Поради противоречиви съдебни решения по въпроса дали кредиторите могат да обявяват по съдебен ред за недействителни спрямо тях разпоредителни сделки за недвижими имоти и движимостти, сключени от поръчители, ВКС излезе с тълкувателно решение от 09.07.2019г. по т.д. № 2/2017г. за уеднаквяване на съдебната практика. Общото събрание на гражданската и търговската колегии на ВКС прие, че т.нар. „Павлов иск“ по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ може да се провежда и срещу поръчители. Павловият иск е право на всеки кредитор да иска от съда да бъде обявена дадена сделка /продажба, дарение, замяна/ за невалидна спрямо него на основание на това, че е сключена от длъжника му с цел да го увреди, като намали имуществото си и/или като затрудни удовлетворяването от него, върху което кредиторът може да осъществява чрез частен или държавен съдебен изпълнител изпълнение чрез осребряването му за заплащане на дълга.
След спечелване на павловия иск, сделката продължава да е валидна спрямо другите кредитори, които не са водили иск по чл. 135 ЗЗД, както и между поръчителя и придобилия имота и е невалидна само спрямо кредитора, водил делото. Това е една правна абстракция, с която се дава възможност на кредитора, спечелил павловия иск да се обърне към частен или държавен съдебен изпълнител, чрез които да изнесе на публична продан недвижимия имот, респ. да продава движимите вещи на длъжника си. Най-често кредиторите водят павлови искове за отмяна на сделки с имоти и рядко за движимости, само ако те са на висока стойност /машини, камиони и т.н./. Придобилият имота понася неизгодата да търпи изпълнение за чужд дълг, ако при възмездното му придобиване е действал е със знанието, че сделката уврежда кредитора или ако е придобил вещта безвъзмездно, както и когато е съпруг, дете, внуче, родител, дядо и баба, брат или сестра на прехвърлителя. Ако придобилият имота иска да се освободи от изпълнението, той може да плати на кредитора, погасявайки задължението на праводателя си, като след това да търси възмездяване от него.
Досега между различните съдии имаше спор дали искът по чл. 135 ЗЗД е приложим спрямо поръчителите. В съдебната практика имаше три становища:
- Според едни съдии, поръчителят няма качеството на длъжник, такова качество има само главния длъжник, например такова качество има кредитополучател, за който поръчителят гарантира на кредитора връщането на кредита. Щом поръчителят няма качеството на длъжник, то спрямо него не може да се води дело по чл. 135 ЗЗД.
- Според други съдии поръчителят също е длъжник като главния длъжник, чието изпълнение поръчителят обезпечава, отговаряйки с цялото си имущество. Щом също е длъжник, то спрямо него може да се води павлов иск.
- Според трето становище, поръчителят придобива качеството на длъжник, когато срещу него кредиторът извади заповед за изпълнение и изпълнителен лист и от момента на издаването им, кредиторът може да завежда павлов иск.
След тълкувателното решение, този разнобой в съдебната практика е преодолян, а поръчителите трябва да внимават, когато сключват сделки, за да не се окаже, че разпореждането е било безсмислено.
ПОВЕЧЕ ЗА ПАВЛОВИЯ ИСК ПРОЧЕТЕТЕ ТУК:
