Сподели в социалните мрежи!

       С решението срещу БРС, цесионер на бившата Пощенска банка доказахме, че са неравноправни не само клаузите за едностранно увеличаване на лихвите и таксите по договора за кредит, но и че уговорката кредита да се изплаща в швейцарски франкове е нищожна. Неправомерно са надвзети лихви, такси и курсови разлики в общ размер на 17 824, 75лв. /искът за курсови разлики е заведен като частичен/, които сега ще бъдат възстановени на клиента ми.

         Остойностяването на кредитните експозиции в швейцарски франкове е една от най-крупните банкови машинации, с които ограбват клиентите си.  Чуждестранната валута винаги държи висока стойност и в случаите на икономически кризи всички борсови играчи и спекуланти пазят парите си, като ги влагат в злато и в швейцарски франкове, защото знаят, че докато другите валути губят от  стойността си, франкът пази висока цена. Банките като професионалисти са разполагали с тази информация и са убеждавали клиентите си да получат кредити в швейцарски франкове, за да им прехвърлят валутния риск от увеличаване на курсовата стойност на франка. Понякога даже са ги притискали да вземат кредити в чуждестранната валута, като са им обещавали еврови и левови кредити и след като кредитоискателите са подписвали предварителни договори за покупка на жилища и са платили капаро по тях, банковите служители са им заявявали, че кредит може да им се отпусне само във франкове. Хората не са искали да загубят платеното капаро и така са били вкарвани във финансовия капан на франка, който драстично поскъпна след като светът навлезе в икономическа криза. Юробанк България е вкарвала в договорите си клаузи, че кредитът в швейцарски франкове се отпуска по блокирана сметка, че тези франкове се превалутират служебно от банката в евра или лева, които реално се предоставят на кредитополучателите, които обаче са задължени да погасяват кредитите във  франкове. Така банката, която се е лишила от пари в евра или левове печели от увеличената стойност на франка.

          Водихме дълга борба да се преборим с банкерската алчност. Лично аз съм изготвяла законодателни предложения, които се превърнаха в законова реалност и в Закона за защита на потребителите бе добавена точка 18 към чл. 143, че е нищожна договорна клауза, когато на потребителите не са разяснени икономическите последици от сключваната сделка.

             След дългогодишната битка уговорките, кредитите да се плащат във франкове бе призната от Съда на ЕС за неравноправна, т.е. за невалидна. Това разрешение се възприе и в практиката на българския върховен съд, който прие, че прехвърлянето на валутния риск върху кредитополучателите е извършвано забранените по закон неравноправни клаузи, с които търговецът уврежда интересите на потребителите.

Цялото решение може да прочетете на сайта на Висшия съдебен съвет : Решение по договор за Пощенска банка

или тук:

Решение

№ 77084 от 27.03.2019  град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 36 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: Я. Н.

при секретаря Роман Назим, като разгледа гражданско дело № 63482 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 З., за прогласяване на нищожността на клаузите по чл. 1, ал. 1 – в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на“; чл. 3 ал. 5; чл. 6, ал. 2 – в частта на изречение първо „швейцарски франкове“ и изречение второ/; чл. 6, ал. 3; чл. 12 и на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647 от 18.01.2008 г. и на частта от анекса от 02.07.2013 г., с която страните са декларирали, че нямат претенции една към друга като неравноправни; искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за следните суми: сумата 6664,26 швейцарски франка – представляваща разликата между предварителни уговорените и реално заплатените анюитетни вноски за периода 23.06.2011г. до 23.06.2016г. (съгласно изменение на размера на предявения иск, допуснато в съдебно заседание на 27.04.2018г.); сумата от 1255,00 лева (частично от 20 021,64 лева) – представляваща недължимо надвзети курсови разлики за периода 23.06.2011г. до 23.06.2016г. сумата от 1418,94 швейцарски франка, представляваща недължимо получени такси за периода 23.01.2012г. до 23.01.2016г.; искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на част от главницата съответна на следните суми: 4479,44 швейцарски франка, представляваща получена без правно основание лихва за периода 23.08.2008г. до 22.06.2011г.; сумата от 1473,72 лева, представляваща курсови разлики, получени без правно основание за периода от 23.03.2008 г. до 22.06.2011 г.; сумата от 1000,93 швейцарски франка, представляваща такси получени без основание за месеците от 23.01.2012 г. до 23.01.2016 г. и сумата от 772 швейцарски франка, представляваща такса, получена, въз основа на неравноправна клауза по чл. 8, ал. 2 от договора за извършено с анекс от 04.06.2010 г., предсрочно погасяване на сумата от 19 300 швейцарски франка – всички получени без основание, поради извършено погасяване, чрез прихващане на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД на посочените суми със сумата, дължима за главница в общ размер от 73 000 евро, представляваща главница по описания договор за кредит.

Ищецът твърди, че е страна по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647 от 18.01.2008 г., сключен с  [фирма], по силата на който като кредитополучател е получила кредит в размер на сума равностойна на 73 000 евро в швейцарски франкове, обезпечен с ипотека. Малко след сключването му, тя била уведомена, че вземанията на банката по сключения договор е прехвърлено на ответника с договор за цесия от 30.01.2008г. Посочва, че е погасила предсрочно сумата от 19 300,00 CHF, за което бил сключен анекс от № 1/04.06.2010г. към договор и сумата от 380,00 CHF, за което бил сключен анекс № 1/02.07.2013г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора кредитополучателят дължал на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, който към момента на сключване на договора е в размер на 4,5 % плюс надбавка от 1.15 пункта. Ищцата сочи още, че кредитът е бил отпуснат и усвоен в евро, поради което е следвало да връща главницата и договорните лихви и такси в същата валута. През целия период на действието на договора за кредит, обаче банката е изисквала от нея да погасява вноските си в швейцарски франкове, като е преизчислявала и събирала всяко от месечните плащания, прилагайки определен от нея курс на швейцарския франк, който се увеличил значително. В резултат на това за осем години плащане на вноски в размер с 50% до 70% по-високи от уговорените, ищцата сочи, че е погасила сума близка до първоначално получената като едновременно с това е била изправена пред опасността да изгуби имота си. Ищцата твърди още, че банката многократно едностранно е увеличавала и лихвата по кредита въпреки уговорения размер по чл. 3, ал. 1 от договора лихвата да бъде в размер на БЛП от 4,5 % и надбавка от 1,15 пункта, в резултат на което месечната анюитетна вноска по кредита е била увеличена без да са налице предпоставки за това. В тази връзка ищцата твърди, че надвзетите суми от банката в резултат на едностранната промяна на лихвата по кредита подлежат на връщане от същата, тъй като обвързването на размера на погасителните вноски с курса на валута, различна от валутата на усвояване и погасяване, както и едностранните увеличения на лихвата от страна на банката са в противоречие с приложимото европейско и национално законодателство.

Претендира прогласяване на нищожността на попадащите в приложното поле на Закона за защита на потребителите и Дирекитва 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, клаузи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647 от 18.01.2008 г., както следва – чл. 1, ал. 1 – в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на“; чл. 6, ал. 2 – в частта на изречение първо „швейцарски франкове“ и изречение второ и на чл. 22, ал. 1 и ал. 2, предвид изложеното, че същите са неравноправни, доколкото касаят преизчисляването на месечните анюитетни вноски по курса на швейцарския франк, въпреки че такива не се дължат, а също и на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора, доколкото въз основа на тях е предвидено едностранното увеличение на лихвата от страна на банката, въпреки липсата на основание за това. Претендира също връщане на посочените по-горе суми като недължимо платени и иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи конкретно посочени суми от главницата, доколкото същите са били погасени чрез прихващане – посредством заплащане на недължими лихви и такси. При условията на евентуалност – в случай, че съдът счете аргументите за нищожност на посочените клаузи за неоснователни – претендира сумите, предмет на исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, на основание надплатено, поради неправилно изчисляване на лихвата от банката – за периода от сключването на договора (18.01.2008 г.) до датата на подаване на исковата молба ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното й изплащане. Претендира разноски в производството.

Ответното дружество  [фирма] оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва факта, че на 18.01.2008 г., между  [фирма] от една страна и ищцата от друга страна е сключен посоченият от последната договор за кредит за покупка на недвижим имот със съдържание, подробно описано в исковата молба. Не спори, че на 23.01.2008 г., всички вземания на банката по договора за кредит са прехвърлени на него, по силата на сключен помежду им договор за цесия, както и че сумата по уговорения ипотечен кредит е реално отпусната от банка и преведена по банкова сметка на ищеца, т. е. че кредитът е усвоен. Отделно от това не оспорва факта, че на 04.06.2010 г., ищцата е извършила предсрочно погасяване по договора за кредит със сума в размер на 19 300 швейцарски франка, а на 02.07.2013 г., със сума в размер на 380 швейцарски франка. Оспорва останалите, изложени в исковата молба фактически твърдения. Посочва, че  уговарянето на кредитен лимит в швейцарски франкове между страните по договора не е неравноправна клауза, тъй като кредитополучателят сам се е задължил да връща получените средства в тази валута – швейцарски франкове, поради което и той следва да понесе загубата в случай, че курсът се промени така, че да трябва да разходва повече средства, за да си набави тази валута, както и ползите, ако курсът се промени така, че да са му необходими по-малко средства за снабдяване с швейцарски франкове. Твърди, че в процесния договор няма уговорки, които да са във вреда на кредитополучателя, доколкото той е в правото си да се запознае със съдържанието на договора за кредит и да уговори индивидуално всеки един от параметрите по кредита с банката. Твърди, че кредитополучателят разполага също така и с възможност по всяко време от действието на договора да го прекрати едностранно по своя инициатива, като погаси предсрочно задължението си към банката и изплати остатъка от главницата по договора като по този начин ще отпадне задължението му да заплаща лихва за целия уговорен срок. Иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.01.2008г. между И. П. Е., от една страна в качеството и на кредтополуател и  [фирма] – от друга, е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647, по силата на който банката предоставя на първата кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 73 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот, представляващ апартамент № 9 с местонахождение в [населено място],  [улица], ет. 5 със застровена площ от 67,49 кв. м., ведно с изба № 8, с полезна площ 3,40 кв. м., както и 5,3370 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място. Кредитополучателят поема насрещно задължение да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора.

Съгласно уговореното е чл. 1, ал. 2 от договора общият размер на предоставените суми по кредита в швейцарски франкове не може да надвишава максималния размер на кредита по чл. 1, ал. 1 от договора, а в ал. 3 е предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1, представляващо неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на  [фирма], както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Видно от чл. 2, ал. 1, страните са се съгласили, че разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя И. П. Е. в швейцарски франкове. Ал. 3 на същата клауза, предвижда, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита сметка нa кредитополучателя в съответната валута. Уточнено е, че с подписване на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и оправомощава банката служебно да извърши описаните действия.

Съгласно договореното в чл. 3, ал. 1 страните са се съгласили, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на  [фирма] за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 4,5 %. Чл. 3, ал. 5 посочва, че действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните, че банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони, а също и че договорените в настоящия договор надбавки не се променят. Чл. 6, ал. 2 от договора предижда погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, а ал. 3 посочва, че в случай, че по време на действието на договора банката промени БЛП, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в съответствие с промяната, за което кредитополучателят дава своето неотменяемо и безусловно съгласие с подписване на договора.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от договота, банката запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които  [фирма] прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20. Изрично посочено е, че измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора. В ал. 2 на същата калуза е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата й.

Видно от съдържанието на чл. 20, ал. 1 от договора кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за услугата се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на превалутирането тарифа на банката. С ал. 2 на чл. 20, страните са предвидили, че с подписването на договора кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал. 1, банката да превалутира кредита в евро по обявения курс „купува“ на Банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита. В чл. 21 превалутирането е определено като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.

Съгласно чл. 22, ал. 1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/ или продава на швейцарския франк към евро/ лева, както и превалутирането по чл. 20 от договора може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/ лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, а съгласно ал. 2 – че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20 – 22 от сключени договор, както и че е съгласен с настъпването им. По делото е приложен и погасителния план – неразделна част от допълнителното споразумение от договора.

С уведомление, чието получаване не се оспорва,  [фирма] е уведомила ищцата И. Е., за сключен между първата и  [фирма] договор за цесия от 30.01.2008г., по силата на който всички вземания, произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647/18.01.2008г. са прехвърлени на ответното дружество.

На 04.06.2010г. кредитополучателят И. П. Е. и цесионерът  [фирма], сключили и Анекс № 1 към договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647/18.01.2008г., от който се установява, че  кредитополучателят И. Е. е погасила предсрочно сумата от 19 300 CHF, като съобразно с това е приложен нов погасителен план.

На 02.07.2013г. страните по предходния такъв са сключили Анекс № 1 към договора за кредит, от чието съдържание се установява, че кредитополучателят И. Е. е погасила предсрочно сумата от 380 CHF, като видно от новия погасителен план се запазват месечните погасителни вноски, а остатъчният срок до падежа на кредита намалява. Отделно от това, в споразумението е обективирана договорка между страните, по силата на която същите декларират, че нямат претенции един към друг, произтичащи от, или свързани с договора за кредит, вкл. относно начина на формиране и изчисляване на дължимите от кредитополучателя погасителни вноски и тяхното заплащане от момента на сключване на договора, с изключение на задълженията уговорени с договора, допълнителните споразумения и анекси към него, включително, но не само, за заплащане на погасителните вноски.

По делото е изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която дава отговор на въпросите за валутния курс на швейцарския франк за 1 Евро към датата на падежа на всяка месечна вноска по първоначалния погасителен план в швейцарски франкове и в евро, реално заплатената месечна вноска в швейцарски франкове и в евро, както и разликата между тях. От основното заключение на вещото лице се установява, че разликата между лихвата, дължима за посочените в Приложение № 1 към договора 119 452 швейцарски франка в равностойност на 73 000 евро изчислена по методиката, определена в чл. 3, ал. 1 от договора: БЛП в размер на 4,5 % плюс фиксирана надбавка от 1,15 пункта в размер на 26 293,26 CHF и лихвата дължима за посочените в Приложение № 1 към договора 119 452 CHF в равностойност на 73 000 евро променена по решение на компетентните органи па банката за периода от 23.06.2011 г. до 23.06.2016 г. в размер на 32 957,52 CHF е получена сума над уговорената в процесния договор в размер на 6 664,26 CHF. Вещото лице посочва, че разликите между платените суми за главница, лихви и такси под формата на курсови разлики по актуален курс на евро към швейцарски франк към датата на всяка една от вноските спрямо курса приложен при усвояването на сумата по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647/18.01.2008 г. по който банката е изчислила швейцарските франкове, представляващи равностойността на 73 000 евро за периода от 23.06.2011 г. до 23.06.2016 г. възлизат в общ размер от 18 208,07 лева, както следва: сума за главница в размер на 1 234,34 евро (или 2 414,15 лева; или 5514,18 CHF); сума за лихва в размер на 7 722,65 евро (или 15 104,19 лева; или 32956,61 CHF); сума за такси в размер на 352,65 евро (или 689,73 лева; 1418,10 CHF). Уточнява, че лихвата по кредита се определя като сбор от БЛП (определен съгласно методологията) плюс договорна надбавка. Сборът от тези два компонента определя годишния лихвен процент по кредита. Допълва, че К. по управление на активите и пасивите (КУАП) е органът на банката, отговорен за първоначалното определяне и следващи промени в размера на БЛП, а самият БЛП се определя съгласно методология. От заключението на експертизата може да се направи извод за това, че  компонентите за определяне на БЛП са обективни, но преценката как да се формира БЛП предвид липсата на формула е субективна преценка на банката.

По делото е допуснато и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза със задача да изчисли евентуално надвнесените от кредитополучателя суми за лихви за периода от 23.06.2011 г. до 23.06.2016 г. без да взема предвид извършените от ищцата частични предсрочни погасявания като вещото лице посочва, че при това условие надвнесената сума възлиза на 3596,35 CHF.

Във връзка с преддоговорните отношения между страните са събрани гласни доказателства посредством разпита на по един свидетел, доведен от всяка от страните – св. Е. и св. Г..

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 З., за прогласяване на нищожност на клаузите по чл. 1, ал. 1 – в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на“; чл. 3 ал. 5; чл. 6, ал. 2 – в частта на изречение първо „швейцарски франкове“ и изречение второ; чл. 6, ал. 3; чл. 12 и на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647 от 18.01.2008 г. 

По посочените искове, в тежест на ищцата е да докаже, че е била в договорни отношения с банката, както и че са били налице условия за прилагане на института на неравноправните клаузи. В тежест на ответника е да установи, че посочените клаузи са били уговорени индивидуално, т. е. че не са били предоставени от банката на ищеца в този вид, а относно съдържанието им са протекли преговори и клаузите са формулирани чрез взаимни изявления на воля от двете страни (арг. от чл. 146, ал. 4 З.).

При липсата на спор между страните по делото е установено, че между  [фирма] и ищеца е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647 от 18.01.2008г., който има съдържанието, посочено в исковата молба,  че кредитът е бил реално усвоен, че ищецът е извършил предсрочно погасяване по договора за кредит на 04.07.2010 г., със сумата от 19 300 швейцарски франка и на 02.07.2013 г., със сума в размер на 360 швейцарски франка, а също, че вземането на банката е било прехвърлено на ответника  [фирма] с договор за цесия, сключен на 30.01.2013 г., за което ищецaта е била надлежно уведомена.

Договорът за банков кредит е търговска сделка, която има за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитна институция. Страни по процесния договор за кредит са потребител и доставчик на финансови услуги по смисъла на § 13, т. 1 и т. 2 от ДР на З., поради което и следва да се приеме, че ищцата се ползва от защитата на потребителите, предвидена в Закона за защита на потребителите (З.), който в частта, в която регламентира неравноправните клаузи в потребителските договори, въвежда разпоредбите на Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори (Директивата). Съгласно чл. 143, ал. 1 З. (чрез който е транспониран чл. 3 от Директивата), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определените неизчерпателно посочени от законодателя хипотези, между които – поставяне изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; предвидената от търговеца възможност да променя едностранно условията по договора въз основа на непредвидено в него основание и дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. По силата на чл. 146, ал. 1 З. неравноправните клаузи в договорите с потребител са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Следва да се посочи, че подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращите се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него, тъй като доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство е на доставчика на услугата. Установява се, че оспорените от ищцата клаузи не са част от съдържанието от общите условия на банката  (т. е. същите са обективирани в сключения между страните договор за кредит). Последното обаче не е достатъчно тези клаузи да бъдат квалифицирани като индивидуално уговорени, предвид разпоредбата на чл. 146, ал. 2 от З.. В тази връзка съдът намира, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени, тъй като са част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на банката и кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху съдържанието им. Този извод не се опровергава от събраните по делото гласни доказателства посредством разпита на св. Г. Г., с когото ищцата е комуникирала във връзка със сключване на процесния договор в качеството му на служител на банката. Същият посочва, че не си спомня конкретния случай, но че по отношение на всички клиенти постъпват по един и същи начин. Разясняват им, че има кредити в различни валути, както и че вноските по кредита са в избраната от клиента такава. Сочи, че дават време на клиентите да се запознаят със съдържанието им като имат както стандартни образци, така и изготвени конкретно за клиента. Уточнява, че под индивидуален договор разбира такъв, който съдържа конкретни лични данни и параметри за клиента. От показанията на свидетеля обаче не може да се направи еднозначен извод за това дали потребителят има възможност на влияе не само върху конкретните параметри, но и върху отнапред предвидените, съдържащи се в определените от свидетеля като „темплейти“, клаузи на договорите, вкл. дали по отношение на тях съществува реална (а не само теоретична възможност) за водене на преговори в резултат от които чрез взаимни отстъпки да бъдат  преформулирани в съответствие с изявената от всяка от страните воля. С оглед изложеното и предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът намира, че по делото обстоятелството за това, че клаузите са били индвидуално договорени между страните, е останало недоказано.

Във връзка със заявеното от ищеца възражение за нищожност договорните клаузи, уреждащи превалутирането на отпуснатия кредит от франкове в евро, погасяването му в евро при курс към франка определен от банката:

Съгласно посоченото в процесния договор, страните са договорили, разрешеният кредит да се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове (чл. 2, ал. 1 от договора), като усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 да се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро (чл. 2, ал. 3 от договора). От заключението на вещото лице по допуснатата експертизата по делото се установи, че кредитът действително е бил отпуснат по блокираната сметка, но след това равностойността в швейцарски франкове на 73 000 евро е преведена по открита на ищцата друга сметка в евро, от която друга сметка са теглени и усвоявани суми по кредита в евро. Изложеното води до извод, че кредитополучателят реално не е усвоил швейцарски франкове, а евро от другата сметка, по която банката е превела сумата в евро, след служебното й превалутиране по курса швейцарски франк към деня на отпускане на кредита.

Видно от заключението на експертизата, в периода на действие на сключения между страните договор курсът на швейцарския франк към еврото (съответно към лева) се е покачил. Съгласно договорено погасяването се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2), а в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/ или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което кредитополучателят с подписването на настоящия договор дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. Курсът, по който се определя левовата равностойност на дължимата във франкове погасителна вноска се определя от банката към деня на съответното плащане, а съгласно чл. 20 от договора банката прилага за превалутираната вноска лихвения процент за кредити в евро, който е неизвестен за кредитополучателя. В тази връзка следва да се посочи, че по причина на покачването на швейцарския франк спрямо еврото и лева за една и съща като размер вноска в швейцарски франкове кредитополучателят е следвало да внася по-висока по стойност сума в евро/лева. Последното при положение, че банката е предоставила стойността на 73 000 евро във швейцарски франкове, т. е. същата се е лишила при подписването на договора от 73 000 евро като независимо от последващите стойности на швейцарския франк първоначалната стойност на имуществото не се е изменила.

Разликата в курса на швейцарския франк към еврото/лева към момента на отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по него, представлява положителна величина, формирана след служебно превалутиране от банката, по неин търговски курс, към всеки от двата момента. Същата  без да е част от основния предмет на договора за кредит по смисъла на чл. 4, пар. 2 от Директива 93/13 и да представлява цена на финансова услуга, се явява печалба за банката, получавана успоредно с договорената възнаградителна лихва. Тази разлика е за сметка на кредитополучателя, доколкото е заплащана от него под формата на служебно превалутираната анюитетна вноска. Потребителят, макар и икономически по-слаба страна, е натоварен  със задължения поради неговата неосведоменост като от това банката реализира печалба. По този начин, потребителят, без да е търговец, поема съществен валутен риск, което от своя страна нарушава равновесието между правата и задълженията на страните по договора. Последното обосновава неравноправност на клаузите от договора по смисъла на чл. 143, т. 18 З..

Със спорната клауза на чл. 22, ал. 1 от кредитния договор, кредитополучателят поема за своя сметка риска и всички вреди от промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева / евро, като в ал. 2 на чл. 22 декларира, че разбира икономическия смисъл и правните последици на клаузите на договора и е съгласен с настъпването им. Така формулирана, същата не отговаря на изискването за яснота и разбираемост. Банката не е предоставила на потребителя към момента на сключване на договора цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за задълженията му при обезценяване на валутата, в която получава доходите си. С разпоредбата на чл. 22 от договора, банката формално е спазила изискването за добросъвестност съгласно чл. 143 З., реално обаче обстоятелствата, за които потребителят е декларирал информираност не следват от ясни и прозрачни условия на договора. Към момента на сключването на договора потребителят е възприел предлаганият му кредитен продукт като по-изгоден с оглед по-нисък лихвен процент, доверявайки се на стабилността на швейцарския франк като една от основните световни валути, без да му е предоставена информация какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк (спрямо който националната валута няма фиксиран курс) с оглед срока на договора. С такава информация банката следва да разполага като част от осъществяваната от нея дейност. При липсата на предоставена такава информация, кредитополучателят не е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в националната валута. За потребителя, конкретният размер на кредита в швейцарски франкове, както и факторите, които обуславят възможните промени в обменните курсове, по които се извършва превалутирането са останали неясни. Съществуващата неяснота по отношение на конкретните обстоятелства, препятства преценката на потребителя, дали да избере да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск, т. е. потребителят е бил лишен от възможност  да вземе решение, основано на „добра информираност” дали и какъв договор за кредит да сключи.

С оглед изложеното без значение са декларативните по своя характер изявления в договора, че е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора” и на частта от анекса от 02.07.2013 г., с която страните са декларирали, че нямат претенции една към друга. Потребителят не е защитен и от клаузата на чл. 20 от договора, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя.

Изложеното води до извод, че банката, в качеството и на по-силна страна е нарушила принципа на добросъвестност, предоставяйки паричен поток в швейцарски франкове без да информира в достатъчна степен потребителя, тъй като не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестрана валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне (Решение № 295/22.02.2019г. по т. дело № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о.). На това основание договорните клаузи, уреждащи превалутирането на отпуснатия кредит от франкове в евро, погасяването му в евро при курс към франка определен от банката, обективирани в чл. 1, ал. 1 – в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на“; чл. 6, ал. 2 – в частта на изречение първо „швейцарски франкове“ и изречение второ; на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647 от 18.01.2008 г. и на частта от анекса от 02.07.2013 г., съдът квалифицира като неравноправни.

Във връзка със заявеното от ищеца възражение за нищожност на чл. 3 ал. 5; чл. 6, ал. 3; чл. 12 от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647 от 18.01.2008 г.:

От съдържанието на сключения договор за кредит (чл. 3), се установява постигнато между страните съгласие кредитополучателят наред с главницата да заплаща на банката и променлива годишна лихва. Уговорено е, че лихвата по кредита представлява сбор от два компонента – базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, който към този момент е 4,5 % плюс договорна надбавка от 1,15 пункта. В тази връзка следва да се приеме, че ищцата И. Е. в качеството й на кредитополучател по сключения договор за банков кредит е била обвързана със задължението да заплаща на ответника възнаградителна лихва в размер на 5,65 %.

При липсата на спор между страните е установено обстоятелството, че по време на действието на процесния договор банката е изменила едностранно размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва – на 23.07.2008г. – 6,15%, на 16.10.2008г. – 7,15%, на 23.10.2012г. – 6,90 %. Възможност за това банката едностранно, без постигане на изрична уговорка за това с кредитополучателя да променя размер на базовия лихвен процент и съответно на месечната анюитетна вноска е предвидено в клаузите на чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора за кредит.

Доколкото, съдът достигна до извод, че всички оспорени от ищцата клаузи не за били индвидуално уговорени и предвид факта, че за да е нищожна като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 от З., като същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 от З., следва да бъдат обсъдени и доводите във връзка с последните два аргумента. Предвид това, че с всяка една от тези клаузите по чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1 от договора за кредит се предвижда едно и също по същността му право на банката да променя едностранно условията, касаещи увеличение на лихвата, то същите следва да бъдат разгледани заедно при извършване на преценката, дали те са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 З..

В разглеждания случай не е налице фактическият състав на изключението по чл. 144, ал. 2, т. 1 З.: 1/ доставчикът на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и 2/ другата страна по договора да има право незабавно да го прекрати. В случая, уговорена между страните е единствено възможност за кредитополучателя да изплати предсрочно дълга по кредита – изцяло или частично. Несъмнено, едностранното прекратяване на договора поради промяна в условията на сключване не е равнозначно на прекратяване поради предсрочно изпълнение. Още повече, че правото на потребителя едностранно да прекрати договора съгласно чл. 144, ал. 2, т. 1 З. следва да може да се упражни свободно, без за потребителя да се пораждат насрещни неблагоприятни последици, като заплащане на допълнителни такси, лихви, комисионни и т.н.

В оспорените клаузи (чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 от договора) не са формулиран ясни и точни критерии относно механизма за промяна на възнаградителна лихва, като е посочено единствено, че лихвата се увеличава при промяна на базовия лихвен процент при изменение на пазарните условия. Договорът не съдържа посочване на обстоятелствата и условията, при които банката може да променя своя БЛП, оказващ влияние върху дължимата лихва. Уговорено е, че БЛП се отразява автоматично на размера на лихвения процент по договорите за кредит, посочено е, че той не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за кредитополучателя. Не е посочено как и по каква причина е допустимо изменението на базовия лихвен процент – липсва препратка към приложими правила или методология за определяне на базов лихвен процент, не е посочено и от какви признаци се влияе този БЛП. Доколкото в договора не е посочено, че изменението на БЛП зависи от фактори, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги, то не може да се приеме, че е налице изключението на чл. 144, ал. 3, т. 1 от З..

Следва да се отбележи, че в чл. 307 ТЗ чрез института на стопанската непоносимост, законодателят е предвидил възможност за изменение на един договор при промяна в пазарните условия, без волята на страните по договора. Тя обаче може да се упражнява само съдебно с оглед необходимостта от допълнителен контрол за справедливост на новите условия и съобразяването им с икономическата обстановка. Законът не позволява такова изменение да става едностранно по преценка на един от участниците в правоотношението, без за това да има ясни и точни критерии.

Посочените клаузи поставят кредитополучателят в неравнопоставено положение спрямо банката. Те са във вреда на потребителя. От една страна се въвежда понятието „промяна на пазарните условия“ без то да е дефинирано и като съдържанието му е определяно само от една от страните, а от друга – при съществуващо съгласие, че размерът на възнаградителна лихва ще се определя и при съобразяване на промяната на пазарните условия, за да е налице равнопоставеност, рискът от тази промяна следва да се носи от двете страни поравно, т. е. при съобразяване на всички изменения на пазара и на съответния пазарен индекс, а не да се отчитат само, когато ползват една от страните по сделката, в случая банката. Още повече, че последната е икономически по-силната страна.

Следователно, оспорените клаузи клаузите на чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647 от 18.01.2008г., отговарят на всички посочени изисквания на чл. 143, т. 10 З., тъй като са във вреда на потребителя, доколкото дават право на едностранно изменение на договора от страна на банката, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до неравновесие във вреда на потребителя. Предвид изложеното същите се явяват нищожни. Ищецът остава обвързан с първоначално определената лихва по договора за кредит от 2008 г. по чл. 3, ал. 1 – 5,65 %, доколкото тази част от договора не е неравноправна, тъй като е формулирана изрично, ясно и не подлежи на промяна.

По аналогични съображения неравноправна се явява и клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора, която дава възможност на банката да променя по време на действието на договора Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си. Същата създава значително неравновесие в отношенията между страните, тъй като на банката се предоставя правото по всяко време на действието на договора едностранно да определя размера на различните банкови такси, заплащани за използване на предоставения финансов ресурс. В тази връзка, съдът намира, че посочената клауза също попада в хипотезата на нормата на чл. 143, т. 10 и т. 12 (предвид липсата на предвидена възможност за прекратяване на договора при изменение на тарифата) З., на което основание същата се явява неравноправна, което води и до нейната нищожност.

По искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за следните суми:  сумата 6664,26 швейцарски франка – представляваща разликата между предварителни уговорените и реално заплатените анюитетни вноски за периода 23.06.2011г. до 23.06.2016г.; сумата от 1255,00 лева (частично от 20 021,64 лева) – представляваща недължимо надвзети курсови разлики за периода 23.06.2011г. до 23.06.2016г. сумата от 1418,94 швейцарски франка, представляваща недължимо получени такси за периода 23.01.2012г. до 23.01.2016г.;

По така предявените искове в тежест на ищеца е било да установи обедняване на ищците с посочените суми, както следва 6664,26 швейцарски франка, 1255,00 лева (частично от 20 021,64 лева) и 1418,94 швейцарски франка; че е налице обогатяване на ответника с  получаването на съответните суми и изискуемост на вземането, т. е. моментът на даване и получаване на сумата. В тежест на ответника е да установи основание за получаване на плащанията.

Във връзка изводите си за това, че оспорените с исковата молба клаузи са нищожни, съдът намира, че получените от банката суми, представляващи надплатени от ищцата анюитетни вноски за периода 23.06.2011г. до 23.06.2016г., курсови разлики между швейцарския франк и евро за периода от 23.06.2011г. до 23.06.2016г. и такси за периода 23.01.2012г. до 23.01.2016г. са платени без основание, поради което подлежат на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Следва да се има предвид, че заплащането им в посочените размери не се оспорва от ответника.

По отношение на размера им, съдът се доверява на вещото лице по основното заключение на счетоводната експертиза, което посочва, че надплатената от ищцата разлика между лихвата, изчислена по методиката, определена в чл. 3, ал. 1 от договора: БЛП в размер на 4,5 % плюс фиксирана надбавка от 1,15 пункта в размер на 26 293,26 CHF и реално изплатената такава променена по решение на компетентните органи на банката за периода от 23.06.2011 г. до 23.06.2016 г. възлиза на стойност от 6 664,26 CHF.

Вещото лице посочва, че разликите между платените суми за главница, лихви и такси под формата на курсови разлики по актуален курс на евро към швейцарски франк към датата на всяка една от вноските спрямо курса приложен при усвояването на сумата по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647/18.01.2008 г. по който банката е изчислила швейцарските франкове, представляващи равностойността на 73 000 евро за периода от 23.06.2011 г. до 23.06.2016 г. възлиза в общ размер от 18 208,07 лева, както следва: сума за главница в размер на 1 234,34 евро (или 2 414,15 лева; или 5514,18 CHF); сума за лихва в размер на 7 722,65 евро (или 15 104,19 лева; или 32956,61 CHF) и сума за такси за периода 23,01,2012г. до 23.01.2016г. в размер на 352,65 евро (или 689,73 лева; 1418,10 CHF).

До посочените размери предявените от ищеца искове следва да бъдат уважени.

Неоснователно е възражението на ответника, че при изчисляване надплатената сума за анюитетни вноски следва да се вземе предвид първоначалния погасителен план без да се отразяват предсрочно погасените вноски, доколкото претенцията на ищцата касае платена при начална липса на основание възнаградителна лихва, а не разлика в сумите, дължими по първоначалния погасителен план, и реално заплатените такива. Такова твърдение от страна на ответника представлява по същество твърдение за наличието на непогасено вземане за главница от страна на ищцата, което не е заявено по съответния процесуален ред.

С оглед уважаването на главните искови претенции, съдът не дължи произнасяне по предявените в условията на евентуалност такива.

По искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцата твърди, че не дължи част от главницата съответна на следните суми: 4479,44 швейцарски франка, представляваща получена без правно основание лихва за периода 23.08.2008г. до 22.06.2011г.; сумата от 1473,72 лева, представляваща курсови разлики, получени без правно основание за периода от 23.03.2008 г. до 22.06.2011 г.; сумата от 1000,93 швейцарски франка, представляваща такси получени без основание за месеците от 23.01.2012 г. до 23.01.2016 г. и сумата от 772 швейцарски франка, представляваща такса, получена, въз основа на неравноправна клауза по чл. 8, ал. 2 от договора за извършено с анекс от 04.06.2010 г., предсрочно погасяване на сумата от 19 300 швейцарски франка – всички получени без основание, поради извършено погасяване, чрез прихващане на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД на посочените суми със сумата, дължима за главница в общ размер от 73 000 евро.

С оглед заявеното, в тежест на ищцата е било да докаже твърденията си, че сумите са били погасени, включително, че са били налице условията за извършване на прихващане на основание чл. 103, ал. 2 ЗЗД със сума в общ размер от 73 000 евро, представляваща главница по описания договор за кредит по посочения в исковата молба начин за всяка от посочените суми: 4479,44 швейцарски франка, представляваща лихва; сумата от 1473,72 лева, представляваща курсови разлики, получени без правно основание за периода от 23.03.2008 г. до 22.06.2011 г.; сумата от 1000,93 швейцарски франка, представляваща такси получени без основание за месеците от 23.01.2012 г. до 23.01.2016 г. и сумата от 772 швейцарски франка, представляваща такса, получена, въз основа на неравноправна клауза по чл. 8, ал. 2 от договора за извършено с анекс от 04.06.2010 г., предсрочно погасяване на сумата от 19 300 швейцарски франка. В тежест на ответника е да докаже, че към момента на получаването е било налице друго основание за това.

Следва да се посочи, че в материалноправен аспект прихващането е способ за погасяване на две насрещни вземания до размера на по-малкото от тях. Възражението за прихващане е процесуален способ за упражняване на материалното потестативно право да се извърши компенсация, уредено в чл. 103-105 ЗЗД. За разлика от него, възражението за съдебно прихващане е процесуално действие, с което ответникът се защитава срещу иска като е недопустим самостоятелен иск за извършване на прихващане (така и решение № 1244/28.12.98 г., по гр.д. № 551/98 г., на ІІ г.о.), поради което и при изготвяне доклада по делото (обявен за окончателен без възражения в този смисъл), съдът е приел, че е сезиран с отрицателни установителни искове за недължимост на посочените суми, поради факта, че същите са били погасени като ищцата релевира материалноправно изявление за прихващане.

Предпоставките са компенсация са наличието на две насрещни еднородни, изискуеми и ликвидни вземания, при което те се погасяват до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията за компенсируемостта им. В настоящият случай, следва да се посочи, че не са налице условията за настъпване на ефекта на извънсъдебно (материално) прихващане в периода 23.03.2008г. до 22.06.2011г., доколкото към този момент липсват две ликвидни вземания, предвид факта, че активните вземания за платена в повече възнаградителна лихва, курсови разлики и такси се оспорват от банката (вкл. с отговора на исковата молба). Посоченото е достатъчно основание предявените отрицателни установителни искове за надължимост на процесните суми да бъдат отхвърлени.

По разноските:

При този изход на спора и двете страни имат основание да получат разноски по делото съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете.

Видно от представени списък, ищцата е направила такива в общ размер от 4778,85 лева, както следва: 393,85 лева – депозит за счетоводна експертиза, 1385,00 лева държавна такса и 3000,00 лева – адвокатско възнаграждение, от които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да й бъдат присъдени 2461,11 лева.

Ответникът е направил такива в размер на 5187,84 лева, от които 4693,99 лева – адвокатско възнаграждение и 493,85 лева, депозит за счетоводна експертиза. Ищцата е въвела възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, което съдът намира за неоснователно. Делото съдът оценява като такова, представляващо фактическа и правна сложност – разгледани са множество обективно съединени искове, проведени са три открити съдебни заседание, в които са събирани доказателства – приети са две експертизи, събрани са гласни доказателства. На основание, чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника се следват разноски в размер на 1521,40 лева.

Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 36 състав,

Р  Е  Ш  И:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по предявените от И. П. Е. с ЕГН: [ЕГН] срещу  [фирма], ЕИК:[ЕИК] обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143 З., на клаузите по чл. 1, ал. 1 – в частта „кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността на швейцарски франкове на“; чл. 3 ал. 5; чл. 6, ал. 2 – в частта на изречение първо „швейцарски франкове“ и изречение второ; чл. 6, ал. 3; чл. 12 и на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL31647 от 18.01.2008 г., сключен между И. П. Е. с ЕГН: [ЕГН] и  [фирма] с ЕИК: 00694749 и на частта от анекс № 1/02.07.2013г. към посочения договор, сключен между И. П. Е. с ЕГН: [ЕГН] и цесионера  [фирма], ЕИК:[ЕИК], с която страните са декларирали, че нямат претенции една към друга. като неравноправни.

ОСЪЖДА „Б. ритейл сървисиз“ АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], район В.,  [улица] да заплати на И. П. Е., ЕГН: [ЕГН] и адрес в [населено място],  [улица], ет. 5, ап. 9 на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, следните суми:  сумата 6664,26 швейцарски франка – представляваща разликата между предварително уговорените и реално заплатените анюитетни вноски за периода 23.06.2011г. до 23.06.2016г.; сумата от 1255,00 лева (предявена частично от претендирания общ размер от 20 021,64 лева) – представляваща недължимо надвзети курсови разлики за периода 23.06.2011г. до 23.06.2016г. сумата от 1418,10 швейцарски франка, представляваща недължимо получени такси за периода 23.01.2012г. до 23.01.2016г. като отхвърля последния от посочените искове за разликата от 0,84 швейцарски франка до пълния предявен размер от 1418,94 швейцарски франка.

ОТХВЪРЛЯ предявените от И. П. Е., ЕГН: [ЕГН] и адрес в [населено място],  [улица], ет. 5, ап. 9 против „Б. ритейл сървисиз“ АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], район В.,  [улица]искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на част от главницата съответна на следните суми: 4479,44 швейцарски франка, представляваща получена без правно основание лихва за периода 23.08.2008г. до 22.06.2011г.; сумата от 1473,72 лева, представляваща курсови разлики, получени без правно основание за периода от 23.03.2008 г. до 22.06.2011 г.; сумата от 1000,93 швейцарски франка, представляваща такси получени без основание за месеците от 23.01.2012 г. до 23.01.2016 г. и сумата от 772 швейцарски франка, представляваща такса, получена, въз основа на неравноправна клауза по чл. 8, ал. 2 от договора за извършено с анекс от 04.06.2010 г., предсрочно погасяване на сумата от 19 300 швейцарски франка – всички получени без основание, поради извършено погасяване, чрез прихващане на посочените суми със съответна част от сумата от 73 000 евро, представляваща общия размер на главницата по процесния договор за кредит.

ОСЪЖДАБ. ритейл сървисиз“ АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], район В.,  [улица] да заплати на И. П. Е., ЕГН: [ЕГН] и адрес в [населено място],  [улица], ет. 5, ап. 9 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК 2461,11 лева, представляваща разноски по производството съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДАИ. П. Е., ЕГН: [ЕГН] и адрес в [населено място],  [улица], ет. 5, ап. 9 да заплати на „Б. ритейл сървисиз“ АД, ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], район В.,  [улица], на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1521,40 лева, представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд, с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Районен съдия:

 

Сподели в социалните мрежи!

Коментирай

ОБАДИ СЕ
Напомняне от Десислава Филипова за поверителността Научи повече Настройки Потвърди и затвори

БИСКВИТКИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки