Сподели в социалните мрежи!

Някои лекари са небрежни в работата си и сигурно повечето от вас са си патили от немарливо оказана лекарска помощ. Случаят, който поех е драстичен, тъй като грешката този път е коствала живота на 62 годишната С.  майка на две деца А. и Х. и съпруга на Л., който е инвалид, без един крак. С. получава инсулт, но лекарят от бърза помощ Благоевград д-р Т. наистина е бърз, но не да пристигне спешно на адреса и да свърши работата си, а в желанието да си ходи. Преглежда С. повърхностно и не улавя болестта, решава, че най-вероятно тя се е обезводнила, защото взема диуретик заради друго заболяване.  А за спасяване от инсулта първите часове са фатални – не се ли предприеме адекватно лечение болният е пътник. Д-р  Т. си тръгва и оставя болната да угасва в мъките си. Двете й деца работят извън Благоевград и са далече от нея. Дъщерята е бременна и в началото крият от нея какво става. Докато синът урежда да го освободят от работа, за да тръгне за Благоевград се опитва по телефона да убеди „Бърза помощ“ да отидат отново и да вземат майка му за лечение. Отговарят му, че след като тя живее на петия етаж и няма асансьор, трябва да намери  хора, които да я свалят до линейката. Бащата както казах е без един крак и е безпомощен. От Бърза помощ идват на адреса едва когато Х. е организирал негови приятели да я носят до първия етаж. Този път вместо лекар идва фелшер, който се справя по-добре от доктора и веднага диагностицира инсулта.  Откарват С. в неврологията, но вече са загубени ценни три часа. След няколко дни С. си отива от света. Децата и съпругът са съсипани, А. ражда с усложнения заради преживения стрес.

            Делото беше трудно и го загубих на двете съдебни инстанции в Благоевград. Град, в който всички се познават. Изслушахме експертиза и на принципа „Гарван гарвану око не вади“ вещите лица – лекари от съседен град се опитаха да оневинят д-р Т.  и Бърза помощ. Заключиха, че има пропуски в диагностицирането, но било сигурно, че С. щяла да умре точно тогава от другото си заболяване, от което хората умирали за около 10 г. /които  не бяха минали/, но било сигурно, че от него точно тогава С. щяла напусне този свят. Съдиите гледаха формално делото, не уважаваха исканията ми, не зачитаха оспорванията ми.

            Но делото излезе от местната почва и стигна във ВКС, който се произнесе справедливо. ВКС прие, че самият факт, че д-р Т. не е спазил установените стандарти за „Спешна помощ“ и не е извършил всички необходими стъпки за правилно диагностициране е достатъчно да обоснове, че смъртта е причинена по негова вина. ВКС прие, че правилата за  добри медицински практики и съответният медицински стандарт са гаранции, че едно лице ще бъде лекувано правилно, поради което самото им неспазване е основание за отговорност на лекаря. ВКС постанови, че независимо от заключението по съдебно-медицинската експертиза, че С. щяла непременно и точно тогава да умре от другото си заболяване, на основание на това заключение не може да се отрече причинно-следствената връзка между неправилното диагностициране и несвоевременно лечение и смъртта на С. Така правото надделя за пореден път над тесните професионални връзки и зависимости, поради които в дадена гилдия се пазят взаимно с услужливи заключения.

            ВКС се мотивира в решението си, че всъщност бащата има право на обезщетение в размер на 120 хил. лева, а двете деца на по 100хил., а не както ние претендираме по 33 333лв. за всеки от тях. Децата искаха да водят това дело, за да предпазят други хора от случилото им се, а не заради самото обезщетение.  Но ги убедих, че едно обезщетение не само ще им донесе справедливост, но и именно то ще помогне да бъдат дисциплинирани лекарите.

            Цялото решение можете да прочетете на тук.

 

Сподели в социалните мрежи!

Коментирай

ОБАДИ СЕ
Напомняне от Десислава Филипова за поверителността Научи повече Настройки Потвърди и затвори

БИСКВИТКИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки