Сподели в социалните мрежи!

С адвокат Мая Манолова, Омбудсман на България в периода 20.10.2015г. -29.08.19г. и адвокат Веска Волева сезирахме Европейската комисия и Европейския парламент с жалба срещу последните промени в Гражданския процесуален кодекс, писани под диктовката на банките и на частните съдебни изпълнители.  За привилегированото законодателство в полза на банките Европейската комисия  откри  наказателната процедура и отправи конкретни препоръки. Една от тях е да не се водят изпълнителни дела докато не приключи класическото исково дело, в което съдът да провери дали претендирания от банките дълг съществува или сметката е надписана чрез неравноправни клаузи. Приетите от НС през 2019г. текстове не гарантират, че проданта на имоти ще бъде спряна до приключване на съдебния процес, в който се проверява дали банките не са използвали финансови капани в договорите си, с които са надули задължението към тях.

В Народното събрание бяха внесени 3 предложения за ремонт на  ГПК – 1. на Министерство на правосъдието 2. изготвеното от нас с Мая Манолова, адв. Веска Волева и съдии от Софийски районен съд  и Софийски градски съд  и 3. на съдиите К. Кунчев, Ф. Савов и В. Петров от СРС.

Ние предлагахме оспорването на дълга чрез възражение да има за задължителна последица автоматично спиране на всякакви изпълнителни действия срещу имуществото на съденото лице. Тази мярка щеше да защити не само потребителите, но и малкия и средния бизнес, който е гръбнакът на обществото.

 Съдиите К. Кунчев, Ф. Савов и В. Петров предлагаха по-мека мярка, която ние подкрепяме като алтернатива на нашето предложение,  която е в полза на гражданите – да не се продава единственото жилище на съденото лице и банките да събират само главницата по кредита – без лихви и такси, защото с тях стават най-честите злоупотреби от страна на банките.

Законодателят прие редакцията на МП – спирането да се извършва след внасяне на гаранция в размер на 1/3 от претендирания от банката дълг и по неволя, заради наказателната процедура на ЕК и текста, че изпълнението ще се спира по преценка на съда след представянето на доказателства, че банката е включила в договора неравноправни клаузи. Изискването кредитополучателят да внася 1/3 от сумата, за която банката твърди, че й се дължи е мъртва буква в закона, тъй като е неизпълнимо при ипотечните кредити с оглед размера им. Второто изискване също не съответства на правото на ЕС, според което законът и съдът трябва да защитават потребителите, без от последните да се изисква активни действия и извършване на разноски за защитата им. Властимащите приеха измененията, които противоречат на решения на Съда на Съюза, които тълкуват Директивата за неравноправните клаузи по задължителен за всяка държава – членка. Според Съда е в разрез с неговата практика процесуална уредба, която предвижда че единственото жилище на кредитополучател може да бъде продадено на публична продан преди да е извършена съдебна проверка по същество за наличието на нарушения на потребителските права и в която не е предвиден нормативен механизъм след постановяването на окончателното съдебно решение, с което се отрича съществуването на вземането на банката, потребителят да може да реституира имота си в натура. Според Съда на Съюза получаването на обезщетение като компенсация за отнетото жилище предоставя на потребителя непълна и недостатъчна защита и не представлява подходящо и ефективно средство по смисъла на чл.  7, параграф 1 от Директива 93/13 за  преустановяване на прилагането на клаузата, определена като неравноправна /така Sánchez Morcillo, C‑169/14, т.43/.

Съдът поставя важен акцент върху обстоятелството, че  загубата на семейното жилище не само е от такова естество, че може да засегне сериозно правото на потребителите (решение Aziz, C‑415/11,  т. 61), но и поставя семейството на засегнатия потребител в положение на изключителна несигурност (в този смисъл вж. определение на председателя на Съда Sánchez Morcillo, C‑169/14, т. 11). За да се счита спазен принципа на ефективност на правото на Съюза и  предвид последиците от отстраняването на потребителя и семейството му от основното му жилище, Съдът постановява, че е необходимо националната процесуална уредба да предвижда привременни мерки, позволяващи спирането от националния съд на публичната продан на ипотекиран имот (вж. в този смисъл решение Aziz, C‑415/11,  т. 59 и решение Monika Kušionová, C‑34/13, т.66).

Народното събрание не изпълни тези задължителни предписания на Съда на ЕС и препоръките на ЕК и прие промените в законодателството, обслужвайки две мощни лобита – на банките и на ЧСИ. Министър Даниел Кирилов на няколко пъти като ловък въжеиграч преобърна позицията си. При обсъждането на второ четене в „Комисия по правни въпроси“ към НС на законопроекта за изменение на ГПК, което се проведе на 27.11.2019г., и след изслушването на аргументите на съдия Константин Кунчев, които се основаваха на изискванията на правото на Европейския съюз правосъдният ни Министър  Д. Кирилов преосмисли позицията си и заяви „Аз ще помоля моите колеги от работната група на Министерството на правосъдието да преоценим неподкрепата си за това предложение в подкрепа. Приемам аргументите на съдиите. Смятам, че не би било толкова драматично за изпълнителното производство да се изчака влизането в сила на заповедта за незабавно изпълнение. Действително, когато иде реч за единственото жилище на длъжника, би следвало да се допусне едно забавяне от време, за да се гарантира наличието на влязъл в сила акт и, както каза и съдия Кунчев, прегледан поне от един съд в спорно производство“.

При обсъждането на второ четене на законопроекта в пленарна зала в НС, Министър Д. Кирилов за пореден път промени позицията си и изцяло възприе аргументите на Асоциацията на банките, изказани от представителя й в Комисията по правни въпроси г-жа Елеонора Христофорова.

 При пленарното обсъждане, проведено на 11.12.2019г. Министър Д. Кирилов е изказал следното становище: „В рамките на дебата в Правна комисия на мен ми се стори, че има основание да преоценим позицията на Министерството на правосъдието, и затова в този дебат колегите от парламентарната група подкрепиха това предложение, което беше ангажирало изцяло вниманието и аргументацията на омбудсмана на Република България.В тази ситуация обаче аз Ви моля да прецените тежестта на тази свръхзащита, както казва и господин Зарков, и на нейната необходимост в контекста на това нарушава ли се балансът между кредитора и длъжника по изпълнението.Нека тук да съобразим, че длъжникът сам е изявил воля да ипотекира собственото си жилище и е предприел това правно действие още при сключване на договора за кредит, който договор за кредит реално се квалифицира и като договор за ипотечен кредит.

В дебатите в Правна комисия си спомняте реакцията на кредитодателите чрез Асоциацията на банките в Република България и как ще се отрази тази промяна по отношение на преоценката на техните кредити – дали ще доведе това евентуално и до създаване на нови възможности длъжникът да спекулира с време или с необосновани искания за отлагане на изпълнението. Както и двамата оратори преди мен справедливо отбелязаха, в предходните разпоредби ние създадохме достатъчно гаранции и възможности, както да бъде спряно изпълнението при наличие на голям брой, широк кръг от предпоставки, така и дадохме възможност на длъжника да се защитава много по-активно в изпълнителното производство. Предоставяйки и тази възможност, ние поставяме кредитора в подчинено положение във времето да изчаква година – година и половина, или две години да се постанови решение на първоинстанционния съд и да – действително, това ще стимулира длъжниците да спорят, без значение дали ще се натоварят с допълнителни и прекомерни разноски. Впрочем, те това го правят и сега. Впрочем, възможността до обявяването, дори и при обявяване на публична продан на единственото несеквестируемо жилище, но ипотекирано по ипотечен кредит, практиката показва, че се бави повече от година – година и половина, до две години. С оглед дисциплиниране на правоотношенията аз ще подкрепя становището, което председателят на Правната комисия госпожа Александрова направи чрез предложението си, съобразно Правилника, да се гласува за отхвърляне на това предложение.“

След обсъжданията, законопроектът в настоящата му редакция е гласуван със  70 гласа „за“, 67 от които са на народни представители от управляващата партия ГЕРБ, 16 „против“ и 16 „въздържал се“.

            Силно сме притеснени, че Министърът на правосъдието, притежаващ законодателна инициатива и управляващото мнозинство не въвеждат в българското законодателство норми, които да съответстват на правото на Европейския съюз и открито защитават интересите на икономически силните – на банките, а не на потребителите. Обезпокоени сме от откритото лобиране на Министъра на правосъдието и на властимащите в интерес изцяло на банките и от несъблюдаването на правото на Съюза, извършвано независимо от наказателната процедура, образувана от Европейската комисия.

Народното събрание не прие и предложенията на съдиите К. Кунчев, Ф. Савов и В. Петров относно записите на заповедите, с които най-често злоупотребяват фирмите за бързи кредити. С жалбата предлагаме конкретни разрешения, които да бъдат въведени като общоевропейски стандарти чрез Директиви на Съюза относно записите на заповед, и относно колекторските фирми, които чрез рекет и тормоз събират несъществуващи задължения.

С жалбата призоваваме Европейската комисия да не закрива наказателната процедура, а Европейският парламент – да въздейства чрез политически инструменти и да насърчи българските власти да приемат законови  текстове, които в пълнота да съответстват на правото на Съюза. Защото макар НС да прие и то под натиска на наказателната процедура останалите наши предложения и вече  съдилищата ще следят служебно за наличието на нарушения в потребителските договори и ще отказват издаването на осъдителни заповеди срещу кредитополучателите, действието на тези текстове се обезсмисля след като не са уредени ефективни правила за спиране на изпълнителните действия. Налице  са съдебни грешки –  Върховен касационен съд /ВКС/ многократно е отменял като неправилни решенията на долустоящите съдебни инстанции и е отсъждал за пръв път в полза на потребителите. Докато делото на кредитополучателите стигне до ВКС при новата уредба той може да загуби имота си, въпреки, че  накрая може да спечели делото си.

По сега действащият ред, банките продължават да бъдат аристократите на Темида, а гражданите получаваме само огризки от правосъдие, а нашите депутати за пореден път доказаха, че са банкови, а не народни представители. Промяната за съжаление може да се осъществи само чрез външен натиск!

С текста на жалбата може да се запознаете тук:JalbaEKiEP

 

Сподели в социалните мрежи!

Коментирай

ОБАДИ СЕ
Напомняне от Десислава Филипова за поверителността Научи повече Настройки Потвърди и затвори

БИСКВИТКИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки