На 05.09.2019г. адвокати и пострадали граждани бяхме изслушани в „Комисия по петициите“ към Европейския парламент за повдигнатите от тринадесет петиционера оплаквания относно нарушенията на банките и привилегията им да се снабдяват по бързата писта на чл. 417 ГПК без истински съдебен процес с изпълнителни листове.
Нормативна бухалка на чл. 417 ГПК им предоставя този комфорт независимо че именно банките, а не техните клиенти нарушават законите като пълнят договорите си неравноправни клаузи, чрез които вдигат едностранно лихвите или кредитират в швейцарски франкове – валута, за която те са знаели, че ще скочи драстично и така ще получат свръхпечалби.
В изслушването отношение взеха много европейски депутати – Дуда, Яр, Къртинг Дарлинг, Джанока, Алкин, Никола Алаванов, както и българските представители в ЕП – Радан Кънев, Андрей Слабаков и Ангел Джамбазки. Европейските представители застанаха на страната на българските граждани – общото им мнение е, че проблемът, коренящ се самата социално-икономическа система в световен план, трябва да бъде разрешен. Депутатите изразиха позицията си, че много човешки съдби зависят от изхода по разглеждането на петициите ни, защото от нарушенията на банките, на частните съдебни изпълнители и други частни компании имат последици за стотици граждани, които биват изхвърляни от жилищата им. Както емблематично обобщи ставащото г-н Яр: „Когато банките започнат да действат на световно ниво стават опасни! Злото трябва да се спре!“
На срещата депутати обмисляха какъв да бъде подходът им – дали да изпратят официално писмо до българските власти или да дойдат на мисия на място в страната. Изказаха се предложения да се поиска мораториум върху продажбата на жилища, който да продължи докато не бъдат приети законовите промени, които да приведат българския закон в съответствие с европейските регламенти.
В Европейския парламент аз изказах оплакванията си, че българските депутати нарочно бавят измененията на правилата по заповедните дела, независимо от образуваната след моя жалба от Европейската комисия наказателна процедура срещу България. С г-жа Мая Манолова и сформирана от нея работна група от магистрати и адвокати изготвихме законопроект, който стои на трупчета в НС. Предложенията ни, в случаите на нарушения на банките и на други частни фирми – за бързи кредити, монополисти и т.н. в договорите им, на практика парализират чл. 417 ГПК и европеизират чл. 410 ГПК. Чрез промените потребителите ще получават защита без да са похабили време и нерви и без да са похарчили и една стотинка за водене на дела, защото предлагаме никой търговец да не може да получи заповед за изпълнение без съдът да провери служебно дали в договорите има нарушения на закона и ако има такива, той ще е задлъжен да отказва да издаде осъдителни заповеди. Предвидихме, че ако съдът допусне грешка и осъди гражданин, набеден от търговеца за негов длъжник, горният контролиращ го съд в заповедното дело ще обезсилва издадения изпълнителен лист, а в случаите, в които по заповедните дела няма ясни доказателства за нарушения, но при най-малкото съмнение за такива – автоматично, без съдът да има право на преценка, да бъдат спирани проданите на имоти и на движимости, удръжките от заплати, пенсии и банкови сметки и всякакви други действия по изпълнението. За разлика от досегашния ред и за да се създадат гаранции срещу евентуални грешки на съдиите в заповедното производство, сме предложили съдът, който ще гледа впоследствие исковото дело също да може да спира изпълнителните действия. Винаги съм била привърженик на пълната отмяна на чл. 417 ГПК, защото за мен е несправедливо хората да бъдат осъждани без истински процес. Осъзнавайки обаче, че такава промяна е невъзможна в настоящата ситуация заради депутатите с бизнес приятели, хранещи партийните им централи, аз взех участие в този законопроект, предвиждащ по-мек вариант от отмяната на чл. 417 ГПК, но който на практика го „умъртвява“. Осъзнавам, че дори и този вариант е неприемлив за банките и другите бизнес кръгове, ползващи се от осъжданията по чл. 410 ГПК и по чл. 417 ГПК и затова среща такъв отпор.
В НС е внесено и друго предложение на Министерство на правосъдието, писано с участието на представители на банките и на ЧСИ, което само имитира промяна, но всъщност смазва потребителите. Според това предложение, независимо, че с потребителите може да е злоупотребено, за да се спрат изпълнителните действия в заповедните дела се изисква те да внасят като обезпечение до 1/3 от дълга,. Нека да сме реалисти, ако неоснователно претендираният дълг е голям, да кажем по ипотечен кредит, измаменият от търговеца клиент няма как да внесе такава голяма гаранция, за да постигне спиране. Предложението не предвижда исковият съд да може да спира изпълнението – така ако съдът, издал заповедта е допуснал съдебни грешки – издал е заповед въпреки закононарушения в договорите и въпреки това е отказал да спре изпълнителните действия, домовете на потребителите ще бъдат продавани и доходите им блокиране. Има и трето предложение – отново само в заповедното производство съдът да преценява дали да спре изпълнението – това предложение не защитава потребителите, защото са налице много съдебни пропуски и непознаване от съдиите на правото на ЕС-обстоятелство критикувано от Европейската комисия в официалното й становище до България.
Нашите депутати отново доказват, че са представители на банките, а не на народа, защото нарочно бавят промените. Когато все пак решат да ги гледат, ще приемат най-недобрият вариант за обикновения човек, за да защитят интересите на банките и на другите частни корпорации. В НС ясно разбират, че заради наказателната процедура промяна трябва да се извърши, но разчитат на доброволната процедура, която развива ЕК преди да заведе дело срещу България и целят да я проточат, а през това време грабежът на хората да се удължи.
Цялото изслушване може да видите тук: PETI Committee Constitutive meeting от 05/09/2019 (ВИДЕО)
