Повод да напиша тази статия са два от моите случаи, които ме шокираха със цинизма, с който „ПрофиКредит България” злоупотребяват с клиентите си, а след това ги съдят по бързата процедура чрез частния си арбитражен съд. Към мен се обърна за съдействие парализираният Златомир Максудов от Велинград. Той е с 95 % инвалидност, но това не е спряло служител на фирмата за бързи кредити да открадне личните му данни и да фалшифицира подписа му като съдлъжник под договора за заем. И сега Златомир е съден от арбитражния съд на „ПрофиКредит България”. Потърсиха ме и по друг случай: фалшифициран подпис и когато лицето се е опитало да докаже, че срещу него е извършено престъпление, арбитражният съд не е прекратил делото, а арбитърът раздал „правосъдие” като набил адвокатката на измаменото лице.
В арбитражните дела срещу потребители няма справедливост, няма право, просто се издава присъда „длъжник”, а Темида се чувства погнусена!
Редица монополи, фирми за бързи кредити, мобилни оператори и други структури създадоха арбитражни съдилища, с които съдят своите клиенти. Фирмите, занимаващи се със събиране на дългове също приватизираха правосъдието чрез техни арбитражни институции. По закон, няма изискване арбитрите да са с висше, та камо ли с юридическо образование, затова на практика има много случаи гражданите да бъдат осъждани от хора със средно образование. Там компетентността е без значение. Арбитражните решения са бланкови, просто се сменят данните на съденото лице. Българските граждани биват осъждани по бързата писта за несъществуващи или погасени по давност задължения, към които се добавят хонорарите на адвокатите или юрисконсултите на фирмата, учредила частния съд, такси за самия арбитраж, държавни такси за изваждане на изпълнителен лист, хонорари и такси по образуваното изпълнително дело. Така един мним дълг дори от десет лева може да нарасне до големи суми.
Омбудсманът Мая Манолова упражни правото си на косвена законодателна инициатива и внесе законопроект, забраняващ потребителския арбитраж. Докато той влезе в сила и озапти фирмите, злоупотребяващи с арбитража, се образуват стотици хиляди дела, а повечето хора пренебрегват ставащото, докато не бъдат известени от съдебен изпълнител, че имат огромен дълг.
Затова е важно да не пренебрегвате нито едно писмо, с което бивате уведомени, че срещу вас е образувано арбитражно дело. Реагирайте веднага и отговорете на иска срещу вас, като оспорите дълга като несъществуващ или погасен по давност. Фирмите и техните частни арбитражи използват още една хитрина. Възползват се от възможност в закона, според която дори в договора с фирмата да не сте се уговорили при спор делото да се гледа от арбитраж, ако след като има образувано дело не се противопоставите, се приема, че сте се съгласили с арбитража. Фактът, че сте отговорили на исковата молба не ви е безусловна гаранция, че срещу вас няма да излезе осъдително решение, но увеличава шансовете ви да не бъдете осъдени. Не забравяйте, че арбитражите са създадени от едната страна в правния спор – фирмата, която ви съди и затова работят в техен интерес.
Опитайте да изпреварите недобросъвестния ви кредитор и заведете пръв дело пред държавен съд, за да докажете че не дължите или че размерът на задължението Ви е в пъти по-малко.
Ако сте бездействали и не сте се защитили или сте оспорили дълга, но въпреки това арбитражът ви е осъдил, единственият път за защита е да образувате дело пред Върховен касационен съд. Същата възможност имате и в случаите, в които съвсем незаконно са ви осъдили, без въобще да са ви уведомили, че има заведено арбитражно дело – случаи, които не са редки в практиката. Пред ВКС може да заведете дело в тримесечен срок откакто сте узнали за арбитражното решение. Внимавайте да не го пропуснете, защото след това арбитражното решение, дори и несправедливо, влиза в сила и повече нямате път за защита. ВКС не разглежда делото по същество, т.е. не проверява коя страна в спора е права, а може да отмени решението на лимитативно изброени основания, например защото не сте били уведомени за започналата срещу вас арбитражна процедура.
Арбитражите са бухалката на фирмите срещу техните клиенти и докато бъде приет законопроекта на Омбудсмана и гнилият клон не бъде отрязан, бъдете активни и изпреварете при възможност търговеца като образувате дело пред държавния съд. Защото арбитражните решения са блато, от които измъкването, макар и възможно, е трудно – арбитражите са креатури на „работодателите” си – фирмите, които искат да ви осъдят.
