Сподели в социалните мрежи!

С решение от 23.07.2020г. по  гр.д. № 3781/ 2019 г. 4 гражданско отделение на ВКС приема, че съдебните изпълнители /частни или държавни/ могат да правят опис на несеквестируемото единствено жилище на длъжника. ВКС мотивира своето решение с обстоятелството, че  съгласно изискванията на чл. 444, т. 7 ГПК, несеквестируемостта се определя съобразно минималната жилищна площ на член от семейството, уредена с  Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/ 2008 г. Според ВКС чрез описа съдебният изпълнител ще установи има ли и секвестируема част от имота съответна на свободната жилищна площ по Наредбата, както и с кого живее длъжникът /тъй като според Наредбата несеквестируемата част се определя според броя на членовете на семейството/.

С решението се разглежда въпросът при какви условия съдебният изпълнител ще дължи обезщетение за това, че е продал несеквестируемото жилище на длъжника. За да носи съдебният изпълнител имуществена отговорност според ВКС, е необходимо длъжникът  да е уведомил ЧСИ или ДСИ, че имотът е несеквестируем най-късно до издаването на постановлението за възлагането му. Това разрешение на ВКС търпи критики, тъй като ЧСИ и ДСИ имат нужната професионална квалификация, която им позволява да извършат преценката за несеквестируемост и изпълняват съответните публични държавни функции, които им вменяват отговорността да не нарушават действащото законодателство. Затова това конкретно становище на 4 гражданско отделение не следва да бъде споделено и се надявам други състави на ВКС да заемат противоположната позиция.

В решението на ВКС е възприета тезата, че размерът на обезщетението, което длъжникът може да търси при продажба на несеквестируемото му жилище е равен на пазарната стойност на имота, която е тази цена, на която имотът е бил продаден от органът по принудително изпълнение.

С решението си ВКС повтаря многократно възприеманото в практиката на ВКС разбиране, че когато длъжникът сам се разпореди с несеквестируемото си жилище, той се отказва от защитата, предоставена му от закона и когато това жилище се върне в неговото имущество ЧСИ и ДСИ могат да го изнасят на публична продан. Касае се за честа хипотеза от практиката, много длъжници, когато очакват да бъдат осъдени или когато вече са осъдени разпродават на роднини или приятели имотите си с целта те да не бъдат продадени по изпълнителното дело. Законът обаче е създал правото на кредиторите чрез т.нар. павлов иск да отменят тези сделки спрямо тези от тях, които са водили този павлов иск. В тези случаи, длъжниците са допуснали голяма грешка, защото несеквестируемостта на единственото жилище отпада и така губят законовата защита.

 

Сподели в социалните мрежи!

Коментирай

ОБАДИ СЕ
Напомняне от Десислава Филипова за поверителността Научи повече Настройки Потвърди и затвори

БИСКВИТКИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки