект може да се запознаете в прикачения файл:
