За пръв път брачният договор бе въведен с влизане в сила на новия Семеен кодекс от 2009г. Семейният кодекс (СК) от 2009г. даде възможност при сключване на брак или по време на него съпрузите да избират между три режима на общата им собственост:
- Съпружеска имуществена общност (СИО), въведена със стария Семеен кодекс от 1985г.;
- разделен режим на собствеността;
- предварително договорен режим.
Чрез най-либералния от трите режима – договорният, съпрузите могат да уредят отношенията си по начин, напълно съответстващ на техните желания и интереси. С подписването му съпрузите могат да регулират имуществените си отношения по време на брака и след развода.
Много често споровете как да се харчат парите за нуждите на семейството тровят отношенията между съпрузите – брачният договор ще способства за предотвратяване на паричните проблеми, защото съпрузите ще имат предварително установени правила по какъв начин ще бъде изграден семейният бюджет и кой от тях какви задължения има за издръжката на семейството. С брачният договор съпрузите могат да избегнат много от проблемите, свързани с развода и с неизбежните спорове относно дължимите издръжки на децата, относно направените във връзка с брака или по време на семейният живот дарения и др., които токсично развалят отношенията и предизвикват много стрес в случаите на развод без брачен договор.
Брачният договор по същността си представлява договор между настоящи или бъдещи съпрузи, с който те уговарят взаимни права и задължения, имащи имуществен характер, като по този начин уреждат всички или някои имуществени отношения във връзка със сключването на брака, по време на брака, както и след неговото евентуално прекратяване. Важно: брачен договор може да се сключи не само преди брака, но и по време на брак, който първоначално е сключен при режим на съпружеска имуществена общност или при разделност. Законът ви дава възможност по всяко време да преминете от един режим към друг и да уредите отношенията си с брачен договор.
В чл. 38 от СК примерно са изброени възможните уговорки:
1) Каква да бъде собствеността върху новозакупените вещи от мен или моя/та съпруг/а по време на брака:
Съпрузите могат да уговорят, че правата, придобити по време на брака, ще бъдат или лично притежание на съпруга, който ги е придобил, или общи на двамата при определени дялове – равни или в съотношение един към друг или в условията на неделима съпружеска имуществена общност.
Например:
„Закупуването на движими вещи и недвижимо имущество на стойност до 30 000лв. става собственост на съпрузите при равни дялове“
“Закупуването на недвижимо имущество на стойност над 30 000 лв. става собственост на съпруга, чиито средства са вложени в покупката”.
“Недвижимите вещи, закупени по време на брака, стават собственост на съпруга, чиито средства са вложени в покупката.”
Имуществените отношения на съпрузите могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими, например:
“Движимите вещи, закупени по време на брака, стават съпружеска имуществена общност”
„Движимите и недвижимите вещи се придобиват по време на брака в режим на разделност.“
„Движимите вещи – МПС ще се придобиват в режим на разделност в случай, че стойността на всяко отделно МПС не надвишава 30 000лв. В случай, че стойността на всяко отделно МПС 30 000лв., същото ще се счита придобито в законов режим на общност.“
„Движимото имущество, което страните ще придобият с цел обзавеждане на семейното жилище, ще се счита придобито в законов режим на общност, независимо на името на коя от страните са записани вещите при придобиването им“
2) С брачният договор съпрузите могат да си прехвърлят един на друг на правата върху притежаваното от тях преди брака движимости, недвижимости и вземания;
Съпругът може както да прехвърли на другия съпруг изцяло своето имущество, така и да му учреди право на ползване или право на строеж. Прехвърлянето на права между съпрузите може да бъде чрез продажба или дарение. С брачният договор страните могат да уговорят, че извършват замяна на вещи или цесия на вземания.
Когато се прехвърля недвижим имот брачният договор служи като нотариален акт.
Ако в договора няма изрична уговорка за прехвърляне на предбрачното имущество, то остава в положението, определено от придобиването преди брака.
например:
“Съпругът прехвърля на другия съпруг 1/3 от притежаваният от него апартамент.”
„Притежаваната от съпруга преди брака кола става съсобствена, при равно разпределение на дяловете.“
3) С брачният договор съпрузите могат да уредят начините на управление и разпореждане с имущество.
например:
“Всеки от съпрузите има право да продава,дарява,заменя, залага всички движими и недвижими вещи без да е необходимо съгласието на другия съпруг.”
“Семейното жилище, без значение чия собственост е, може да бъде продадено,дарено, заменено или ипотекирано само със съгласието и на двамата съпрузи”.
4) Какво да бъде участието на всеки от съпрузите в разходите и задълженията, свързани с издръжката на семейството.
например:
„Всички комунални разходи (за ток, вода, интернет, кабелна телевизия и др.), свързани с домакинството, се поделят по равно между двамата съпрузи.“
“Всички комунални разходи (за ток, вода, интернет, кабелна телевизия и др.), свързани с домакинството, се поемат от съпруга, който работи при по-добри финансови условия.”
„Издръжката на семейството, включваща разходи за храна, облекло, обувки, режийни разходи по семейното и/или вилно жилище (електроенергия, вода, отопление, телефонни и интернет комуникации, входни разходи, свързани с хигиена, ползване на асансьор и др.), почивки и екскурзии, ще се поеме от съпруга.“
„По време на майчинството на съпругата, съпругът ще поеме изцяло разходите и задълженията по издръжката на семейството“.
„Съпрузите отговарят солидарно за задълженията за текущите нужди на семейството“.
5) Каква да бъде собствеността на вещите, придобити по време на брака, след развод.
Възможно е да се уговори, че някои вещи – собственост на единия съпруг, ще станат собственост на другия, или че съпругът – собственик ще прехвърли определени идеални части от своите вещи на другия съпруг. Подобен вид уговорки между съпрузите биха могли да залегнат в споразумението между тях при прекратяване на брака и с утвърждаването му от съда, същото да има вещно прехвърлително действие.
Съпрузите могат да уговорят, че съпругът – собственик на движимост или недвижимост ще изплати на другия съпруг – несобственик парична компенсация, съответна на част от стойността на придобитото имущество, доколкото е допринесъл за придобиването му с труда си, със средствата си, с грижата за децата, с работа в домакинството или по друг начин (аналогично с чл. 30 и чл. 33, ал. 2 СК) .
Ако съпрузите по време на брака си са придобили вещи в режим на обикновена съсобственост, с брачния договор под прекратително условие – прекратяването на брака с развод- биха могли да извършат и доброволна делба на вещите, като уговорят коя вещ ще стане лична собственост на единия или на другия съпруг. Доколкото брачният договор има форма за валидност нотариална заверка на подписите и на съдържанието, то и изискването на чл. 35 от Закона за собствеността ще бъде спазено.
Ако страните са уговорили режим на СИО върху вещи, придобити по време на брака, при прекратяването й биха могли аналогично на посоченото по-горе да уговорят прекратяването на собствеността да се извърши с договора, било при равни дялове, при дялове, идентични или уговорени първоначално в договора по отношение на придобиването на правата, или различаващи се от тях, като отчетат и приноса на всеки един от съпрузите.
например:
“Семейното жилище остава собственост на съпруга, който ще упражнява родителските права след развода. Ако от брака няма родени деца, семейното жилище остава собственост на съпруга, който го е придобил.”
„При развод съпругът ще получи в индивидуална собственост съсобственото жилище, а съпругата ще получи в индивидуална собственост съсобствената къща“.
Важно! По принцип е възможен отказ от имуществени права от страна на единия съпруг в полза на другия, например:
“Всички вещи, придобити по време на брака, при развод, остават в собственост на съпруга, който не е виновен за дълбокото и непоправимо разстройство на брака”
(В тази хипотеза трябва да имате предвид, че съдът, при развод, се произнася относно вината само при изрично направено искане от някой от съпрузите)
6)Каква ще бъде издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
С брачният договор съпрузите могат да уговорят, че ще имат право да си търсят издръжка един от друг не само както е по закон – когато търсещият издръжка е неработоспособен и не може да се издържа от доходите. Съпрузите могат да предвидят, че в случай на развод ще си дължат издръжка за период по-дълъг от установеният в закона – 3 години от прекратяване на брака или че издръжка ще се дължи независимо, че издържаният бивш съпруг има вина за разстройството на брака.
например:
„Съпругът дължи издръжка на съпругата си в размер на 500лв. в продължение на пет години след прекратяване на брака“
“При развод работещият съпруг дължи издръжка на неработещия съпруг в размер на ½ от минималната работна заплата за страната до встъпването му в друг брак”
7) Каква да бъде издръжката на децата от брака.
Съпрузите могат да уговорят, че издръжката на ненавършилите пълнолетие деца от брака ще бъде по-голяма от минимума по закон, т.е. по-голяма от 1/4 от минималната работна заплата.
например:
“Всеки от съпрузите, когато работи, дължи за децата ⅓ от месечното си трудово възнаграждение”
„Съпругът (или съпругата) поема изцяло издръжката на децата, родени от брака“.
„Всеки от съпрузите ще издържа само детето, което живее при него след развода“
Внимание! Тази точка касае само имуществената страна на въпроса – личните грижи и родителските права са неимуществен въпрос, те не могат да бъдат уговаряни в брачния договор.
8) В брачният договор страните могат да уговорят и други имуществени отношения след развода.
Например:
„С прекратяване на брака се отменят всички дарения, извършени от съпрузите по повод или във връзка с брака“
Важно! Клаузите, регламентиращи неимуществени права, са недействителни. Затова имат само морално значение уговорки:
- Че съпрузите не трябва да си изневеряват.
- Че съпруг се задължава да не пие, да не пуши, да не взема наркотици.
- Че съпругът се задължава да завърши определен вид висше образование и пр.
Включването в договора на уговорки в случай на смърт също е недопустимо. Т.е. с брачният договор съпрузите не могат да си завещават имущество един на друг.
Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите. В този случай е важно да вземете от нотариуса удостоверение за сключения договор, което да представите пред длъжностното лице, пред което ще сключите брак, за да извърши то действията, необходими за вписването на договорният режим в регистъра на имуществените отношения на съпрузите, който се води към Агенция по вписванията. Аналогично трябва да постъпите и когато сключвате брачният договор по време на брака си.
Брачният договор се сключва в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите и когато с договора се прехвърлят или учредяват вещни права върху недвижим имот, което е изключение от правилото, че извършването на такива действия се изисква съставяне на нотариален акт. В случаите, в които се прехвърлят недвижими имоти брачният договор се вписва и в Имотния регистър.
Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака – от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него. Ако е сключен по време на брака, страните могат да му придадат обратно действие. В последния случай не се засягат правата, придобити от трети лица преди сключването на договора.
Изменение на договора е възможно по всяко време, като то също трябва да бъде оформено писмено с нотариална заверка на съдържанието и подписите и вписано в имотният регистър, ако се отнася до недвижим имот.
Брачният договор може да бъде прекратен на следните основания:
- по взаимно съгласие;
- от съда при иск на единия от съпрузите при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;
- при прекратяване на брака (с изключение на уговорките, уреждащи последиците от прекратяването).
Освен на горните основания за прекратяване на брачния договор той подлежи и на разваляне по съдебен ред по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, ако това не противоречи на принципите, прогласени в СК, и на добрите нрави. По неуредените въпроси се прилагат общите правила за договорите в Закона за задълженията и договорите за недействителност на договорите.
Най-често встъпващите в брак считат, че никога няма да стигнат до развод, а в същото време процентът на разводите е висок. Всичко това обуславя висок риск от прибързано сключване на брачни договори с необмислено съдържание. В тези случаи съгласието на съпрузите по клаузите от брачният договор е твърде възможно да е недействително поради грешка, измама, невъзможност да се разбират или ръководят действията и т.н. Затова е важно брачният договор да бъде изготвен от специалист, за да се предотврати сключването на договор, който впоследствие да бъде унищожен от съда.
