Сподели в социалните мрежи!

ПОЛУЧАВАМ МНОГО ЗАПИТВАНИЯ КАКВО СЕ ПРИЕ ВЪВ ВАЖНИТЕ ЗА ГРАЖДАНИТЕ ПРАВИЛА ЗА УДРЪЖКИ ОТ ЗАПЛАТИ И ПЕНСИИ, ЗА ПРОДАН НА ИМОТИ И ДРУГИ ТЕХНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ В ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДЕЛА, ЗАПОВЕДНИТЕ ПРОИЗВОДСТВА …. ТУК МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ЗА НАПРАВЕНИТЕ ИЗМЕНЕНИЯ:

В Гражданския процесуален кодекс бяха извършени промени, които ще сложат спирачка на редица злоупотреби с правата на гражданите и на бизнеса. Те ще започнат да се прилагат три дни след публикуването им в „Държавен вестник“, което се случи днес 27.10.2017г. в брой 86 От влизането им в сила, процедурите, които са в ход ще се извършват по новия ред, с изключение на вече стартиралите публични продани на недвижимости, които ще се довършат по стария ред.

След промените гражданите няма да бъдат съдени без да знаят

До сега поради нарушения или измамливи схеми мнозина бяха осъдени без въобще да узнаят за воденото дело. Тази несправедливост се дължеше на възможността за призоваване чрез залепване на уведомление на адреса на съденото лице, което беше задължено да получи книжата по делото си в двуседмичен срок след поставянето му. С фиктивни залепвания или с уведомления, поставени на напуснати адреси, редица бяха лишени от възможността да се защитят независимо, че нямаха задължения, например при погасени по давност дългове или фалшиви записи на заповед или пък да докажат, че кредиторът е „надписал сметката“. С новите правила, когато едно лице отсъства и не узнае за воденото дело, срещу него няма да се издава директно осъдителна заповед по чл. 410 ГПК /от каквито се ползват Топлофикация и др. монополисти, колекторите, фирмите за бързи кредити и др./, а задължително ще се образува съдебен процес, в който служебно ще му се назначава адвокат. Такава защита се предвижда и по изпълнителните дела, с което ще се стопират измамите с неуведомяването за воденото дело.

Създават се гаранции, че призовкарите действително ще търсят призоваваното лице

Те вече са задължени да посещават адреса му минимум три пъти в рамките на един месец, от които поне едно от посещенията трябва да бъде в един почивен ден. В допълнение съдът служебно ще трябва да издири коя е местоработата на лицето, за да му изпрати и там призовка.
Влизат в действие промени, които ще доведат до предотвратяване на завеждането на изпълнителни дела и оттам ще спестяват ненужните такси на частните съдебни изпълнители и адвокатски хонорари. Кредитор, който образува дело по общия ред или чрез едностранните заповедни дела ще бъде длъжен да посочи банковата си сметка или друг начин, по който длъжникът, ако не оспори дълга или ако загуби делото си, ще може да плати доброволно.

Сериозен пробив се постигна в правилата за продажба на движимости и имоти

Досега те биваха харизвани за жълти стотинки, а длъжниците продължаваха да дължат огромни суми. По новия ред, когато се продават движими вещи, при първата им продажба те не могат да се „слагат на тезгяха“ на цена по-ниска от застрахователната им стойност. Длъжниците, които не са съгласни с определената цена имат право да поискат от съдебния изпълнител да назначи нова експертиза. Увеличава се и прагът на началната цена, от която да тръгва продажбата им от 75 на 85 на сто от определената оценка. За недвижимостите се предвиди, че длъжникът и кредиторът имат право да изберат нови вещи лица, които да извършат нови експертизи, а оценката на имота се определя като средноаритметична стойност между тези експертизи и експертизата, изготвена от определения от съдебния изпълнител експерт. Началната цена при първата продан тръгва от 80 %, а не както досега от 75 % от оценката на имота, като не може да бъде по-ниска от данъчната оценка. Ако съдебният изпълнител откажа да спази тези процедури, страните имат право да обжалват отказа пред съда.
Когато длъжниците да спасят имота или движимостите си, те вече имат право да спрат продажбата чрез първоначално внасяне на 20 % от задължението, а не както досега на 30 %, като се запазва регламента, че след това трябва да внасят по 10 % месечно.

Създават се изискването дълговете да не бъдат свръхобезпечавани, така за дълг от 100лв., който може да бъде събран от заплатата на задълженото лице, съдебните изпълнители няма да имат правото едновременно да блокират всичките му сметки и имоти, с което да го натоварват с още такси и да възпрепятстват нормалния му живот или бизнес. Те ще могат да налагат ан блок няколко запори и възбрани, но се предвижда лимит на броя им, като преценката се извършва с оглед дали има опасност дългът да не бъде събран. Ако съдебният изпълнител превиши нужната мярка, изрично се разписва, че това е основание да бъде съден за причинени вреди. Стопират се и злоупотребите със запориране на всички наличности по сметките в превишение на размера на дълга. Съдебните изпълнители ще имат задължение да налагат запор на авоарите до дължимата сума. Въвежда се и изрично задължение органът по изпълнението да вдига запорите и възбраните незабавно след приключване на изпълнителното дело, тъй като практиката показа, че след като са напълнили джоба си с всичките им дължими такси, те нямат интерес от навременното вдигане на обезпеченията и концентрират усилията си в събирането на вземанията по другите си дела. Забранява се непропорционалността на изпълнението спрямо дълга – вече за малки задължения няма да се пристъпва към продан на имот, ако съществува възможност те да бъдат събрани от заплатата или от сметките на длъжниците. Увеличи се кръга от незаконните действия на съдебните изпълнители, които длъжниците могат да обжалват. Пред окръжните съдилища те могат да искат отмяна на отказа да бъде спряно или приключено делото, на отказа да бъде определена нова оценка и назначаването на трето лице за пазач – схема, по която редица бяха извадени от имотите си и окрадоха бизнесите им, без да са били налице условията за предаването на имотите за пазене на трето лице.

Безбожно високите такси на частните съдебни изпълнители бяха намалени, като се предвидиха лимити на таксите им и се преустановява съдирането на по 10 кожи от длъжниците.

Таваните ще ползват както дължащите малки суми, така и осъдените кредитополучатели и други дължащи по-големи суми. За малките дългове се предвиждат етажи, включващи простите и пропорционалните такси по изпълнението, които регулират размера на таксите като процент от минималната работна заплата спрямо дълга, определен като процент от същата, а за задълженията в размер над 45 МРЗ се предвиди, че сборът от пропорционалните такси не може да надвишава 1/15 от дълга.

Регулираха се два много чувствителни за обществото проблема-актуализира се размера на несеквестируемите доходи от труд и пенсии като стойностите вече се определят съобразно дохода на лицето, определен спрямо МРЗ. Досега регламентацията по чл. 446 ГПК пораждаше затруднения в практиката, тъй като несеквестируемите части бяха определени в абсолютни размери спрямо стойностите на МРЗ към момента на приемането на ГПК през 2007г. Създаде се задължение на банките да не изпълняват запорни съобщения на трудови доходи, пенсии и за помощи и обезщетения за майчинство и други.

Създават се електронни търгове –възможност за продажби по електронен път, чрез прозрачен способ, гарантиращ че няма да се извършват схеми за заграбване на имуществото на длъжниците. Предвижда се възможност за закупуване на тези имоти чрез банкови кредити, което ще доведе до увеличаване на кръга от потенциални купувачи и оттук до нарастване на цената, на която ще се придобиват, което е в интерес както на длъжниците, така и на кредиторите.

Разшири се достъпът до ВКС, като ситото вече няма да е толкова ситно и гражданите и фирмите ще имат възможност да получат защита от най-опитните съдии в случаите на очевидна неправилност, вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение, както и при противоречието му с решения на Конституционния съд и на Съда на ЕС.

Нищо не се направи обаче в посока правата на кредитополучателите и за отмяна на прословутия чл. 417 от ГПК

, който дава привилегия на банките да съдят своите клиенти без тяхното участие по бърз ред.

В тези дела банките ползват съда като пощенска кутия, той не осъществява правосъдие, няма право на преценка, по закон е задължен да приеме за верни твърденията им и да осъди кредитополучателя. Възползвайки се от тази привилегия, банките напълниха договорите си със забранени от закона неравноправни клаузи и въз основа на тях вдигат произволно лихвите или товарят потребителите с несъществуващи задължения във швейцарски франкове. В други случаи, самите банки не изпълняваха договореностите за определяне на лихвата съобразно пазарните индекси Юрибор, Либор, Софибор и независимо, че те се понижаваха, вдигаха лихвите. Нарушавайки законите или собствените си договори, банките повишават месечните погасителни вноски и изкарват длъжници клиентите си, които изрядно плащат спрямо първоначално уговореното. Вместо санкции, банките получават изпълнителни листа, запорират, възбраняват и продават имуществото на кредитополучателите, които едва след осъждането им могат да се защитят пред съда в истински съдебен процес. Изпълнението приключва преди този процес, което обезсмисля защитата им, защото макар и спечелили делото си, те са загубили имотите си и са разбили живота си. Законодателят за пореден път отказа да отмени привилегията на банките и да защити гражданите и бизнеса. Единственото смислено което предприе е да задължи съдебните изпълнители да представят в съда копие от връчените заповед за изпълнение с подпис на получателя, като така стопира злоупотребите с фиктивното им връчване, водещо до пропускане на срока за оспорване пред съда. Законодателят извади боичките за разкрасяване и предвиди, че само въз основа на писмени доказателства и без да е нужно обезпечение мнимият длъжник може да спре изпълнението на заповед по чл. 417 ГПК, на практика за кредитополучателите това е равнозначно да представят платежните нареждания, от които да се установи, че са заплащали редовно кредита. Другата козметична промяна е предвидения регламент, че в двуседмичния срок за оспорването на задълженията по заповедта, осъденото лице може да заплати доброволно дълга и ако докаже, че не е дало повод да бъде съдено, да поиска съда да го освободи от разходите за държавни такси и за адвокат, респ. юрисконсулт, направени от кредитора, които в противен случай ще легнат върху него.

Макар че не отмени голготата на българите – чл. 417 от ГПК, по отношение на частните съдебни изпълнители, изпълнителните производства, касационното обжалване и призоваването законодателят направи революционни промени, които създават баланс между кредиторите и длъжниците, слагат юзди на злоупотребите, стопират схемите с фиктивните призовавания и ще изчистят от редиците на ЧСИ туморите, тъй като се прие, че извършилите тежки нарушения те ще губят правата си завинаги.

Сподели в социалните мрежи!