Сподели в социалните мрежи!

Много често за задължения за кредит или за вода, ток, парно, телефон и др., кредиторите използват бързият ред по чл. 410 или чл. 417 от ГПК и се снабдяват със  заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. По производствата по чл. 410 и  чл. 417 от ГПК не се водят истински дела. Без да ви призовава съдът постановява да бъде издадена заповед за изпълнение въз основа на твърденията на кредитора или на представените от него документи. Процесът по тези дела се различава : при издадена заповед по чл. 410 от ГПК не се образува предварително изпълнително дело, до такова се стига единствено, ако не оспорите дълга чрез възражение по образец. Различно е при заповедта по чл. 417 от ГПК – с нея се издава и изпълнителен лист,  който  служи на кредитора за образуване на изпълнително дело. Подаденото възражение по чл. 417 ГПК не води автоматично до спиране на изпълнитеното дело, с изключение на случаите по записи на заповед.

Кредиторът и в двете хипотези  на заповед по чл. 410 и по чл. 417 ГПК следва да заведе класическо исково дело, в което за пръв път ще бъдете призовани за участеи.  Той следва да образува класически процес в едномесечен срок, който се брои от датата, на която той бива уведомен от съда за постъпилото от вас възражение.

Изключително важно е, когато получите съобщение за заповед за изпълнение, ако считате, че нямате задължение или че то е в по-малък размер, да оспорите дълга пред съда, издал заповедта чрез възражение по образец, което следва да подадете в едномесечен срок от датата, на която сте уведомен за осъждането. Оспорване по този ред трябва да направите  дори срещу вас да има извършено престъпление /например фалшив документ, използван от кредитора, за да му бъде издадена заповед по чл. 417 ГПК/ и независимо, че сте подал жалба до прокуратурата и че тя е започнала проверка.

Пропуснете ли възможността да възразите, заповедта влиза в сила и вие губите правото да оспорите задълженията и ще търпите всички негативни последици, тъй като по изпълнителните дела съдебните изпълнители ще блокират вашите имущества и доходи чрез запор на заплата или пенсия, на банкови сметки, възбрани на недвижими имоти. Съдебният изпълнител има правото да ви удържа от трудовото възнаграждение или пенсията, да разпродава недвижимо и движимо имущество (вкл. кола, телевизор, дори дрехи).

По реда на чл. 410 от ГПК срещу вас образуват дела най-често Топлофикация и другите доставчици на комунални услуги, мобилните оператори и фирмите за бързи кредити.

По реда на чл. 417 от ГПК срещу длъжниците образуват дела банките и другите правоимащи лица по този член, например кредитори, на които сте издали записи на заповед.

Ако подадете възражение срещу заповедта по чл. 410 или чл. 417 от ГПК,  кредиторът следва да образува исково дело пред съда по чл. 422 от ГПК. В рамките на това ще бъдат разгледани доводите и доказателствата ви срещу основанието и размера на сумите, претендирани от него. Т.е. това дело вече протича като всеки нормален процес, за разлика от бързия ред по чл. 410 и чл. 417 от ГПК, който не ви дава право да участвате и да се защитите. Ако кредиторът не подаде искова молба в едномесечен срок от съобщението до него, че сте подали възражение, районният съд е длъжен да обезсили издадената заповед, а в хипотезата на чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист.

Възражението е по образец и може да го намерите на сайтовете на районните съдилища в България. Прилагам линк към сайта на СРС, от който може да изтеглите възражението: https://www.srs.justice.bg/81-%D0%91%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8_%D0%B8_%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D1%83%D0%BB%D1%8F%D1%80%D0%B8

Във възражението посочете съда, състава, номера и годината на делото, по което е издадена заповедта. Достатъчно е да напишете текст, че оспорвате вземането, посочено в заповедта или просто да оставите текста по образеца на възражението непроменен. Не е нужно да излагате доводи защо считате, че не сте задължени или че считате, че сте задължени, но в по-малък размер от претендирания от кредитора. Не е необходимо да представяте доказателства, аргументираща тезата ви, че не дължите изобщо или в претендирания размер. Подавате го в съда в едномесечен срок от датата, на която сте уведомени за издадената срещу вас заповед. ВАЖНО: не оспорвайте суми, за които няма да спечелите делото по чл. 422 ГПК. Когато дължите част от дълга трябва да промените образеца на възражението и да посочите каква част от дълга оспорвате и каква част признавате като дължима. Неправилното оспорване ще доведе до увеличаване на дълга с разноските на кредитора. Макар, че възражението е лесно за попълване, можете да допуснете грешки, с което да увеличите дълга си с допълнителни разноски, затова изчетете внимателно следващите редове: понякога кредиторите претендират да платите задължения, погасени по давност, за неустойки или основани на нищожни клаузи от договора, които са недължими от вас и за които ще спечелите делото си, но и вземания, които дължите и за които в исковия процес по чл. 422 ГПК съдът ще ви осъди. В този случай, ако възразите общо, а не по пера, съдът ще присъди да платите на кредитора всички разноски, които е направил, съразмерно на сумата, за която ви е осъдил и ще ви присъди, направените от вас разноски само в частта, в която е отхвърлил претенциите му срещу вас. За да избегнете плащането на тези разноски е необходимо да се направи ясна преценка за кои претенции на кредитора да възразите и кои да не оспорите във възражението. А разноските понякога могат бъдат по-големи на стойност от сумите, за които ще спечелите делото. Разноските са за държавна такса в размер на 4 % от претенциите, за адвокат, за експертизи и за свидетели.  Затова при попълване на възражението е по-добре да ангажирате адвокат. Той може да направи преценка дали някои от дълговете са погасени по давност. Давността не е просто изтичане на срока от пет или три години, а трябва да се извърши анализ точно от кой момент тя е започнала да тече, дали е била прекъсвана, т.е. да е заличена изтеклата давност, дали е била спирана  на някое от основанията по закон.  Адвокатът може да съобрази дали са налице нищожни клаузи в договора. Нищожността е невалидност на целия договор или на отделни негови клаузи. Те до такава степен нарушават различни изисквания в законите, че водят до недействителност /=все едно, че договорът не е сключван или че отделни негови клаузи не са вписани в договора/. Адвокатът ви може да констатира и други противоречия със закона, които да изложи пред районния съд, който ще обезсили заповедта без да се води исково дело.

В случаите на заповеди по чл. 417 от ГПК, заедно с възражението можете да подадете молба за спиране на изпълнителното дело и частна жалба срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

Молбата за спиране се подава районния съд, който е издал заповедта по чл. 417 от ГПК. Определението му за спиране, респ. отказът му да спре изпълнението се обжалват пред съответния окръжен съд, а в София – пред Софийски градски съд.

Спиране може да искате на следните основания:

1 .ако учредите обезпечение пред съда в полза на кредитора чрез ипотека на ваши имоти, залог на парична сума или на държавни ценни  книжа или комбинация между тези обезпечения до размера на претендираните от кредитора суми. Когато имате качеството на потребител /кредитополучател, съди ви Топлофикация и т.н./, за да спрете изпълнението е достатъчно да внесете обезпечение в размер на 1/3 от дълга.

2. представяне на писмени доказателства

а/ че не дължите дълга /например защото сте го заплатил/;

б/че в договора ви кредиторът е включил неравноправни клаузи, въз основа на които е формиран дълга;

в/ че дългът е изчислен неправилно. Това основание е приложимо, само ако имате качеството на потребител.

Важно нововъведение от края на 2019г., създадено по мое предложение е, че определението на районният съд има незабавно действие, т.е. изпълнението се спира независимо, че кредиторът е обжалвал спирането.

Друга важна новост, отново създадена по мое предложение, е че вече и съдът, разглеждащ класическото дело по чл. 422 ГПК може по ваше искане да спре изпълнението.

Съгласно задължителната практика на Съда на ЕСнационалните съдилища са длъжни да спрат изпълнителното дело и продажбата на ипотекираното жилище на длъжника, когато кредитополучателят се позовава на неравноправни клаузи в договора му за кредит.

Подаването на възражение срещу заповед, издадена въз основа на запис на заповед винаги спира изпълнителното дело.

Частната жалба се разглежда от Окръжния съд, а в София от Софийски градски съд. Ако съдът уважи частната жалба, той ще обезсили изпълнителния лист, но това не води до прекратяване на делото ви. Това е така, тъй като е  прекратено само правото на кредитора да води срещу вас изпълнително дело, но заповедта е в сила и съдът следва да провери дали кредиторът ще подаде искова молба по чл. 422 от ГПК.  Затова след произнасянето на окръжния съд, делото се връща на районния съд, издал заповедта. До обезсилване на заповедта и прекратяване на делото от районния съд се стига единствено в случай, че кредиторът не заведе исково дело по чл. 422 от ГПК.

За издадената заповед по чл. 410 от ГПК, уведомяването се извършва от съда

В случаите, в които срещу вас е издадена заповед по чл. 417 от ГПК, уведомяването се извършва с връчването на поканата за доброволно изпълнение от частния или държавен съдебен изпълнител, пред когото е образувано изпълнителното ви дело. Към тази покана съдебният изпълнител е длъжен да приложи заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. Бъдете много внимателни, тъй като някои частни съдебни изпълнители нарушават закона и не прилагат заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист с цел да ви въведат в заблуждение и да изпуснете срока за подаване на възражение. Имайте предвид, че независимо че частният съдебен изпълнител не е приложил тези документи, едномесечният срок за подаване на възражение, на молба за спиране и на частна жалба продължава да тече и бъдете много внимателни да не пропуснете този срок и да не подадете възражение. Съветвам ви, когато получите поканата за доброволно изпълнение да попълните саморъчно върху нея датата, на която сте я получили, тъй като в практиката има случаи, в които връчителите антидатират поканата, за да изпуснат длъжниците срока за възражението.

Съгласно българското законодателство получаването на призовка не е единственото основание да бъдете уведомен, че срещу вас се води дело или че сте получател на документи /призовка за доброволно изпълнение по изпълнително и т.н./.Залепването на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК на входната врата на имота ви или пускането му в пощенската ви кутия е валиден начин да бъдете призовани за участие в дело или за получаване на книжа. В това уведомление се сочи, че имате право в двуседмичен срок от залепването му, да отидете в съда или при частен съдебен изпълнител, за да получите книжата по Вашето дело. Не пренебрегвайте подобни уведомления, които са равнозначни на получена призовка, а реагирайте своевременно! В противен случай  делото ще продължи без ваше участие и няма да можете да се защитите или пък ще се приеме, че сте получили съответните документи.

Бъдете особено внимателни в случаите, в които не живеете на адреса по личната си карта, тъй като такива уведомления се залепват по постоянния ви адрес /или по настоящия адрес, но ако сте го регистрирали по съответния ред/. Много чести са случаите лица, които живеят на място, различно от постоянния им адрес, да се водят призовани чрез залепване на уведомление и да научат, че са осъдени, чак когато срещу тях се образува изпълнително дело и им се наложи запор на пенсия, трудово възнаграждение или банкова сметка. Когато не живеете на адреса, посочен в личната си карта Ви съветвам да регистрирате и настоящия си адрес или се обърнете към близък, който да ви съобщава за залепени съобщения.

Фирмите, които са променили адреса на седалището си, без да впишат това обстоятелство в търговския регистър, също се водят редовно призовани по стария си адрес, ако в регистъра не е вписан новия им адрес.

В случай, че призовката до вас е приета от някой от домашните ви или съквартирант, колега или работодателя ви, но той не ви я е предал, трябва да докажете това обстоятелство пред съда, в противен случай ще се водите редовно уведомен.

С последните изменения на Гражданския процесуален кодекс се предвиди, че когато е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК и вие не се явите да вземете книжата си, кредиторът е длъжен да образува  исково дело, като на вас държавата назначава служебен адвокат, който да ви представлява в делото. Целта на това правило е да се избегнат многобройните случаи на осъждания на лица, които бяха лишени от възможност да оспорят претендираните задължения. Ключово е да знаете, че държавата ще потърси от вас заплащането на адвокатския хонорар на служебния адвокат в случаите, в които сте загубили делото си. Затова е важно да се регистрирате по настоящ адрес, когато не живеете на постоянния си, за да да можете да наемете вие адвокат, който е  компетентен в правната материя по воденото дело. Възможно е кредиторът да претендира от вас дългове, които не оспорвате. В този случай, дългът ще нарасне с разноските по воденото дело, тъй като държавата и служебният адвокат не могат да знаят, че вие не оспорвате задълженията.

Когато сте изпуснали срока за подаване на възражение, заповедта влиза в сила. Въпреки това е възможно да се защитите като образувате производство по чл. 423 или чл. 424 от ГПК.

По реда на чл. 423 от ГПК може да се защитите в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение като подадете възражение чрез районния съд, издал заповедта до въззивния съд /съответния окръжен съд, а за София – Софийски градски съд/, когато:

  1. заповедта за изпълнение не ви е била връчена надлежно;
  2. заповедта за изпълнение не ви е била връчена лично и в деня на връчването вие не сте имали обичайно местопребиваване на територията на Република България, т.е. живели сте в чужбина, като не е необходимо да сте имали статут на
  3. не сте могли да узнаете своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
  4. не сте могли да подадете възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

По този ред могат да се защитят лицата, които са осъдени докато са живеели в чужбина. Законът ни забранява осъждането по чл. 410 и чл. 417 от ГПК на лица, които живеят постоянно в чужбина /независимо че постоянният  им адрес е в България/.

В иска по чл. 424 може да се позовавате на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да ви  бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не сте могли да се снабдите в същия срок. По този ред ще може да се защитите например, ако при извършено престъпление /да кажем фалшив запис на заповед/ сте изпуснали срока да подадете възражение и впоследствие наказателният съд се е произнесъл с влязла в сила присъда.

Сподели в социалните мрежи!

Коментирай

ОБАДИ СЕ
Напомняне от Десислава Филипова за поверителността Научи повече Настройки Потвърди и затвори

БИСКВИТКИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки