Сподели в социалните мрежи!

бързи кредити Профи КредитИнтервю с адвокат Десислава Филипова за вестниците „Сто вести“ и „Седмицата“

– Г-жо Филипова, на колко хора вече сте помогнали да се освободят от заробващите ги бързи кредити. Имате спечелени поне 3-4 подобни дела и в габровския Окръжен съд. Греша ли?

– Имам спечелени дела срещу фирми за бързи кредити, включително срещу колекторски фирми, изкупили задълженията към фирмите, предоставящи бързи кредити. В Габрово имам две решения срещу „Профи Кредит България“ на Районния съд, които впоследствие са потвърдени от Окръжния съд и едно отменено от Окръжния съд решение на Районния. В момента водя и други дела в Габрово срещу заробващите условия по договорите за бързи кредити, които вярвам, че пак ще спечеля, защото такива фирми допускат толкова драстични нарушения, че са несъвместими с правния ни ред.

– Колко са адвокатите като вас, посветили се на ощетените кредитополучатели, жертви на фирми за бързи кредити? Неблагодарна ли е работата ви?

– Обградила съм се с приятели – адвокати, които са нетърпими към схемите на фирмите за бързи кредити и макар статистически да не мога да кажа колко от колегите се занимават  с такива дела, знам че сме достатъчно, за да защитим хората. Тук по-важното е гражданите да познават своите права и да знаят, че фирмите за бързи кредити не са недосегаеми, напротив злоупотребите им са груби, затова и законът санкционира сключените с тях договори – когато нарушенията са изключително тежки, законът предвижда, че договорът за кредит е изцяло невалиден, в този случай кредитополучателят дължи да върне само получената в заем сума, без да е задължен за други плащания – за лихви, неустойки и др.  Ако е платил над главницата, във воденото дело осъждаме фирмата за бързи кредити да му възстанови всичко надплатено над заетата сума. Ако нарушенията по договора не са толкова груби, намалявам финансовото му бреме, като по съдебен ред го освобождаваме от незаконно включените в договорите неустойки, такси за „гарант“ , „за експресно разглеждане на искането за кредит“, за пакет от „допълнителни услуги“, които реално не се предоставят от кредитодателят, но последния събира възнаграждение за тях и др.

Работата ни не е лека, тъй като често процесът не се води по нормалните правила. Мога да цитирам един показателен случай, фирма за бързи кредити фалшифицира подписа на моя клиентка, която уж се била подписала под документ, че се отказва да води делото си. Оправихме нещата, водихме дело, в което изслушахме вещо лице – графолог и той заключи, че подписът не е на клиентката ми. Но този случай илюстрира как процедират такива фирми в разрез  със справедливостта, морала и закона… Те поставят финансовите капани в договорите за кредит, за да реализират свръхпечалба.

– Сега нека навлезем по същество с малко статистика. През 2017 г. броят на длъжниците, просрочили бързите си кредити, се е удвоил в сравнение с предната 2016 г. и е вече 1 милион 940 хиляди, т. е. една трета от населението на България. Тези хора вече не се подписват под празни бланки, но къде в момента са заложени тайните капани от фирмите за бързи кредити?

– Клиентите не се подписват под празни бланки, но доскоро такава практика беше използвана от „Профи Кредит България“ и беше забранена със заповед на председателя на Комисия за защита на потребителите, която беше оставена в сила като правилна с решение на Върховен административен съд. Хората са били подвеждани, че се подписват под искане за отпускане на кредит, което ще бъде одобрено в централата на фирмата, а всъщност се оказваха обвързани от договор, тъй като реално са се подписвали под такъв уж проект на договор, но с непопълнени и празни полета, които са дописвани впоследствие в централата на кредитора.

Новите схеми на фирмите за бързи кредити са различни, но могат да бъдат  посочени най-често използваните от тях:

Първо: .Въвеждане на изискване кредитополучателят да посочи поръчители при изисквания спрямо последните, които на практика са неизпълними или да представи банкова гаранция и по този начин фирмата за бързи кредити създава предпоставки за неизпълнение на тези изисквания и оттук за начисляване на големи неустойки за неизпълнение на това задължение. Пример, при кредит от 400лв., кредитодателят изисква от кредитополучателят да осигури двама поръчители,  които да са само физически лица /не и фирма/, които да работят само на трудов договор и да имат осигурителен доход минимум 2 000лв. Осигуряването на поръчители се изисква да се извърши до три дни след сключване на договора за кредит, при условие, че ако действително кредиторът търсеше обезпечение щеше да го претендира преди сключването на договора. Банкови гаранции банките учредяват само на много богати лица или фирми и това е ясно за собствениците на фирмите за бързи кредити. При неизпълнение на това задължение кредиторът  изисква от клиента си да заплати неустойка, която често е близка до дадената в заем сума.  Съдилищата в такива случаи считат, че тази неустойка не се дължи и че по същество тя съставлява скрита лихва и допълнителна печалба за кредитора.

Второ: Аналогична на горната схема, но в случая не се начислява неустойка за неосигуряване на поръчители и/или банкова гаранция, а клиентът на фирмата за бързи кредити бива принуждаван да заплаща „такса гарант“ на фирма, която уж ще поръчителства при неизпълнение и която е свързана с кредитодателя. В случай на неизпълнение на задължението да се върне кредита и лихвата, фирмата за бързи кредити никога не завежда дело срещу свързаната с нея фирма гарант, а съди само кредитополучателят. Подобни допълнителни плащания също падат в съда.

Трето: Друга схема е подвеждането на клиента да заплати „допълнителен пакет от услуги“ с право да отсрочи някои вноски, да намали размера им, да смени падежната дата, да бъде разгледано бързо искането му за отпускане на кредита и с право бързо да бъде разгледано следващо негово искане. Такива услуги или въобще не се оказват от кредитора, или законът забранява събирането им.

Четвърто: Злоупотребява се с кредитополучателите с налагането да заплатят такса за експресно разглеждане на искането за кредит – законът изрично забранява събирането на такси, свързани с усвояването и управлението на кредита. Цинично е да се начислява  такава такса, защото не случайно доби гражданственост наименованието на тези фирми, които се наричат такива „за бързи кредити“, именно защото те, за разлика от банките, не поставят изисквания към потребителите на услугите им, не изследват кредитоспособността им така подробно като банките, отпускат кредит без да е необходимо да се предоставят документи за налично имущество, отпускат ги само срещу лична карта. В техен интерес е да предоставят бързо кредита, тъй като от това те реализират печалба. Причината да държат високи лихви и да използват подобни схеми е, че те от самото начало са предвидили, че част от клиентите им няма да си върнат кредита, за което пък товарят изрядните платци – последните плащат своя кредит и покриват загубите, формирани от неизрядните кредитополучатели.

Пето: Макар в закона да няма фиксиран таван на лихвите, съдилищата приемат, че противоречи на морала уговарянето на лихви надхвърлящи над 3 пъти законната лихва (която е 30 % при необезпечените кредити и 2 пъти законната при обезпечените) със запис на заповед, с ипотека, със залог, с поръчител или със солидарен длъжник  кредит. В тези случаи, съдилищата обявяват договора за нищожен.

– Г-жо Филипова, рекламите за бързи кредити обикновено започват с „Трябват ви спешно пари…“ Е, добре, трябват ни спешно пари, как да  постъпим?

– Иска ми се да възкликна: „За бога братя, не вземайте кредити от фирмите за бързи такива!“ Но съзнавам, че често на хора, които са изолирани от банковото кредитиране им се налага да прибягнат до услугите на тези фирми. В тези случаи препоръчвам на хората да сондират какво е реномето на фирмата, към която мислят да се обърнат. Г-н Маргаритов – председател на КЗП изрично оповести,че няма фирма за бързи кредити, която да не нарушава закона, но явно в Комисията не разполагат с достатъчно кадри и бюджет, тъй като въпреки заявените намерения не се справиха и не можаха да преборят злоупотребите им. Важно е да се знае, че някои фирми нарушават по-грубо закона, други са с по-леки нарушения. Така че хората трябва да преровят интернет за информация за фирмата, пред която ще кандидатстват за кредит, да разпитат свои приятели, за да не се стигне до положението да са взели 1 000лв., а да трябва да върнат 13 000лв., каквито случаи съм виждала в практиката. Съветвам ги много внимателно да изчетат договорът и общите условия към него, ако не разбират нещо, да поискат екземпляр от тях, за да могат  на спокойствие да го обмислят и да видят какви капани им се залагат.  Внимателно да се запознаят с т.нар. „Стандартен европейски екземпляр“, това е документ, който съгласно закона трябва да бъде попълнен пред тях от кредитодателя и с който той да ги уведоми за всички съществени клаузи по кредитното съглашение. Да нямат доверие на служителят на фирмата за бързи кредити, той има интерес да им го отпусне, защото взема процент. Така че, ако ги убеждава, че  всичко е наред, просто да не му се доверяват.

– Имали ли сте случай на изтеглени бързи кредити с откраднати лични данни? Как можем да разберем дали някой се е добрал до ЕГН-то ни и всичко необходимо, за да ни зароби може би и до живот, без ние да знаем?

– Проблемът е много значим и не трябва да  подценяваме на кого и как предоставяме личните си данни. Не само се теглят кредити с откраднати лични данни /и фалшива лична карта/, но се извършват и други значими злоупотреби.  Наскоро колега – адвокат бе призован като обвиняем в Гърция за това, че докато е бил постоянно в България, бил правил телефонни измами в Гърция – явно е злоупотребено с личните му данни. Истината е, че личните ни данни фигурират в толкова регистри на държавни и общински институции и на частни лица, че няма как да спрем изтичането им. Съветвам хората да бъдат благоразумни и поне да не изхвърлят документи, тъй като някой може да сдобие по-лесно така с личните им данни. Да накъсват документите и тогава да ги изхвърлят.

– Хората казват, че бързите кредити са узаконена форма на лихварство. Докато съществуват разни такива институции, ще има и измами, тъй като самата им структура е измамна. Тези кредитни институции имат ли депутатско лоби, как мислите?

– Силно лоби в парламента имат банките и застрахователните дружество. По отношението на фирмите за бързи кредити мога да кажа, че по-скоро ползвателите на услугите им са изхвърлени от депутатите на бунището. През 2014 г. бяха правени промени за защитата им и след това не се предприема нищо, депутатите нехаят за проблемите на тези хора.

– Вие сте и председател на „Центъра за европейска интеграция на България и за защита правата на човека“. Кажете ни повече за него?

– Създадох Центъра, за да работя за промяна на законодателството в България в случаите, в които то не защитава в достатъчна степен гражданите и техния бизнес. Досега с изготвени от мен текстове са променени три нормативни акта – Закона за защита на потребителите, Закона за кредити за недвижими имоти на потребители (т.е. който урежда ипотечните кредити) и Гражданския процесуален кодекс. Също така изготвям статии, в които разяснявам на хората какви са правата им, тъй като съзнавам, че мнозина не могат да си заплатят за консултация при адвокат. Дейността в Центъра е на доброволци – юристи, нямаме външно финансиране, лишаваме се от личното си време, така че нямаме физическия ресурс да работим срещу всеки нефелен закон. Основно сме се концентрирали в борба за защита на правата на кредитополучатели и най-вече за отпадане на чл. 417 от Гражданския процесуален кодекс, по който банките съдят клиентите си без истински съдебен процес, както и за промяна на регламентацията на изпълнителните дела, тъй като са налице много злоупотреби от страна на частни съдебни изпълнители.

– Сега сигурно мнозина читатели ще поискат да се свържат с Вас.. Как и къде да Ви открият?

– Достатъчно е в интернет да изпишат „адвокат Десислава Филипова сайт“ и ще получат достъп до сайта ми на който е качена цялата контактна информация. Там могат да изчетат и много полезни статии,  с които разяснявам как да защитят правата си.

Адвокат Десислава Филипова:

В „бързите“ кредити дебнат финансови капани

В Габрово имам три спечелени дела срещу „Профи Кредит България“, а в момента водя други дела срещу заробващите условия по договорите за бързи кредити

Фирмите за бързи кредити поставят тези капани, за да реализират свръхпечалба.

РУЖА ЛЮБЕНОВА

            „Обявява недействителността на договор за потребителски кредит №… сключен между Ц… от Габрово, представляван от адвокат Десислава Филипова от Софийската адвокатска колегия… и  „Профи Кредит България“, записа в решение от 14 ноември т. г. габровският Районен съд. С това, на първа инстанция заемополучателят „победи“, засега, една от големите фирми за бързи кредити, опитала се да го накара да върне три пъти по-голяма сума от отпуснатия кредит.

            Коя е представляващата го – адвокат Десислава Филипова, която успя да пребори от името на дребния потребител голяма фирма за бързи кредити? Репортер на вестника успя да се свърже с нея в навечерието на Коледа и Нова година, когато се очаква пик на бързите кредити.

             За себе си адвокат Филипова резюмира кратко:  Завършила е „Гимназия за чужди езици” – гр. Ловеч, с обучение по френски и английски езици (от септември 1986 г. до юни 1991 г.). Висшето й образование е „Право“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (октомври 1995 г. – юли 2000 г.). От 2002 г. до днес е адвокат, вписана в Софийска адвокатска колегия. Междувременно от ноември 2009 до юли 2010 г. е специализирала в Университет Нанси 2, Европейски университетски център – Нанси, Магистратура 2 “Право, Икономика, Управление”, Специалност “Право на Европейския съюз”. А от ноември 2012 г. до април  2013 г. е специализирала Юридически английски по системата ILEC на университета в  Кеймбридж. Тя е създател и председател на „Центъра за европейска интеграция на България и за защита правата на човека“.

            Адвокат Филипова е специализирана в областта на банковото право, вещното (имотното) право, защита в изпълнителните производства, търговското право, облигационното (договорното) право. За читателите ни тя даде подробни обяснения къде са заложени финансовите капани в бързите кредити и как да си помогнем, ако попаднем в тях.

Извадки от вестници

Sedmicata - 44-3

Сподели в социалните мрежи!

Коментирай

ОБАДИ СЕ
Напомняне от Десислава Филипова за поверителността Научи повече Настройки Потвърди и затвори

БИСКВИТКИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки