ВКС ще разгледа важният за кредитополучателите въпрос от кой момент започва да тече давността да съдят банките за обезщетение за вредите, причинени им от публичната продан на имота им, когато след проданта в съдебният процес чл. 422 ГПК се установи, че вземанията на банките не съществуват или че не са изискуеми, но банката междувременно е продала чрез ЧСИ имота.
Чл. 417 ГПК създаде една огромна несправедливост – той предвижда бърза писта за осъждане и разпродажба на имуществото на набедените за длъжници кредитополучатели. Мнозина загубиха имотите си макар че са били изрядни и не те, а банките нарушават закона, „надписвайки сметката“ чрез неравноправни клаузи в договорите за кредит, с които увеличават произволно лихвите, печелят от валутният риск по кредитите в швейцарски франкове или пък погазват други правила на закона. При осъждане със заповед по чл. 417 от ГПК, банките си изваждат „на тъмно“ изпълнителни листове без кредитополучателят да бъде призован на съд и организират бързо разпродаване на движимости и недвижимости за жълти стотинки. Исковият процес, който се провежда с участието на кредитополучателят започва след изпълнителното дело и приключва години след продажбата на имуществата. Това доведе абсурдни ситуации с приключване на делото по чл. 422 ГПК да се окаже, че банката губи делото, защото кредитополучателят е изпълнявал договорът и не е имало основание банката да обяви кредитът за предсрочно изискуем, както е в случая по делото, което водя – Руска Д. е забавила само 359 лв. по ипотечният си кредит и ВКС е счел, че банката не е имала право да й иска предсрочно целият дълг. Докато се стигне до решението на ВКС, Руска Д. е загубила жилището си, продадено от ЧСИ, правени са й големи удръжки от заплатата, принудила се е да живее под наем …..
Когато заведохме дело банката да я обезщети за всички щети, на две съдебни инстанции го загубихме, защото съдът прие, че давността е започнала да тече от датата на извършване на изпълнителните действия – от продажбата на жилището й и т.н. Това разрешение е параграф 22 – дело за обезщетение според долустоящите съдилища следва да се заведе от кредитополучателят преди да приключи делото по чл. 422 от ГПК, от което пък зависи дали има основание банката да дължи обезщетение за вреди.
Вярвам, че ВКС няма да допусне такова юридическо безумие и ще изправи това неправилно тълкуване на долустоящите съдилища на закона. Отговорът на този въпрос касае много от Вас, които спечелихте делата си по чл. 422 ГПК, но вече сте загубили имотите си.
С определение № 40 от 26.01.2021г. по гр. д. № 2610/20г. на ВКС, 3 г.о. касационната ни жалба бе допусната за разглеждане от ВКС по въпросът от значение за развитието на правото и за точното приложение на закона –в случай на решение на съда ,което отрича съществуването на вземането на кредиторът или неговата изискуемост, което е постановено след като вече е проведено принудително изпълнение, от което са произтекли вреди и за изискуемостта и началния момент на давността при исказа обезщетение срещу привидния,или недобросъвестен кредитор.
Цялото определение може да прочетете тук:
