Много хора си изпатиха от капани, заложени в договора им за кредит. Някои платиха значително повече от първоначално договореното. Други не успяха да се справят с бремето и дори загубиха заложеното имущество. Трети потърсиха спасение в чужбина. Расте обаче броят на пострадалите, които избират да се борят срещу лошите банкови практики. Митът, че банките са недосегаеми и не могат да бъдат осъдени, отдавна е развенчан.
Вече има огромен брой спечелени дела, водени от заемополучатели, и то по различен тип казуси. Най-често хората си търсят правата в съда, защото
банката неправомерно е вдигнала лихвата.
Когато в договора за кредит се предвижда, че цената на предоставения банков ресурс – лихвата, може да се повишава едностранно по усмотрение на банката, без увеличението да се основава на пазарен индекс (SOFIBOR, LIBOR, EURIBOR) съдът неизменно отсъжда в полза на кредитополучателя и банката е длъжна да възстанови незаконно надвзетото.
Ако банката е записала, че променливата част на лихвата се формира въз основа на някакъв „базов лихвен процент“, стойност на банковия ресурс, премия или други подобни „фактори“ и „компоненти“, които нямат нищо общо с обективните, пазарните показатели, съдебната практика е категорична – подобни клаузи са неравноправни и това ги прави невалидни съгласно Закона за защита на потребителите.
Някои банки нарушават договореното в погасителния план, като насочват по-голяма част от месечната вноска за покриване на лихвата за сметка на главницата.Така всъщност главницата се топи по-бавно, остава по-голяма и генерира допълнително още лихви (коварното на тази схема е, че привидно кредитополучателят всеки месец плаща същата вноска, която е договорена). Затова банковите клиенти трябва много да внимават и да проверяват какво плащат, за да не се окаже на падежа на кредита, че банките искат от тях допълнителни недължими суми.
Понякога банки отпускат кредити във валута, различна от лева или евро – в нарушение на основния принцип за защита на потребителя на кредитни услуги, че обслужването на заема се извършва във валутата, в която кредитополучателят получава своите месечни доходи (идеята е длъжникът да бъде предпазен от неизгодна за него промяна на валутния курс). Типичен пример са нашумелите „франкови“ кредити-три български банки са отпускали кредити в швейцарски франкове, защото са знаели, че тази валута ще поскъпне спрямо българския лев и така ще спечелят от курсовите разлики.
Когато кредитополучателите заведат първи делата си в съда те получават справедливост и си възвръщат надвзетото. Спечелените дела са многобройни.
Проблемът възниква за тези кредитополучатели, които са доведени чрез схемите с лихвите и франковете до невъзможност да изплащат драстично нарастналите си месечни погасителни вноски, защото банките се ползват от облекчения ред по чл. 417 ГПК да осъждат изрядните си клиенти и да отнемат имуществото им. Срещу тези привилегии Европейската комисия образува наказателна процедура срещу България, а в Европейският парламент тече проверка.
За проверката и за защитата срещу злоупотребите на банките говорим с Минчо Христов в „Премълчани истини“ по „Евроком“.
