Сподели в социалните мрежи!

Съдът възстанови справедливостта и клиентът ми бе измъкнат от мъртвата хватка на ЧСИ Ирина Христова, която незаконно му бе събрала несеквестируеми европейски субсидии на стойност от 141 543, 66 лв., предоставени му като замеделски производител. Този акт на ЧСИ за пореден път показва, че ЧСИ не зачитат закона, считайки  се над него, защото държавата им е предоставила безконтролна власт. През годините се извършиха смислени промени, с които в някаква степен се сложи спирачка на нарушенията им, но тези промени не са достатъчни, защото произвола и безобразията продължават.

            С целия текст на съдебното решение, може да се запознаете тук:

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                гр.Ямбол……..19.06……..2020 г.

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание

  На………………………..деветнадесети…юни……………………………………

  През две хиляди и двадесета година,……….в състав:

                                                         Председател: Красимира Тагарева

                                                                Членове: Николай Иванов

                                                                                Галина Вълчанова

  като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова възз.гр.д.№ 343

по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463 от ГПК.

Депозирана е жалба от „БОРОВЕЦ-К-ТРАНС“ ЕООД гр. Ямбол, длъжник по и.д. № 20142330401337 срещу разпределението предявено на 14.05.2020 г. като се желае неговата отмяна поради незаконосъобразност и присъждане на разноските в настоящото производство. Жалбоподателят твърди, че по това изпълнително дело съдебният изпълнител е наложил запор върху банковата му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД, а именно IBAN *** постъпват суми, които са получавани от длъжника като земеделски производител, представляващи субсидии от ДФЗ за подпомагане на дейността му по схеми и мерки по ЗПЗП и регламент /ЕС/ № 1360/2013 г. В случая на 15.04.2020 г. по тази сметка е постъпила сумата 130 869.73 лв. от ДФЗ с източник субсидия Зелени плащания 2019 г., от които банката в изпълнение на наложения запор е наредила по изпълнителното дело на дата 22.04.2020 г. сумата 97 936.78 лв. и сумата 30 318.25 лв. или общо 128 255.63 лв. Дружеството е уведомило ЧСИ, че сумата представлява субсидия на земеделски производител, поради което тези средства са несеквестируеми, както и впоследствие е уведомил, че по същата сметка е постъпила на 13.05.2020 г. сума в размер 13 288.03 лв. също евросубсидия. Жалбоподателят обосновава твърденията си за несеквестируемост на средствата от субсидии на земеделски производител с разпоредбите на чл.42-43 от Закона за публичните финанси и чл.17а, ал.1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, както и че съгласно чл.96, ал.2 от Закона за държавния бюджет за 2020 г., както и чл.94, ал.2 от ЗДБ за 2019 г. целево предоставените средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия и чрез предоставени трансфери на общини за субсидии, компенсации и капиталови трансфери не могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и вземания на трети лица. Средствата, отпускани от фондовете на ЕС са публични финансови средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, като на основание чл.11 и чл.11а от ЗПЗП дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен фонд „Земеделие“. Съобразно Регламент (ЕС) № 1360/2013 г., бенефициенти на тези плащания в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика, а не покриване на други задължения на бенефициентите, вкл. частни такива.

За отмяна като незаконосъобразно на разпределението по делото жалбоподателят се позовава и на обстоятелството, че при посочване как следва да се удовлетворят разноските по делото не е спазена задължителната съдебна практика за това, че с право на предпочитателно удовлетворяване се ползват и се включват в първи ред на специалните привилегии разноските на първоначалния взискател по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. Съдебният изпълнител не е посочил освен взискателите и размера на вземанията им, обстоятелството какви разноски по изпълнението са направени от тях. По тези съображения се желае отмяна на извършеното разпределение предявено на 14.05.2020 г.

В срока по чл.436 ал.3 от ГПК, получилите препис от жалбата взискатели са подали писмени възражения. Възражението на взискателя „Йована“ ЕООД гр. Ямбол е за това, че жалбата е неоснователна, тъй като независимо от това, че жалбоподателят е земеделски производител и според чл.17а от ЗПЗП предоставените му субсидии са средства от ЕС, които са публични финансови средства, за тях в закон не е предвидено изрично, че са несеквестируеми – чл.444, т.8 от ГПК.

Възражението на взискателя „Венжор Агро“ ООД гр. Стара Загора е в същия смисъл, а именно, че съгласно чл.133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, а получените от длъжника европейски субсидии не могат да бъдат причислени към изрично изброените като несеквестируеми в ЗДБ парични вземания – средства от ДБ – целево предоставяни за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложения от държавата дейности. Средствата, постъпващи от ЕС по програми за финансиране на земеделски производители не представляват средства на ДБ, а са извънбюджетни средства, подчинени на специален режим на разходване и отчитане, организирани от държавата при прилагането на съответните европейски регламенти. Иска се отхвърляне на частната жалба и атакуваното разпределение да бъда потвърдено.

От взискателя ЕТ „Джили-Сой-Джихангир Ибрям“ гр. Дулово също е постъпило възражнеие против жалбата на длъжника срещу разпределението и се желае същата да бъде оставена без уважение. Съображенията за това са идентични с тези по възраженията на другите двама взискатели, както и това, че в Регламент /ЕО/ № 1306/2013 г. не се съдържа разпоредба, която да предвижда забрана са насочване на принудително изпълнение върху вземания на бенефициента по програмата за развитие на селските райони и несеквестируемост на средствата.

ЧСИ Христова рег.№ 878 е изложила своите съображения по жалбата и счита същата за неоснователна. ЧСИ посочва, че действително от длъжника е постъпило искане за връщане на запорираните суми от субсидии поради това, че са изплатени чрез ДФЗ и са несевестеруеми, но този довод не е възприет, тъй като задълженията на дружеството – зедемеделец са такива, че касаят дейността му именно като такова, а налагането на запор на вземания по сметката не е обжалвано. Съдебният изпълнител счита процесните суми за изцяло секвестеруеми предвид липсата на императивна разпоредба, която да им придава обратно качество. Тези изводи не могат да бъдат извлечени нито от действащия ЗДБ за 2020 г., нито от цитирания в жалбата Регламент /ЕО/ № 1306/2013 г.

Съдът след като се запозна с жалбата на длъжника, възраженията на взискателите, становището на ЧСИ Христова, както и със самото и.д. № 20208780400204, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирано лице съобразно чл.435 ал.2 от ГПК, във вр. чл.462 от ГПК. Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

 И.д. № 20208780400204 е образувано по молба на „Венжор Агро“ ООД и присъединени към него взискатели НАП, „Йована“ ЕООД и ЕТ „Джили-Сой-Джихангир Ибрям“ с длъжник „Боровец – К – Транс“ ЕООД. От представеното от жалбоподателя длъжник извлечение за периода 01.12.2019 г. – 14.05.2020 г. от банковата му сметка BG72STSA93000023829366 е видно, че на 15.04.2020 г. е постъпила сумата 130 869.73 лв. от ДФЗ, Зелени 2019. На 22.04.2020 г. по наложен от ЧСИ Х. запор банката е превела по изпълнителното дело сумата 97 936.78 лв. и на същата дата и същото основание сумата 30 318.25 лв. На 11.05.2020 г. от ДФЗ, СПК 2019 е постъпила сумата 13 292.21 лв. като на 12.05.2020 г. съгласно изпълнение на запора на ЧСИ Х. е преведена сумата 13 288.03 лв. Видно от съдържащото се в изпълнителното дело разпределение, съдебният изпълнител е отразил, че са постъпили следните суми от запорираната банкова сметка ***: 3942.29 лв. – удържани от сметката в период, в който са постъпвали плащания от търговска дейност на длъжника и 141 543.06 лв. – удържани от сметката на длъжника в период, в който са постъпвали плащания от евросубсидии чрез ДФЗ, които суми са разпределени между взискателите „Венжор Агро“ ООД, „Йована“ ЕООД и ЕТ „Джили-Сой-Джихангир Ибрям“ и НАП – публични вземания, както и вземания за такси от ТТРЗЧСИ и разноски дължими по делото. Отразено е, че разпределението е изготвено на 08.05.2020 г. за сумата от 132 197.32 лв. и е допълнено с постъпила на 13.05.2020 г. сума в размер на 13 288.03 лв., за които суми длъжникът е информирал, че произтичат от евросубсидии. На 14.05.2020 г. изготвеното разпределение е предявено на длъжника „Боровец-К-Транс“ ЕООД.

За удостоверяване на качеството си на земеделски производител макар, че от изразените становища този въпрос не е спорен, длъжникът е представил регистрационната си карта на земеделския стопанин, заверена в ОД „Земеделие“ Ямбол на 07.04.2020 г. Не е спорен въпроса и относно това, че процесните средства са с произход европейски субсидии и в подкрепа на това обстоятелство са представените от жалбоподателя заявления за подпомагане 2019, таблица на използваните парцели 2019, удостоверение за декларирани площи/животни по схеми и декларации за запознаване с определенията за нередност.

Запознавайки се с доказателствата в изпълнителното производство и в настоящото, както и със становищата на длъжника, взискателите и ЧСИ съдът приема, че запорираните и разпределени средства постъпили по сметката на длъжника от ДФЗ представляват европейски субсидии, които са несеквестируеми, както е постановил ВКС по реда на чл.290 от ГПК в решение № 143/25.10.2017 г. 3-то ГО по гр.дело № 4666/2016 г. Целта на забраните по разпоредбите на чл.96, ал.2 от ЗДБ за 2020 г. и предходния чл.94, ал.2 от ЗДБ за 2019 г. е да бъде осигурено безпрепятствено извършване на законово регламентирани отделни стопански или бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани независимо от неизправността на субекта на такива задължения. Прието е, че на този режим следва да бъдат подчинени и вземанията на земеделските производители към ДФ „Земеделие“, представляваща субсидия по програмите на ЕС за развитие на селските райони, въз основа на анализ на относимата вътрешна и общностна нормативна уредба – регламент /ЕС/ № 1360/2013 г. Направен е извода, че правото на финансова помощ от ЕС за земеделските стопани финансирани от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони не се предоставят целево от ДБ, а от ЕС, но въпреки това се подчинява на същия режим. Предоставянето на финансова помощ от ЕС е с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС, като бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, а ДФЗ е разплащателна агенция. След като са целево предоставени те са обект на специален режим и са несеквестируеми.

Предвид изложеното съдът приема, че вземането получено от длъжника от ДФЗ в размер на 128 255.63 лв. и 13 288.03 лв. представлява несеквестируемо вземане от европейски субсидии и следва да бъде прието като такова, съгласно чл.444, т.8 от ГПК –  предвидени в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.

По тези съображения съдът преценя жалбата като основателна, поради което следва да бъде уважена, а атакуваното действие на ЧСИ – извършено разпределение, предявено на 14.05.2020 г. отменено.

При този изход на делото взискателите следва да бъдат осъдени да заплатят на длъжника разноски в настоящото производство в размер 525 лв.

На основание изложеното, ЯОС

                                                             РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ разпределение по чл.460 от ГПК, предявено на 14.05.2020 г. по и.д. № 20208780400204 по описа на ЧСИ И. Х., рег. № 878 в частта, в която са разпределени сумите, представляващи европейски субсидии, които са несеквестируеми средства съгласно чл.444 т.8 от ГПК, както следва: 128 255.63 лв. и 13 288.03 лв.

ОСЪЖДА „Венжор Агро“ ООД, ЕИК 201961865 гр.Стара Загора, „Йована“ ЕООД, ЕИК 838171999 гр.Ямбол и ЕТ „Джили-Сой-Джихангир Ибрям“, ЕИК 118039182 гр.Дулово да заплатят на „БОРОВЕЦ-К-ТРАНС“ ЕООД, ЕИК 202830705 гр. Ямбол направените в настоящото производство разноски в размер 525 лв.

Решението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението на страните пред Апелативен съд Бургас.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.   

Сподели в социалните мрежи!

Коментирай

ОБАДИ СЕ
Напомняне от Десислава Филипова за поверителността Научи повече Настройки Потвърди и затвори

БИСКВИТКИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки