Сподели в социалните мрежи!

С настоящото изложение правя правен анализ на договорите  за рефинансиране на кредити, деноминирани в швейцарски франкове. В него излагам своите съображения, че такива новационни договори са изначално недействителни и не са породили права и задължения за страните по него поради неосъществяване на два елемента от фактическия състав на новацията: недействителност на дълга в чуждестранна валута (в швейцарски франкове) и липса на съществена разлика между стария и новия дълг. Новационните договори са нищожни на още едно основание – те съставляват спогодба върху непозволен договор и като такива не са произвели правно действие съгласно чл. 366 ЗЗД.

ПУНКТ ПЪРВИ:

 

За да  произведе правно действие договорът за подновяване на дълг, следва да са осъществени кумулативно следните юридически факти /материално-правни предпоставки/: новираният дълг трябва да бъде  валиден, новият дълг също не следва да страда от порок, водещ до неговата недействителност, да е налице съществена разлика между елементите на старото и новото правоотношение / aliquid novi/  и страните да са изразили своята обща воля и съгласие старият дълг да бъде прекратен и на негово място да възникнат нови права и задължения /animus novandi /.

На първо място, следва да се отрече правният ефект на дълга, остойностен в швейцарски франкове, тъй като не е налице действителен стар дълг, който да бъде подновен т. е. липсва първата предпоставка за валидността на новационната сделка. На българския кредитен пазар три от опериращите банкови кредитни институции са предоставяли кредити, изразени в швейцарски франкове. Най-масово отпускалата такива кредити банка е предоставяла швейцарски франкове по блокирана сметка на кредитополучателите, след което служебно е извършвала превалутирането им в лева  или в евро, с които потребителите са можели да разполагат. На практика тя е осъществявала само виртуално кредитиране в швейцаски франкове. Останалите две банки са предоставяли на кредитополучателите кредитния ресурс в швейцарски франкове. Трите банкови оператори са включвали в договорното съдържание клаузи, с които потребителите са декларирали информираност за поетия от тях валутен риск и че разбирайки икономическите последици те се съгласяват да носят за своя сметка риска от поскъпването на франка спрямо българския лев. /*1/

Ноторно известно е обстоятелството, че курсовата стойност на швейцарските франкове нарасна драстично в условията на световна икономическа криза. Кредитирането в тази високо рискова и спекулативна валута е извършвано масово в страните от Централна и Източна Европа, което е мотивирало съдилищата на отделни държави – членки да отправят до Съда на ЕС преюдициални запитвания какви са фактическите и правни основания да бъде квалифицирана като неравноправна договорна клауза, регламентираща предоставянето на кредити в швейцарски франкове. Релевантно за преценката  на клаузите на българските банки, отпускали такива кредити, е заключението по преюдициално дело С-186/16 на СЕС, с което е извършено тълкуване на нормите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съобразно заключението, критериите въз основа на които националните съдилища следва да извършат преценка дали е неравноправна клауза, уреждаща предоставянето на кредити в швейцарски франкове са следните:

  • финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие. Във връзка с това, Съдът посочва, че това изискване означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в чуждестранна валута, следва да се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения./т. 51/;
  • тази информация следва да включва като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния лихвен процент (както напомня Европейският съвет за системен риск в своята Препоръка ЕССР/2011/1 от 21 септември 2011 година относно предоставяне на кредити в чуждестранна валута (ОВ С 342, 2011 г., стр. 1 – т. 49).
  • потребителят трябва да е добре осведомен, че със сключването на договор за кредит в чуждестранна валута той се излага на определен риск, свързан с обменния курс, който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяване на валутата, в която получава доходите си /т. 50/
  • банковата институция, трябва да представи /на потребителите – бел. моя/ възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално когато потребителят – кредитополучател не получава доходите си в тази валута. При това положение националната юрисдикция следва да се увери, че продавачът или доставчикът е предоставил на съответните потребители цялата относима информация, която им позволява да преценят икономическите последици от клауза, като разглежданата в главното производство за финансовите им задължения./т.50/
  • националната юрисдикция трябва да направи оценка, с оглед на всички обстоятелства по делото, предмет на главното производство и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката, относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута, най-напред евентуалното неспазване на изискването за добросъвестност, а след това наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 93/13. /т. 56 /

По дело С-119/17 на СЕС са поставени въпроси в хипотеза, идентична с механизма, по който една от българските банки е предоставяла само виртуално кредити в швейцарски франкове – кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в националната валута, докато кредитът е остойностен изцяло в чуждестранна валута (швейцарски франкове). Въз основа на това, че валутата, в която е сключен кредитният договор, има само функцията на парична виртуална единица, служеща за изчисление, в т.20 от постановеното на 22.02.2018г. определение по посоченото дело С-119/17 по чл. 99 от Процедурния правилник на СЕС, мотивирано е посочено, че договорът за кредит не предвижда поне възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута. Кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута независимо, че е предоставен в националното платежно средство и че договорът предвижда преобразуване на налични на кредитополучателя по негова банкова сметка ликвидни средства в националното платежно средство във валутата на кредита с цел осигуряване на плащането на месечните вноски. При тези обстоятелства СЕС е приел в т.20 от определението, че този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута, във връзка с какъвто договор са дадените разрешенията в постановено от СЕС решение по дело С-26/13.

С определението си по дело № С-119/17 СЕС препраща към своето решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16 относно критериите, които националният съд трябва да прилага при преценка на клауза от договор за банков кредит от гледна точка на разпоредбите на чл.3, пар.1 и чл.4, пар.2 от Директива 93/13.

При прилагане на горепосочените критерии за преценка дали са налице фактическите и правни обстоятелства, съставляващи основание валутната клауза да се квалифицира като неравноправна се формират следните ИЗВОДИ:

Нито една от двете банки, кредитирали директно в швейцарски франкове, нито банката, която само виртуално е отпускала кредити в чуждестранната валута са предоставяли на потребителите достатъчна информация относно възможността франка да поскъпне спрямо българския лев. В декларативните клаузи относно поемането на валутния риск от страна на потребителите се посочва по най-обобщен начин неблагоприятните последици от увеличаване на курса на швейцарския франк спрямо българския лев, респ. евро. Банките не са осъществявали дори минимална информираност чрез разясняване на кредитоискателите как възможното поскъпване на курсовата стойност на франка ще окаже количествено отражение върху вноските по договорите. На кредитополучателите не е било разяснено изобщо от търговците, притежаващи специални знания, подготовка и професионалисти в сектора на кредитирането, че рискът при кредитиране в швейцарски франкове се увеличава, когато доходите на потребителите не се получават в същата валута.  Поради това, че кредиторите не са осведомили потребителите за потенциалния висок риск при промяна на курса на валутата, предоставяна в заем, кредитополучателите не са могли да преценят обхвата на поеманите от тях задължения. Договорите не са съставени по ясен и разбираем начин, за да могат потребителите да разберат съдържанието на правата и задълженията на страните и конкретните икономически последици от усвояването на кредит във високорисковата валута в условията на получаване на доходи в българското платежно средство – значителното увеличаване на месечните погасителни вноски.  Поради липсата на яснота и разбираемост на договорните клаузи, независимо че те попадат в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ по чл. 145, ал. 2 ЗЗП (клаузите се отнасят за основните престации по кредитната сделка) именно липсата на обективност и прозрачност при договорното уреждане на правоотношението е основание клаузите да бъдат квалифицирани като неравноправни /така изрично преюдициално заключение по дело С- 186/16/

Налице е липса на добросъвестност като елемент от общия фактически състав по чл. 143 ЗЗП – поведението на търговците не може да се квалифицира като добросъвестно, защото ако те бяха постъпвали справедливо с потребителите, последните не биха се съгласили с поемането на договорни клаузи, регламентиращи предоставянето на кредитите в швейцарски франкове. Прехвърлянето на валутния риск от повишаването на стойността на чуждестранната валута спрямо българския лев върху потребителите  ги поставя в особено уязвимо положение спрямо кредиторите и създава в кредитното правоотношение значителна неравнопоставеност между кредитодателите и кредитополучателите, които понасят изцяло икономическите неизгоди от кредитната сделка/*2/.

При извършване на преценка за неравноправност на разглежданата клауза следва да се вземе предвид вида на стоката или услугата – предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи – чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно горепосочената разпоредба, преценката за неравноправност на договора се прави към момента на сключването му, като в конкретния случай негативните последици за потребителя възникват в по-късен момент. Следва да се отчете обаче изложеното т. 54 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г., че преценката за неравноправния характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор и при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването му, и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.

Съобразно критериите заложени в заключението по дело С-186/16 г. е необходимо да бъде изследвана експертната компетентност и познанията на кредитните институции досежно възможните промени на курсовата стойност и валутния риск, породен от кредитирането в чуждестранната валута.

Познанията на потребителите и на финансовите доставчици са асимитрични предвид тяхната техническа и експертна обезпеченост. С оглед на принадлежността на трите банки, кредитирали в швейцарски франкове, към международни групи за предоставяне на финансови услуги, те имат и възможност в много по-голяма степен от отделния потребител да предвидят движението в стойността на различните валути една спрямо друга. Обстоятелството, че банките са разполагали с информация за възможността обменния курс на франка към лева да се увеличи и за риска при предоставяне на кредити в тази валута се установява от съдържанието на самите типови декларативни клаузи, които те са включили в текстовете на договорите си, с които са налагали на потребителите да приемат носенето на валутния риск при декларирана информираност относно същия. Поради изложеното, сключването на договор с ясно изразен елемент на риск между банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, влиза в противоречие с принципа на справедливост.

За да се извърши преценка дали са неравноправни договорните клаузи, регламентиращи кредитиране в швейцарски франкове, следва да се установи дали те са индивидуално договорени, тъй като клауза, която е индивидуално договорена, дори и да е неравноправна, не е нищожна. Индивидуално договорена е клаузата, върху чието съдържание потребителят е можел да окаже влияние в процеса на преговорите чрез участие в обсъждането и формулирането на редакциите на клаузите. При позоваване на неравноправен характер на договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално неравноправен характер на клауза от потребителски договор, търговецът или доставчикът следва да установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. Ако обстоятелството на подписване на договора от потребителя би освобождавало търговеца от задължението да докаже, че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица изключване на защитата при всички потребителски договори. /решение № 98 от 25.07.2017 г. по .д.№ 535 по описа за 2016г. на ВКС, първо т.о./.

Трите банки, предлагали кредити в швейцарски франкове, са предоставяли стандартизирани договори по образец и потребителите по никакъв начин не са могли да влияят върху съдържанието на договорните уговорки. Изводът, че не е налице индивидуално договаряне не се разколебава от конкретните уговорки относно размера на лихвените нива или относно стойността на отпуснатия кредит. /арг. от чл. 146, ал. 3 ЗЗП/.

При спазване на задължителните за национални съдилища разрешения, изведени със заключенията по дела С-186/16 и С-119/17, с Решение № 295 от 22.02.2019г. по т.д. № 3539/15г. на ВКС, 2 т.о.  и с Решение № 294 от 27.03.2019г. по т.д. № 1599/17г. на ВКС, 2 т.о., различни състави на второ търговско отделение формираха становището, че „Неравноправна е неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.“

С оглед изложеното, договорните клаузи, регламентиращи предоставянето на кредит в швейцарски франкове са неравноправни и не са произвели правно действие съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Това означава, че кредитите в хипотезите на виртуалното им предоставяне в швейцарски франкове са отпуснати в реално усвоената валута – български лев или евро. Или както приема ВКС в съобразителната част на Решение № 295 от 22.02.2019г. по т.д. № 3539/15г. на ВКС, 2 т.о. – налице е „фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове“.

По-специфична е хипотезата при останалите две банки, които са отпускали реално кредити в швейцарски франкове. След като е нищожна клаузата, уреждаща дълга в чуждестранната валута какви са последиците от нищожността и следва ли договорът да са счете за изцяло недействителен, тъй като не намира приложение чл. 26, ал. 4 ЗЗД или националният съд може да замести неравноправните клаузи и да приеме, че дългът е изразен в български лева? С редица преюдициалн заключения на Съда на ЕС е изложено задължителното становище, че националните съдилища не са овластени да изменят съдържанието на неравноправните договорни клаузи, че договорът трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така да се запази договорът, тъй като ако на националния съд бъде позволено да изменя съдържанието на неравноправните клаузи в такива договори, подобно правомощие би могло да застраши постигането на дългосрочната цел на член 7 от Директива 93/13 относно неравноправнте клаузи понеже би способствало за премахването на възпиращия ефект, който се упражнява върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане на неравноправните клаузи спрямо потребителя /виж дело C-618/10, Banco Español de Crédito SAдело C-488/11, Dirk Frederik Asbeek Brusse и  Katarina de Man Garabito и C-397/11, Erika Jőrös/.

Съдът на ЕС доразвива тази концепция и приема, че при положение, че договорът не може да се изпълни след премахването на неравноправната клауза, е допустима национална правна уредба, която дава възможност на националния съд да замести клаузата с диспозитивна разпоредба от националното право. Според Съда, преценката дали договор, съдържащ неравноправна клауза да се обяви за нищожен в неговата цялост или да се запази действието му, но без неравноправната клауза, следва да се основава на интереса на потребителя с оглед на защитата на правата, предоставени му от Директива 93/13. Съдът на ЕС отчита, че в случаите, в които обявяването на неравноправна клауза за нищожна, когато тя урежда основните престации по  потребителското правоотношение ще доведе до обявяването на недействителността  на целия договор това ще постави потребителя в особено неблагоприятно положение и по – конкретно при договорите за кредит кредитополучателят ще следва да възстанови на кредитора цялата получена главница, чиито размери биха превишили неговите финансови възможности, което ще има за последица премахването на възпиращото действие на потребителската защита спрямо кредитора, който няма да преустанови включването на неравноправни клаузи в съдържанието на договорите./дело С-26/13 Árpád Kásler и Hajnalka Káslerné Rábai  на СЕС/. В такива случаи, съгласно практиката на съда, националният съд може да замести неравноправната клауза с диспозитивна разпоредба на националното право /решение по дело С- 26/13 Árpád Kásler и Hajnalka Káslerné Rábai,   решение по съединени дела Unicaja Banco и Caixabank (C‑482/13, C‑484/13, C‑485/13 и C‑487/13 и решение по съединени дела C‑70/17 и C‑179/17. Abanca Corporación Bancaria SA и Bankia SA /.

             В българското право не е налице материална правна норма с диспозитивен характер, която да урежда права и задължения относно валутата на престациите по договорите за кредит или да регламентира извършване на плащанията само в законното платежното средство в България – българският лев, с която да бъде попълнено съдържанието на кредитните сделки след обявяването за нищожни като неравноправни  клаузите, уреждащи предоставянето в заем на швейцарски франкове. Разрешението в такива хипотези е дадено с Решение от 14.03.2019г. по  дело C‑118/17 Zsuzsanna Dunai срещу ERSTE Bank Hungary Zrt. С преюдициалното заключение е прието, че относно член 6, параграф 1от Директива 93/13 Съдът вече е постановил че той трябва да се тълкува в смисъл, че за обявената за неравноправна договорна клауза трябва принципно да се счита, че никога не е съществувала, така че тя няма как да има последици за потребителя, поради което това трябва да доведе до възстановяването на правното и фактическото положение, в което потребителят би се намирал, ако тази клауза не съществуваше (вж. в този смисъл решение от 21 декември 2016 г., Gutiérrez Naranjo и др., C‑154/15, C‑307/15 и C‑308/15EU:C:2016:980, т. 61). Съдът на ЕС излага съображения, че клаузата относно валутния риск определя главния предмет на договора, затова в такъв случай няма правна възможност договорът да се запази в цялост, което обстоятелство все пак следва да се подложи на преценка от националния съд.  При такива обстоятелства, Съдът на ЕС тълкува Директива 93/13, че нейните правила не допускат национална правна уредба, която не позволява на съда да уважи искане за обезсилване на договор за заем, основаващо се на неравноправния характер на клауза относно валутния риск, когато се установи, че тази клауза е неравноправна и договорът не може да съществува без тази клауза.  Изискването в този случай е да бъде възстановено правното и фактическото положение, в което потребителят би се намирал, ако клаузата относно валутния риск не съществуваше. Това разрешение означава, че потребителят ще дължи на кредитора възстановяване на главничния дълг по курса на швейцарския франк към момента на усвояване на кредита, доколкото това е единственият начин за възстановяване на правното и фактическо положение, в което потребителят би се намирал ако валутната клауза не съществуваше. Изискването потребителят да бъде поставен в положението, в което би се намирал, ако клаузата за швейцарския франк никога не  е уговаряна означава, че кредиторът му дължи възстановяване на всички извършени плащания по договора за курсови разлики, за лихви и за такси. Подобно разрешение произтича и от националното ни право и от общата забрана за неоснователно обогатяване. Съгласно чл. 55 ЗЗД, страните по нищожен договор дължат да възстановят облагите, получени при начална липса на основание. Съгласно непротиворечивата и константна съдебна практика изискуемостта на вземанията в тези хипотези настъпва от извършването на престирането по нищожния договор, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение, с което  се прогласява нищожността.  Приложение намират и правилата за давността /*3/, която е пет години, чието течение започва от предоставянето на недължимата облага /Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС/. Правилата на давността ще влязат в колизия с възприетото от Съда на ЕС решение, че потребителят трябва да бъде поставен във фактическото и правно положение, в което се е намирал, ако не съществуваше неравноправната валутна клауза, като считам, че с оглед примата на правото на ЕС следва при колизия между двата правопорядъка – съюзния и националния – не следва да се прилагат нормативни разрешения, които му противоречат. При съмнение относно съответствието на нормите на института на давността с Директива 93/13, националните съдилища следва да отправят до Съда на ЕС преюдициално запитване /*4/.
ПУНКТ ВТОРИ:

 

             На следващо място, в хипотезите, в които виртуално са остойностявани кредитите в швейцарски франкове, а реално са предоставяни в собственост български лева или евро липсва материално-правната предпоставка за валидно новиране на дълга – НАЛИЧИЕ НА СЪЩЕСТВЕНА РАЗЛИКА МЕЖДУ СТАРИЯ И НОВИЯ ДЪЛГ, тъй като банката в масовите случаи извършва подновяването в български левове /не ми е известен случай за новиране в евра, но в случаите, когато са предоставени в заем евра и дългът е подновен в евра са относими изложените съображения/. В тези случаи, сделката ще бъде нищожна и като сключена без основание и с невъзможен предмет, доколкото целените от страните последици са да бъде заменен старият дълг с нов, но в различна валута, което на практика не се осъществява, както и поради фактическата невъзможност да се извърши замяна на един предмет на договора – валута в левове със същата валута в левове.

ПУНКТ ТРЕТИ:

 

Новационният договор е нищожен и на още едно основание. Същият съставлява спогодба върху непозволен договор,  с който се урежда спор, произтичащ от прилагането на неравноправни клаузи, с който потребителите са извършили предварителен отказ от потребителската защита, което е недопустимо и с който страните са определи размера на дълга въз основа на действието на неравноправни клаузи. Съгласно чл. 366 ЗЗД, спогодбата върху непозволен договор е нищожна, дори страните да са се спогодили относно неговата нищожност. Налице е практика на ВКС относно допълнителни споразумения към договори за кредит, която следва да намери приложение и към новационните сделки, тъй като правните изводи в съдебните актове са изградени относно преуреждане на правата и задълженията в отношенията потребител – търговец или доставчик, произтичащи от действието на неравноправни договорни уговорки. С решение № 65 от 06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, 1 т.о. е изведено разрешението, че предоговарянето на условията на кредита, включващи съвпадащи волеизявления на страните по договора за кредит относно размера на дължимото от кредитополучателя, изчислено в съответствие с неравноправни клаузи на договора за кредит, не санира нищожността на неравноправната клауза в същия и не предпоставя дължимост в така установения размер. Изведено е, че по отношение клаузите на допълнителни споразумения/анекси, сключени към договор с „потребител”, по смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП, на общо основание подлежи установяването им като индивидуално договорени, в смисъл на установяване, че при сключването на съответните клаузи от допълнителното споразумение/анекса, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител. В решение № 231 по т.д.№ 875/2017 г. на І т.о. на ВКС е споделено разбирането, че фактът на подписани допълнителни споразумения, сам по себе си е недостатъчен и не освобождава търговеца, да ангажира, на основание чл. 146, ал. 4 ЗЗП, доказателства за индивидуално уговаряне на оспорените клаузи от основния договор. В решение № 146 по т.д.№ 2615/2016 г. на І т.о. на ВКС е прието, че допълнително споразумение към договор за кредит е с характера на спогодба и имащо за предмет предоговаряне на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно. Когато при действието на договор, съдържащ неравноправни клаузи между страните, възникне спор, за разрешаването на който те са сключили спогодба, дори спогодбата да съдържа индивидуално уговорени клаузи, тя урежда спор, който произтича от прилагането на клаузи от първоначалния договор, които са неравноправни. Потребителската защита би могла да не се приложи само при изричен отказ на потребителя да се ползва от обявяване на неравноправния характер на договорна клауза в съдебен спор относно изпълнението на договора /аргумент от чл. 3, ал. 2 от ЗЗП и от задължителното тълкуване по дело С-618/10 на Съда на ЕС/. По тези съображения договор за спогодба или допълнително споразумение, в които са установени правата и задълженията на страните, произтичащи от неравноправна клауза в първоначалния договор, биха представлявали предварителен отказ от потребителската защита, който е недопустим. Определянето на размера на задължението едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправни клаузи от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга представлявала спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл.366 ЗЗД, независимо че основният договор не е обявен за нищожен в неговата цялост. /така изрично решение № 146 от 01.11.2017г. на ВКС, ТК, І отделение по т.д.№ 2615 по описа за 2016г., виж и решение № 98 от 25.07.2017 г. на ВКС, ТК,  І отделение, по  т.д.№ 535 по описа за 2016г./.

ПУНКТ ЧЕТВЪРТИ:

Какви са правните последици при нищожност на новационната сделка:

 

С договора за рефинансиране наред с подновяването на дълга, деноминиран в швейцарски франкове страните уреждат и други техни права и задължения, включително приложимия лихвен процент, който в някои от договорите е нулев /т.е. през периода на приложение на нулевия лихвен процент потребителят погасява само главницата/, а в други договори е на актуалните пазарни нива. В договорите, сключени след влизане в сила на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /обн. ДВ бр. 59 от 29.07.2016г/ са уредени и други права на потребителите в приложение на неговите изисквания, които осигуряват тяхната засилена защита. Поставя се въпросът какви са правните последици на отрицателния юридически факт – нищожност на новационната сделка в хипотезите на виртуално предоставяне на швейцарски франкове. Съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД,  нищожността на новационната сделка не води до нищожност на договора в действителните му части. С оглед изричната законова разпоредба, недействителна е новационната сделка, но останалите договорни условия относно лихвените нива и другите права и задължения са произвели правно действие в заемното правоотношение. Съглашението в действителните му части съставлява споразумение към първоначалния договор, с което се преуреждат неговите условия /кредитът се преструктурира/, поради обстоятелството, че по развитите съображение дългът не е новиран. Кредитополучателите имат право да предявят установителен иск, че главничният дълг е на по-малка стойност, намален с включените в главницата при рефинансирането курсови разлики, определени въз основа на приложения към момента на сключването на първоначалния договор курс на швейцарския франк към лева/евро и действащият курс на същите валути към момента на рефинансирането. Ако в новационният договор е уговорена възнаградителна лихва, която не е с нулева ставка, потребителите имат право да искат платената договорна лихва върху курсовата разлика, формирана при рефинансирането.  На общо основание имат право да претендират получените без правно основание валутни разлики и лихви, формирани въз основа на неравноправни клаузи в периода на действие на първоначалния договор и в рамките на давностния срок.

/1/ Договорните клаузи на най-масово раздавалата кредити, остойностени в швейцарски франкове банка са със следното съдържание:

По силата на чл. 1, ал. 1 от договора „БАНКАТА предоставя на  КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ кредитен лимит в швейцарски франкове в евро/лева в размер на равностойността в швейцарски франкове на ……………. по курс „купува” за швейцарски франк към евро на Юробанк И Еф Джи България АД в деня на усвояване на кредита

Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, „ Разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ ……., открита в „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД и се ползва от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ при условията на ал. 3 и ал. 4“

Ал. 3 на чл. 2 от договора гласи, че „Усвоеният  кредит в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от БАНКАТА в евро/лева по търговски курс „купува“ швейцарски франк към евро/лева в деня на усвояването, като се превежда по открита в БАНКАТА сметка на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ IBAN  …………..в евро/лева. С подписване на настоящия договор КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава Банката за служебното извършване на горното действие“.

Чл. 6, ал. 2 от договора постановява, че „Погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ  не е осигурил  в лева или евро по своите сметки в БАНКАТА, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД за швейцарски франк към лева/евро, за което  КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ с подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.”

Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 гласят, че „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от БАНКАТА курс купува и/или продава на швейцарския франк към евро/лева, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.

Кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22-24 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.”

Договорните клаузи на втората банка, предоставяла кредити в швейцарски франкове са:

Чл. 1 от договорите гласят, че „ Предмет на настоящия договор е предоставяне от БАНКАТА на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ на банков кредит в размер на ……CHF“.

Чл. 28, б. „в“ от договорите постановяват, че кредитополучателят декларира, че „е информиран от Банка Пиреос България АД и приема, че ползването на кредит в швейцарски франкове включва валутен риск и е възможно крайната цена на кредита в левова или еврова равностойност да бъде различна от първоначалната сума в оригинална валута /швейцарски франк/, при промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев.

Банка Пиреос България АД не носи отговорност при настъпване на неблагоприятни последици вследствие на промяна на валутния курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лев“.

Третите стандартизирани договори имат следното съдържание:

„чл. 1. Банката предоставя на Кредитополучателя банков кредит в размер на …….. CHF…“

Чл. 10, ал. 5 “Кредитополучателят и Солидарният длъжник има/т право да поиска/т Банката да превалутира предоставеният им ипотечен кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за услугата се съгласяват/т да заплати/т съответната комисионна, съгласно Тарифата на банката. Кредитополучателят и Солидарният длъжник изрично се съгласява/т с подписване на договора за кредит, Банката превалутира заема в лева или евро по търговски курс купа на Банката към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия Лихвен лист на Банката за съответната валута и съответния вид кредит.

ал. 6. С подписване на настоящия договор за кредит Кредитополучателят и Солидарният длъжник изрично се съгласява/т Банката да има право служебно да превалутира заема в лева или евро по търговския й курс купува към датата на превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия Лихвен лист на Банката за съответната валута. Правото на служебно превалутиране възниква в пола на Банката единствено в случай,че средната стойност на швейцарския франк  към българския лев за текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните котировки на фиксинга на БНБ за швейцарски франк за съответното полугодие, се повиши с 20 % /двадесет процента/ в сравнение със средната стойност на швейцарския франк към българския лев за полугодието, през което е отпуснат кредита.

ал. 7. Валутен риск по смисъла на настоящия договор за кредит е промяната на фиксинга на БНБ за швейцарски франкове към български лева или евро за срока на действието на кредита.

ал.8. Лихвен риск по смисъла на настоящия договор за кредит е възможността в резултата на превалутирането да бъде приложен по-висок  лихвен процент, което има за последица повишаване на месечните погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева.

ал.9. По смисъла на настоящия договор превалутиране се определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, пи което следва да се приложи съответния лихвен процент на новата валута за изчисляване на лихвата по задължението.

ал. 10. Кредитополучателят и Солидарният длъжник декларира/т, че е/са запознат/и с обстоятелството, че промяната на фиксинга на съответната валута към българския лев, както и превалутирането по чл. 10, ал.5 от този договор може да има за последица повишаване размера на погасителните вноски по кредит, изразени в лева/евро, като в тази връзка напълно приема/т да носи/ят валутния и лихвения риск от промяната на фиксинга или превалутирането за своя сметка, както и се съгласява/т да поеме/ат всички евентуални вреди /включително пропуснати ползи/  , произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след превалутиране на кредита.

ал. 11. Кредитополучателят и Солидарният длъжник декларира/т, че е/са напълно запознат/и и разбира/т икономическия смисъл и правните последици от разпоредбите на чл.  10 от ал.  5 до ал. 10 от този договор“.

/2/ За съдържанието на понятията действия на търговците и доставчиците „въпреки изискванията на добросъвестността“ и „значителна неравнопоставеност“ виж Решение по дело С-415/11 М.А.срещу Caixa d’Estalvis de Catalunya, Tarragona i Manresa Catalunyacaixa и C-226/12 Constructora Principado SA срещу José Ignacio Menéndez Álvarez

/3/ При приложение на института на давността следва да се отчете становището, изказано в правната доктрина от съдия Константин Кунчев, който приема, че сключеното споразумение между Комисия за защита на потребителите и банка, следствие на което е оттеглен заведения срещу нея колективен иск, съставлява признание на банката, че във  всички договори за кредит, отпускани в швейцарски франкове има неравноправни клаузи, което прекъсва давността по отношение на признатото задължение в размер на 80 % от платените суми, дължащи се на валутната разлика. / сборник „Предизвикай давността!“, „Прекъсва ли давността признание на вземането, което не е адресирано до кредитора?“, стр. 41, издание на „Сиела Норма“ АД 2017г./

/4/ За условията, при които национална правна норма не следва да се прилага като противоречаща на правото на ЕС може да се запознаете с практиката на Съда, посочена в статията ми „Защита на потребителите и  заповедните производства през призмата на  правото на Европейския съюз“, публикувана в „Грамада“.

Автор: адв. Десислава Филипова

Настоящата статия е публикувана за пръв път на платформата „Грамада.орг“ на 10.06.2019г.

Сподели в социалните мрежи!

Коментирай

ОБАДИ СЕ
Напомняне от Десислава Филипова за поверителността Научи повече Настройки Потвърди и затвори

БИСКВИТКИ ЗА ПРОСЛЕДЯВАНЕ

Това са бисквитки, които използваме, за да Ви предоставим по-добра услуга. Facebook Pixel, Google Remarketing, Google Analitycs

Други бисквитки