На 27.11.2019г. в „Комисия по правни въпроси“ към НС на второ четене се разгледаха текстовете, с които се променя регламентацията на заповедните дела, от които бяха ощетени кредитополучателите, потребителите на комунални и други услуги. Досега търговците се възползваха от облекчения ред за осъждане по чл. 410 и чл. 417 ГПК, който им позволяваше да нарушават законите в ущърб на клиентите си и въпреки неизрядността на самите търговци, те имаха привилегията да получават осъдителни заповеди срещу коректните си, измамени от самите тях клиенти.
На дневен ред в НС се разгледаха предложенията, изготвени от Министерство на правосъдието и екипът от съдии и адвокати, формиран от г-жа Мая Манолова докато беше Омбудсман, както и предложенията на съдиите К. Кунчев, В. Петров и Ф. Савов, внесени от народния представител Християн Митев.
На заседанието присъстваха г-жа М. Манолова, адвокат Веска Волева, съдия А. Ботева и съдия Чехларов, с които защитавахме внесените от нас текстове, съдия К. Кунчев, зад чиито предложения застанахме, като даващи защита на гражданите, г-жа Д. Ковачева и екипа й, които отстояваха внесените от нас текстове, г-н Д. Кирилов – министър на правосъдието, г-жа Ахладова – зам. министър на правосъдието, адвокат Валя Гигова, която от години работи за защита интересите на банките, представител на „Асоциация на банките“ и др.
Макар да определям като огромна крачка напред подкрепените от правната комисия текстове, които ще бъдат внесени за второ четене в пленарна зала, за съжаление, не бяха приети всички предложения, които направихме с г-жа М. Манолова, поради което защитата на потребителите, а и на малкия и средния бизнес няма да бъде пълноценна!
Важно е да знаете, че в пленарна зала част от предложенията могат да бъдат отхвърлени или да придобият друга редакция!
ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ ПРОМЕНИ СА СЛЕДНИТЕ:
1. Съдилищата ще са задължени служебно да следят за неравноправни клаузи по делата по чл. 410 и чл. 417 ГПК – тези клаузи – капани, с които кредиторите мамят клиентите си и с които вдигат едностранно и произволно лихвата, остойностяват кредитите във франкове, получават неустойки за неосигуряване на поръчители, банкови гаранции и др., за които самите те са написали такива условия, че клиентът им няма как да ги изпълни и така си гарантират допълнителната облага под формата на неустойка, надписват сметката с допълнителни услуги, които не оказват и т.н. Търговците вече са задължени да представят всички писмени договори и приложенията към тях, за да има реална възможност съдилищата да извършват преценка за нарушенията на правата на потребителите. Щом установят, че в договорите са включени финансови уловки, съдилищата ще длъжни да отказват да издават осъдителни заповеди.
2. Разпорежданията за незабавно изпълнение на заповедите по чл. 417 ГПК ще могат да бъдат обжалвани при нарушения в договорите, състоящи се във включването на неравноправни клаузи или при други неспазвания на императивни законови правила и добрите нрави. Досега обжалването се основаваше само на външна нередовност на документа, послужил за издаване на осъдителна заповед или на неизискуемост на дълга.
3. Важни промени ще се въведат за спиране на действията по изпълнителните дела и за защита на единственото жилище на дъжника, дори то да е ипотекирано. Досега единствено съдът, издал заповедта за изпълнение можеше да спира по чл. 420 ГПК изпълнението при много ограничени основания: 1. при представяне на писмени доказателства, че дългът е платен или 2. при представяне от длъжника на обезпечение в пълния размер на претендирания дълг. Малцина съдии спираха изпълнението въз основа на задължителната практика на Съда на ЕС в тази материя, повечето не я прилагаха и приемаха, че спиране може да се извърши само по правилата на чл. 420 от българския закон, което доведе до незаконната продажба на много имоти. Определението на заповедния съд, с което се спира изпълението подлежеше на обжалване пред по-горния съд и докато траеше процедурата, имотите се изнасяха на продан.
Съдилищата вече ще спират изпълнението:
- при оплакване за неравноправни клаузи или за нарушение на императивна норма на закона или на добрите нрави.
- при представяне на обезпечение в размер на 1/3 от дълга, т.е. намалява се размера на гаранцията.
- когато е налице грешка в изчислението за размера на дълга.
- при недължимост на вземането.
Има обаче и една уловка-изискването осъденият да представя доказателства за наличието на горните основания за спиране. Ако съдилищата не тълкуват тази разпоредба разширително, ще се стигне до необосновани откази за спиране на принудителното изпълнение в случаите, в които неравноправността се установява единствено чрез правни съображения – например неравноправността на клаузите относно кредитите в швейцарски франкове.
Определението, с което съдът, издал заповедта спира изпълнението ще има незабавно действие. Т.е. независимо че то подлежи на обжалване пред по-горния въззивен съд, спирането на продажбата на имота и на другите изпълнителни действия ще настъпва веднага и независимо от процедурата по обжалването му /Съвет: носете това определение на частния или държавен съдебен изпълнител, той няма как да знае за него и не очаквайте кредиторът ви да го информира/.
- Вече и исковият съд ще може да спира изпълнението. Това е съдът, който гледа делото по чл. 422, респ. 415 ГПК, т.е. делото което се образува след като сте оспорили пред заповедния съд дълга по основание или по размер чрез възражение, протичащо вече с ваше участие и в което можете да се защитите като излагате вашите твърдения и представяте доказателства. По този начин, ако заповедният съд и въззивният съд, разгледали искането за спиране и жалбата срещу отказа за спиране са допуснали грешка в преценката си, ще имате възможност да поискате отново спиране на изпълнителните действия и да се защитите ефективно.
ВАЖНО: с изключение на спирането при неравноправни клаузи, всички останали правила ще важат и за бизнеса.
4. Въвежда се защита на ЕДИНСТВЕНОТО ИПОТЕКИРАНО ЖИЛИЩЕ. Текстът, който след много дебати бе подкрепен от правната комисия гласи, че до постановяване на съдебното решение от първата инстанция, която гледа делото по чл. 422, респ. 415 ГПК единственото жилище продължава да е несеквестируемо, независимо от ипотеката. Аналогична защита се въвежда и за дадените в залог движими вещи – машини, съоръжения и т.н. Идеята е, че заповедният съд по чл. 410 и чл. 417 ГПК не разполага с пълноценен доказателствен материал и може да допусне грешка при преценката си. Едва исковият съд може да изгради по-пълноценна преценка дали действително са налице неравноправни клаузи, респ. други нарушения, тъй като пред него за пръв път делото се разглежда равнопоставено и състезателно с участието и на двете спорещи страни и пред него се събират доказателства, чрез които може да се установи твърденията на коя от страните са основателни. Чрез новият текст се въвеждат гаранции, макар и минимални, че няма да се стигне до продан на имота независимо, че не е налице дълг или той не е в претендирания от кредиторите размери.
Първоначалното предложение беше тази защита да се разпростира до влизането в сила на решението, т.е. едва след окончателното му разглеждане от последната съдебна инстанция и това е по-правилното разрешение, но дори и по-мекият варинт беше трудно извоюван. Подкрепеният от правната комисия вариант, макар и да е стъпка напред, не осигурява справедливост за хората и не отговаря на изискванията на Европейската комисия във връзка с образуваната срещу България наказателна процедура заради заповедното производство. Този текст, обаче, дълбоко се съмнявам, че ще бъде окончателно приет в пленарна зала.
5. Увеличи се срока за подаване на възражение, на молба за спиране и на частна жалба – от двуседмичен на едномесечен.
6. Ключова промяна е, че вече делата между потребители и търговци ще бъдат граждански, а не търговски. Практическото значение е огромно, тъй като когато едно дело е търговско, за да бъде разгледано от ВКС то трябва да е с материален интерес над 20 000лв., а когато е гражданско – над 5 000лв. Досега тези дела се приемаха за търговски и много потребители бяха лишени от защитата на най-висшата ни съдебна инстанция.
7. Промени се и редът, по който ще се гледат делата на лицата, уведомени чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК. По исков ред вече ще се разглеждат делата само на лицата, за които призовкарят е установил по сигурен начин, че не живеят постоянно на адреса, на който са призовавани чрез уведомление. Така ще се стопират недобросъвестните длъжници.
8. Вдигането на запорите и на възбраните по отношение на имуществата, продадени в хода на изпълнителното производство ще има действие за напред.
9. Когато не сте узнали, че сте осъден със заповед, защото имате постоянно местопребиваване в чужбина, по някаква друга причина не сте били редовно призовани и другите условия по чл. 423 ГПК, едномесечният срок за възобновяване на правото ви да възразите ще тече алтернативно или от узнаването на заповедта, или от узнаването, че срещу вас се води изпълнително дело.
С КАКВО НЕ ВИ ЗАЩИТИХА:
Бе отказана подкрепа на предложението ни възражението да спира винаги и автоматично изпълнителното дело. Заповедното производство по принцип е създадено за безспорни вземания. Идеята е, че ако едно лице не оспорва, че дължи, а просто по някаква друга причина не изпълнява свой дълг – не разполага със средства или просто е допуснало небрежност да изпълни точно и в срок- то в тези случаи да се спести скъпоструващ и дълъг съдебен процес, като на длъжника се даде възможност да признае дълга, а на кредитора – да се снабди с изпълнителен лист. Затова няма основание този бърз ред да се прилага, когато лицето, срещу което е издадена заповед оспорва дълга, тъй като вземането губи качеството на безспорно. Моите опоненти – представители на кредиторите ми възразяват, че много хора ще оспорват неоснователно дълга, за да отложат изпълнението срещу тях и че това ще доведе до нарастване на дълга им заради лихвите, които междувременно текат и заради разноските, които ще трябва да платят на насрещната страна заради неоснователно воденото дело. Твърдят лицемерно, че като се борят да запазят съществуващото законодателство бранят интересите на длъжника, като го предпазват от нарастването на дълга. Знам, че ще има и такива недобросъвестни длъжници, които ще възразяват само за да отложат изпълнението и нека да си носят негативите от това! Но има много несправедливо осъдени лица и заради фалшиви и лицемерни аргументи, с които реално се защитават само интересите на кредитора, не трябва добросъвестните хора, съдени от кредитори с незаконни клаузи в договорите им, да не могат да упражняват ефективно правата си и да бъдат въвличани в черната дупка на изпълнителните дела. Нашите предложения щяха да защитят срещу незаконни осъждания не само потребителите, но и бизнеса и така да се създава условия за нормална търговия, просперитет и нови работни места.
С промените ще възникват следните проблеми:
Заповедните съдилища ще допускат грешки в преценките си и ще издават осъдителни заповеди, тъй като установяването на неравноправност на договорна клаузи е тежък и сложен процес.
Ще се допускат грешки и при исканията за спиране на изпълнението – имам много дела, по които дори да има установена съдебна практика на ВКС по даден правен въпрос, напр. едностранното и незаконно вдигане на лихвите по банковите кредити, тъй като материята е сложна и специфична или пък поради други фактори – собствено виждане на съда по въпроса и др. – решенията на първа и на втора инстанция се различават от практиката на ВКС. Едва когато делото стигне на ВКС, то се печели. Тъй като не се прие предложението ни възражението автоматично да спре изпълнението, нито се подкрепи предложението единственото ипотекирано жилище да не се продава докато ВКС не се произнесе с окончателно решение, ще са налице много случаи на продадени имоти поради съдебни грешки на по-долните инстанции и на спечелване на делото пред ВКС. В този случай по нашия закон ощетената страна няма право да си възстанови в натура имота, а има право само да търси обезщетение от кредитора – проблем, по който е една от критиките на Европейската комисия по наказателната процедура.
Обобщение
Надявам се в пленарна зала в НС да се приемат подкрепените от правната комисия текстове, тъй като те са голяма крачка напред в защита на справедливостта и за връщане на баланса между банките и другите търговци и потребителите! Те обаче не са плод е на загрижеността на нашия законодател за обикновения гражданин, а са изработени под дулото на наказателната процедура 2018/4083, която Европейската комисия образува заради заповедното ни производство. За промяната на това законодателство работя от 2013г., а когато подадох жалбата до ЕК през 2014г. си дадох срок от 5 години, за да извоювам промяна. В дадения ми от мен срок постигнах повечето от поставените цели, но уви гражданите и бизнеса не са защитени до край. Има всички основания наказателната процедура на ЕК да продължи, тъй като не са създадени ефективни средства за защита да не бъдат продавани имотите на хората при незаконни договори. Възнамерявам да изложа подробни правни аргументи и да ги адресирам до ЕК и до други европейски институции.
