Сподели в социалните мрежи!

Заради обществения натиск за кредитна ваканция и за мораториум върху плащанията на комунални и други задължения, аналогични на предприетите в други държави, Народното събрание прие разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/, която скоро след това ремонтира, като промяната влезе в сила от 13.04.2020г.

Първоначално чл. 6 ЗМДВИП защитаваше всички, които не могат поради форсмажорните обстоятелства да изпълнят задълженията си в срок. Новата редакция ограничи защитата – само банките, фирмите за бързи кредити, лизингодателите, кредиторите по факторинг и форфетинг и колекторите, придобили дългове от кредити и лизинг нямат право до края на извънредното положение да начисляват лихви за забава, неустойки, да развалят забавено изпълнените договори, да обявяват предсрочна изискуемост и да изземват вещи.

Вместо да бъдат спасителен пояс за гражданите и бизнеса разписаните в чл. 6 ЗМДВИП мерки ще създадат по-големи проблеми. Законът не предвижда отлагане на погасителните вноски, те продължават да се дължат и ако не бъдат изпълнени, кредиторите имат право след отмяната на извънредното положение да обявят предсрочната изискуемост на целия дълг. Докато фирмите за бързи кредити и лизингодателите са свободни в преценката си дали да заведат дела за вземанията си, според банковите регулации след настъпване на 90 дневна забава, кредитната експозиция става рискова и банките са длъжни да пристъпят към съдебното им събиране. И в двете хипотези, единственият път  да предотвратят съдебните претенции е лизингополучателите и кредитополучателите да предоговорят с кредиторите си промяна на погасителния план.

Банките по препоръки на Европейския банков орган вече оповестиха, че ще предприемат такива стъпки спрямо изрядните си клиенти и спрямо тези, които не са забавяли вноските си повече от 90 дни. Гражданите обаче  трябва да бъдат много внимателни, когато сключват анекси към кредитните си договори, защото имам опасения, че много банки ще се опитат да вмъкнат в тях  клаузи – капани, с които неизгодно да уредят стари спорове с клиентите си. Като пример мога да посоча кредитите с швейцарски франкове, с които върху потребителите изцяло е прехвърлен рискът от рязкото поскъпване на чуждата валута. След решенията на Съда на ЕС, че могат да бъдат неравноправни и нищожни клаузите в кредитните договори, уреждащи финансирането с рискови валути и след решенията на ВКС, с които на кредитополучателите започнаха да се възстановяват курсовите разлики от стойността на франка и българския лев, банките започнаха да предлагат рефинансирания и преструктурирания, с които подмамват потребителите, правейки им измамни отстъпки, само частично отстраняващи икономическата неизгода. Затрудненията по време на извънредното положение са „златната“ среда банките да се възползват и наред с отлагането на погасителните вноски да прокарат неизгодните рефинансирания и преструктурирания.

За разлика от банките, които проявиха гъвкавост в тази трудна за всички ситуация, аз се съмнявам, че фирмите за бързи кредити биха се съгласили на отсрочки. Кредитополучателите обаче не трябва да имат притеснения –договори им са с толкова много нарушения, че често отпадат в съда, при което те следва да върнат само на сумата по заема, без лихвите и други задължения. Съдът дори да запази договора ще обяви за невалидни клаузите – уловки, с които тези фирми най-често надписват сметката – неустойки за неосигуряване на поръчител и банкова гаранция, възнаграждения за допълнителен пакет от услуги т.н.

След поправката от 13.04.2020г., от защитата на закона бяха изключени всички останали задължения. Особено остро се поставя въпроса във връзка със забавените плащания по договорите за наем – много търговски обекти са затворени заради мерките по превенция на разпространяване на заболяването. Наемателите не генерират приходи и когато не разполагат със средства да заплатят дължимия наем договорите им могат да бъдат развалени, независимо от направените от тях инвестиции за реновиране на помещенията и от дългосрочните им бизнес планове. Единственият изход е страните доброволно да уредят отношенията си, като собствениците на недвижимостите трябва да осъзнаят, че трудно ще ги отдадат отново под наем с оглед настъпващата икономическа рецесия.

 Форс мажорната ситуация тепърва ще поражда много проблеми. Преди кризата са сключени много договори за наем с високи наемни цени, а тенденцията е пазарът да се срине и новоотдаваните обекти да се предлагат с много по-ниски наеми. Сключени са предварителни договори за покупка на недвижими имоти на цени, които няма да са адекватни на цените, по които ще се извършват нови сделки. За страните по такива сделки, в случаите в които те са търговски остава открита възможността да се обърнат към съда, позовавайки се на стопанска непоносимост. Стопанската непоносимост по чл. 307  от Търговския закон дава възможност, когато поради настъпването на непредвидимо изменение в икономическата конюнктура една търговска сделка стане разорителна или крайно неизгодна за някоя от страните, тя да заведе иск съдът да прекрати договора или да измени неговите условия – да намали наемната цена, да намали продажната цена и т.н.

 

Сподели в социалните мрежи!

Коментирай

ОБАДИ СЕ
Напомняне от Десислава Филипова за поверителността Научи повече Настройки Потвърди и затвори

БИСКВИТКИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки