На 10 юни 2019г. се проведе кръгла маса, организирана от г-жа М. Манолова Омбудсман на Република България, на която се разискваха нарушенията на правата на потребителите, извършвани от фирмите за бързи кредити. Участие взеха председателят на Комисия за защита на потребителите, представител на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, чиито членове са „Вивус“, „Кеш Кредит“, „Кредисимо“, „Нет Кредит“, „Сити Кеш“ и „Фератум“, г-н Крум Зарков – депутат, представители на неправителствени организации, работещи за защита на правата на потребителите, магистрати, адвокати и пострадали граждани.
На срещата предложихме конкретни мерки за слагане на спирачки на схемите, които използват фирмите за бързи кредити:
Замяна на действащия регистрационен режим с лицензионен и създаване на контролен орган, който да следи за дейността им и който да има правомощието да отнема лиценза на фирмите, които нарушават системно потребителските права. Понастоящем кредитните дружества подлежат само на регистрация в БНБ, няма създадени правила за действията им и никой не следи дали са изрядни. Ако фирмите за бързи кредити са изправени пред угрозата да загубят лиценза си, тази мярка ще има дисциплиниращ върху тях ефект и те ще преустановят нарушенията, които могат да имат за последица загубване на правото им да оперират на кредитния пазар.
Приемане на измененията в ГПК, които сме внесли в НС относно заповедното производство по чл. 410 и чл. 417 ГПК. Настоящата уредба позволява на кредиторите да се снабдяват с осъдителни заповеди срещу клиентите си по бърза процедура, без съдът да може да извършва проверка за неравноправни клаузи в потребителските договори и за други нарушения, тъй като към заявлението до съда не се представят сключените контракти. В нашето предложение за промяна на ГПК изрично сме разписали задължение на заявителите по чл. 410 и чл.417 ГПК да представят на съда всички документи за дълга и че съдът е длъжен да проверява дали кредиторите не са злоупотребили с правата на потребителите.
Предприемане на действия от страна на КЗП за завеждане на колективни искове срещу фирмите за осъждането им да преустановят използването на неравноправни клаузи в договорите си. Председателят на КЗП г-н Маргаритов посочи, че към фирмите за бързи кредити КЗП е отправяла препоръки, които кредиторите са заявили, че са изпълнили и че са премахнали неравноправните клаузи. Представих му набор от договори, сключвани през 2019г., от които ясно се вижда, че препоръките на КЗП не са изпълнени, като възнамерявам да продължа да сигнализирам Комисията с нови договори, в които има нарушения.
Колективните искове са инструмент, който дава защита на всички потребители, засегнати от конкретно нарушение без потребителите да участват в делото. Завеждат се от КЗП или от правозащитни организации, отговарящи на определени изисквания и решенията по тези дела ползват всички пострадали, независимо че не са били страна по делото. Затова е от особено значение КЗП да бъде информирана за продължаващите нарушения на кредиторите, за да завежда такива колективни искове.
Какво налага предприемане на действия за защита на потребителите на услугите на дружествата за бързи кредит:
Законът съдържа много правила, охраняващи интересите на потребителите – на търговците е забранено да събират такси, свързани с усвояването и обслужването на кредита, въведен е таван на годишния процент на разходите, който е величина формирана от възнаградителната лихва и останалите разходи, които следва да плати кредитополучателя и изразява реалното оскъпяване на кредита – този ГПР не следва да надхвърля 50 %, при забава за плащане на кредита от потребителя може да се събира само законната лихва за забава и др. правила, чиято цел е да се постигне защита на потребителите срещу триковете на търговците, с които те реализират свръхпечалба. За фирмите за бързи кредити обаче законът се оказа врата в полето – те кредитират хищнически, почти криминално.
Ако видите в договорите си за кредит лихва, която е над 20 % при обезпечените кредити и над 30 % при необезпечените, знайте че договорът Ви е незаконен. Има богата съдебна практика, че такива лихви нарушават морала, тъй като лихвата трябва да отразява риска, поет от кредитора, срока, за който е предоставен заема и да включва добросъвестна норма на печалба без да води до свръхзабогатяване на търговеца за сметка на потребителя. На това основание договорите за кредит се обявяват от съдилищата за нищожни. В тези случаи дължите да върнете единствено сумата, получена в заем, без да дължите лихва и други вземания по договора.
Дружествата за бързи кредити залагат чрез неравноправни клаузи и други финансови капани в договорите си. Обърнете ли се към съда всички тези мъртви хватки, с които ви товарят ще бъдат забранени от съда и ще се освободите от задължения, които незаконно са ви наложени.
Честа схема е в договорите за кредит е да се изисква от кредитополучателя да осигури поръчители и/или банкова гаранция. За поръчителите търговците поставят неизпълними условия и така създават предпоставки, потребителят да не може да ги осигури. Банкови гаранции се издават при много тежки изисквания относно доходи, възраст и др., на които потребителят не може да отговори и това се знае от фирмите за бързи кредити. При неосигуряване на поръчители и/или банкова гаранция кредиторът начислява неустойки, които често са равни на заема, а понякога го надвишават драстично. По един от случаите ми при взет заем от 2 500лв., за която кредитополучателят заплаща твърде високата лихва от 1196лв., а търговецът го е натоварил и с неустойка в размер на 4 512лв. Такива неустойки падат в съда, който ги приема за нищожни като противоречащи на морала и като съставляващи скрита лихва – печалба на кредитора, тъй като той нарочно е създал затруднения да се изпълнят поставените от него изисквания.
Друга използвана от фирмите за бързи кредити уловка е потребителят да заплаща такса гарант – възнаграждение на фирма, свързана с кредитодателя, която уж да поръчителства по кредита. Ако се стигне до неизпълнение от страна на кредитополучателя, търговецът никога не завежда дело срещу фирмата поръчител, а винаги съди единствено потребителя. Тази такса също пада в съда. Съдилищата отменят и всякакви други измислени хитрини за реализиране на свръхпечалба – такса експресно разглеждане, такса оценка на риска, такса ангажимент, заплащане на уж допълнителни услуги и др. Видите ли такива клаузи в договорите си, трябва да ви светне червената лампичка и да знаете, че в съда може да се преборите срещу измамливите схеми на фирмите за небанково кредитиране и да отмените подобни такси.
Както казах, нарушенията в договорите им често са толкова драстични, че съдилищата масово прогласяват договорите им за нищожни, т.е. за невалидни, необвързващи ви. В случаите на нищожност на договора дължите да върнете на кредиторите само главницата по заема и не им дължите нищо друго. Ако пък вече сте платили над заетата сума, може да осъдите търговците да ви върнат недължимо полученото.
За повече информация за форума, проведен на 10.06.2019г. изгледайте прикачените видео репортажи. Благодаря на журналиста Минчо Христов за записа на моето изявление, което е излъчил в предаването си от 15.06.2019г. „Премълчани истини“ по Евроком.
