Много търговци създадоха частни арбитражни съдилища, в които съдят своите клиенти по бързата писта. Изходът на делото е предопределен , търговецът винаги го печели, защото той е работодателя на арбитъра. Когато един потърпевш от такова решение желае да се защити, той е ограничен: На първо място, от законът, който гласи, че има ли арбитражно споразумение, на което търговецът се позовава пред държавния съд, последният няма право да гледа делото. На второ място, от законът, според който, ако вече има постановено арбитражно решение, то Върховен касационен съд /ВКС/ може да го отмени на много ограничени основания, при половината от които, делото се връща отново на арбитражния съд.
В статията ми съм изложила доводи, кога едно арбитражно споразумение, сключено между потребител и търговец е нищожно /невалидно/ като неравноправно, т.е. забранено от Закона за защита на потребителите. Ако държавният съд приеме аргументите ви за нищожност, той вместо арбитражния ще разгледа делото ви. Пред ВКС също може да се позовавате на тази нищожност и така, след приключване на делото за отмяна на арбитражното решение, ВКС няма да върне делото на арбитражния съд, а ще го препрати на държавния.
Тези възможности са изключително важни за потребителите, тъй като само пред държавния съд те могат да получат правосъдие. Конкретно за клиентите на фирмите за бързи кредити те могат да доказват нищожност /невалидност/ на целия договор за кредит по чл. 22 от Закона за потребителския кредит и така да установят, че дължат да върнат само главницата без да дължат лихви, такси , неустойки и други подобни.
Целта ми е не да защитавам недобросъвестните клиенти, а да помогна на тези потребители, които чрез различни схеми биват въвличани във финансови капани от търговците чрез различни заблуждаващи търговски практики.
Статията ми не е насочена към широката аудитория, а към юристите и е строго професионална. Убедена съм, че колегите адвокати могат да използват доводите ми като инструмент за разглеждане на делото им от държавния съд, а колегите магистрати могат да намерят аргументи, включително почерпени от практиката на Съда на Европейския съюз, за да разгледат те вместо арбитражните съдилища предявените пред тях искове от потребители.
Линк към статията ми, публикувана в правната платформа „Грамада” може да намерите тук:
