Сподели в социалните мрежи!

– Вие сте един от авторите на проекта за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГКП), засягащ частните съдебни изпълнители. Идеята е на омбудсмана Мая Манолова, а БСП го внесе в парламента. Какви са аргументите ви?

– Промените не са само за частни съдебни изпълнители (ЧСИ), а и за изпълнението, извършвано от държавни съдебни изпълнители, както и банките и монополите.
В практиката си на адвокат се сблъсквам със злоупотреби от страна на ЧСИ, с които се източват имуществата на хората. Като се започне от простото надписване на такси и се стигне до разработване на схеми, някои от тях представляващи откровени престъпления. Необходимо е да се сложи спирачка на ЧСИ, на които държавата даде огромна власт да се разпореждат с имуществото на гражданите и чрез широките им правомощия им даде лостове за гарантирана свръхпечалба и така ги „назначи“ за милионери.

– Какви промени предлагате?

– Чести са случаите, в които гражданите биват осъждани без изобщо да знаят, затова предлагаме промени в режима на призоваването. Измамите например със запис на заповед са възможни заради предвидения ред на призоваване чрез залепване на уведомление. Предложенията ни са три: 1) в заповедните дела да не бъде приложимо призоваването чрез уведомления; 2) ако законодателят запази този ред, то винаги да се назначава служебен адвокат от съда, който да оспори дълга, ако той не съществува (напр. поради давност) или размера му; 3) задължение призовкарите да търсят съденото лице в рамките на един месец в интервали през поне една седмица и поне веднъж в почивен ден.
Предлагаме промени в прословутия чл. 417 от ГПК, даващ право на банките да съдят клиентите си по бързата писта, в производство, в което кредитополучателите не вземат участие, а съдът действа като пощенска кутия – приема твърденията на банката, не правораздава, а се е превърнал в печатница на изпълнителни листа.

Промяната е изключително важна, тъй като хилядите спечелени срещу банки дела свидетелстват, че те незаконно са надвземали лихви по кредитите. Едното ни предложение е банките въобще да нямат привилегията да съдят клиентите си по бързия ред. Второто е по-меко: оспорването от кредитополучателя на дълга да спира изпълнителните дела.
Предлагаме възможност, когато длъжниците признават дълга, да могат да платят, без изобщо да се стига до ЧСИ и така да се спестят допълнителните разходи за такси и адвокатски хонорари. Предложенията ни са в исковата молба и в заявлението за заповед за изпълнение да се посочват банковите сметки на кредиторите.

Разширяваме кръга от незаконните действия на ЧСИ, които могат да бъдат обжалвани пред съда. Създаваме съразмерност на дълга и имуществото -така ще се преустанови практиката за малки дългове да се продават имоти и др. Предлагаме да се обжалва оценката на продаваните имоти, за да се пресече практиката да се продават за жълти стотинки.. Създаваме правото на длъжниците да се обърнат към съда, когато при спряното изпълнително дело ЧСИ продължат да удържат средствата им. Въвеждаме забрана един дълг да се свърхобезпечава чрез възбрани и запори. Засилваме правата на Министерство на правосъдието по дисциплинарните дела и увеличаваме размера на наказанията и др.

– В предишния парламент съдебните изпълнители предупредиха, че с предложените промени дълговете за заплати и издръжки за деца ще станат несъбираеми. Вашият коментар?

– Не мога да се съглася. Това са внушения на ЧСИ, за да не се случат промените, които ще ограничат свръхпечалбата им. Нека сме реалисти – привилегировани кредитори на ЧСИ са банките и монополистите, от които те формират огромни печалби – или заради големия размер на дълговете, които събират, или заради оборота, гарантиращ им постоянни и високи приходи. Досега също е трудно и почти невъзможно майка, работник или малка фирма да наеме ЧСИ. Заради малките печалби, които имат от такива дела, ЧСИ или отказват да поемат делото, или го хвърлят да хваща паяжина по рафтовете. В тези случаи разумна алтернатива остава държавното съдебно изпълнение.

– Какво е да си частен съдебен изпълнител у нас?

– Според Анализ на функционирането на системата на частното съдебно изпълнение в България на Центъра за правни инициативи, докато оборотът на предприятията в България намалява всяка година с 3%, оборотът на ЧСИ, а оттам и печалбата им нараства с 34% на година. Същевременно таксите, които получават, са в огромен размер, което ги превърна за кратко време в милионери. Наглостта им стига дотам, че искат да им се плаща печалба, когато длъжникът е платил доброволно, без ЧСИ да са извършили действие по изпълнението. Съдебното изпълнение е сурогат на доброволното изпълнение и когато се изпълни доброволно, няма причина да се плаща на ЧСИ. Таксата по т. 26 не е дарение от държавата на ЧСИ, а по закон е процент от събраната от тях сума, т.е. възнаграждение за реално свършената работа.

– Има коментари, че няма да има ефект от предложението ви „публичната продан на имота при принудително изпълнение да започне не от сегашните 80% , а от 90%”, при положение че имотите се подават далеч под 80%. Какъв е отговорът ви?

– Няма статистика колко имота се реализират още на първа или втора продани и колко са продавани на следващи продани, така че е нелепо да се твърди това. Предложението ни ще доведе до по-висока цена за имотите, които са по-атрактивни, без те да губят от стойността си с цели 10 %, при условие че е можело да се продадат за повече. Така ще защитим интересите на длъжника, чиито дълг ще се погаси на по-голяма стойност, и на кредитора, който ще получи повече. Само неатрактивните имоти ще продължат да бъдат изнасяни на следващи продани.

– Защо в проекта няма нищо за обявяване на частен фалит?

– Несъстоятелността на физически лица трябва да бъде регулирана с отделен закон, а нашите промени касаят ГПК, Закона за ЧСИ и Закона за съдебната власт. Такъв закон, който ще даде възможност на хората да рестартират живота си, е необходимост и ще работим и в тази насока.

Ема ИВАНОВА, вестник „Трета възраст“

Сподели в социалните мрежи!