В съдебната практика вече безспорно се установи, че с кредитите в швейцарски франкове, отпускани от Юробанк България и от влялата се в нея Пиреос, както и от Уникредит /правоприемник на банка Хеброс/ банките незаконосъобразно са прехвърлили върху клиентите си валутният риск от драстичното поскъпване на чуждата валута, както и са надвземали лихви и са извършвали незаконосъобразно увеличаване на главниците по договорите за кредит.
С решение на Съда на ЕС по дело С – 186/16г. и с определение на Съда на Съюза по дело С- 119/17г. се изведоха критериите, по които националните съдилища са длъжни да преценяват дали кредитите в швейцарски франкове са предоставени чрез нищожни неравноправни клаузи, с които банките недобросъвестно увреждат правата на потребителите на услугите им. След тези два задължителни за съдилищата тълкувателни актове на Съда на ЕС, Върховен касационен съд/по-долу „ВКС“/ постави редица решения, с които прие, че клаузите за валутният риск по договорите на бившата Пощенска банка са неравноправни, тъй като банката не е разяснила на клиентите си, че швейцарският франк може да поскъпне драстично спрямо лева – валутата, в която те получават своите доходи. Това са решение № 295/22.02.2019г. по т. д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., образувано по описа на I т. о., решение № 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 294/27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 314/29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 67/12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 155/24.01.2020г. по т. д. № 2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №136 от 20.01.2021 год. по т.д. № 1467/2019г. на ВКС, 2 т.о., решение № 168 от 29.01.2021 г. по т.д. № 2184/ 2019г. на ВКС, II т.о. и решение № 170 от 16.02.2021г. по т.д. № 1901/2019г. на ВКС, 2 т.о. Неравноправните договорни клаузи са нищожни, поради което имате право да заведете дела банките да ви възстановят всички облаги, получени от тях въз основа на неравноправните уговорки. По отношение на франковите кредити имате право да получите курсовите разлики, с които банките са се обогатили. Те се изчисляват като разликата между всяка месечна погасителна вноска, пресметната по курсът на швейцарският фрак към момента на плащането й и същата месечна погасителна вноска, изчислена по курса на усвояване на кредита.
Изброените по-горе решения на ВКС са постановени по кредити на Юробанк, но разрешенията в тях са приложими и спрямо случаите по договорите за кредит на Пиреос и Хеброс банки независимо, че по тях кредитополучателите в повечето случаи са усвоявали швейцарски франкове, докато Пощенска ги е предоставяла по блокирана сметка, като впоследствие ги е превалутирала в евро или в лева. Акцентът, който е поставен от Съда на ЕС и от ВКС е върху непредоставянето от страна на банката на пълна и достатъчна информация относно валутният риск, който ще носят кредитополучателите, а не върху начина на усвояване на чуждата валута. Затова адвокатска кантора „Десислава Филипова“ успешно провежда и искове по договорите, в които е уговорено реалното получаване на швейцарски франкове. По-долу може да видите решения по дела, водени от кантората по договори на бившата Пиреос, предстоят постановяване на решения и по дела с бившата Хеброс банка.
С кредитополучателите е извършвана и друга злоупотреба – тези банки са надвземали лихви въз основа на неравноправни клаузи. Това „хищническо“ кредитиране се санкционира от съда. Многобройна е съдебната практика на ВКС, с която са изведени критериите за определяне като нищожни на клаузи като „Базов лихвен процент“, „Стойност на банковия ресурс“, компонент „Премия“, с които българските банки„надписват сметките“ като увеличават едностранно възнаградителната лихва, която е първоначално определена в договорите за кредит и незаконно реализират свръхпечалба. Съдилищата осъждат банките да върнат надвзетото, за което свидетелстват многото решения на ВКС – решение № 168 от 29.01.2021 г. по т.д. № 2184/ 2019г. на ВКС, II т.о., Решение № 87/06.11.2019 по т.д. № 848/2017 на ВКС, 1 т.о., Решение №67/12.09.2019 по т.д. № 1392/2018 на ВКС, 1 т.о., Решение № 92 от 09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, 2 т.о., Решение № 314/29.07.2019 по т.д. №1766/2016 на ВКС, 2 т.о., Решение № 378/28.03.2019 по т.д. № 2775/2017, ВКС, 2 т.о., Решение №294/27.03.2019 по т.д. № 1599/2017 на ВКС, 2 т.о., Решение № 299 от 15.02.2019 г. по т. д. № 2023/2017 г. на ВКС, 2 т.о., Решение № 189 от 18.01.2019г. по т.д. № 1607 от 2017 г.на ВКС, 1 т.о., решение № 65 от 06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, 1 т.о., Решение №15/18.04.2018 по т.д. №2439/2016 на ВКС, 1 т.о., решение № 231 от 02.03.2018г. по т.д.№ 875/2017 г. на І т.о. на ВКС, Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т.д.№ 535/16г. на ВКС, ІІ т.о, Решение №236/20.12.2016 по т.д №3082/2015 на ВКС, ІІ т.о, Решение №165/03.12.2016г. по т.д. №1777/2015г. на ВКС, І т.о., Решение №205/07.11.2016г. по т.д.№154 от 2015г.на ВКС, І т.о., Решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д. № 240 от 2015 г.на ВКС ІІ т.о., Решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. 504/2015 г., II т.о., Решение № 424 от 02.12.2015 г. по гр.д. № 1899/2015 г., IV г.о., Решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г., III г.о.
Адвокатска кантора „Десислава Филипова“ прави опит да създаде съдебна практика, че не са дължими таксите по управлението на кредита и да възстанови на кредиполучателите платеното от тях под формата на такси, като на този етап още не са налице решения на ВКС по въпроса дали тези такси са уговорени законно.
Често кредитополучателите са сключвали допълнителни споразумения към основният договор за кредит, с които са преструктурирали дълга като са капитализирали към главницата просрочията по кредита и лихвите, начислявани през периодите на облекчено погасяване на дълга. ВКС излезе с много решения, с които прие че когато допълнителните споразумения са сключвани за преуреждане на действието на неравноправните договорни клаузи, тези споразумения са изцяло нищожни. Казано обяснително, ако сте изпаднали в забава да заплащате кредита заради едностранно увеличените лихви и/или повишената стойност на франка, то допълнителните споразумения са сключени за преуреждане на последиците от неравноправните клаузи.
Според ВКС, когато с тези споразумения не са преуредени неравноправни клаузи, но към главницата са прибавени просрочени или редовни лихви, това преоформяне е нищожно, тъй като е в нарушение на принципната забрана за анатоцизъм в договорните отношения с граждани.
Ползите от завеждане на дело срещу банката ви са следните:
- те няма да имат право вбъдеще да получават курсови разлики и такси за управление и да надвземат лихва след като със съдебното решение се прогласи нищожността на клаузите за валутния риск и за едностранното увеличение на лихвите.
- възстановяване на надвзетите лихви, изчислени като разлика между първоначално уговорената лихва и лихвата, едностранно увеличена от банките.
- възстановяване на получените курсови разлики, изчислени както се посочи по-горе като разлика между стойността на всяка погасителна вноска към датата на погасяването й и стойността на тази вноска, изчислена по курса на първоначалното усвояване на кредита.
- възстановяване на получените такси.
- намаляване на главницата чрез обявяване на нищожността на сключените допълнителни споразумения, респ. със стойността на капитализираните към нея лихви в нарушение на забраната за анатоцизъм. Това от своя страна ще има за последица начисляване на по-малко лихва в бъдеще.
- ако в допълнително споразумение към договорът за кредит сте уговорили, че лихвата по кредита се определя чрез ПРАЙМ, адвокатска кантора „Десислава Филипова“ успешно доказа пред ВКС, че тази уговорка е нищожна като неравноправна. Така Решение № 150 от 20.03.2020г. по т.д. № 279/2019 на ВКС, 2 т.о.
През 2020г. Съдът на ЕС постанови решение касателно давността. Повече за решението може да прочетете в статията „Революционно решение на Съда на ЕС за кредитите“. С това решение се преобръща концепцията за началният момент, от който тече давността за вземанията на кредитополучателите. Досега водехме искове за надвзетото само пет години назад, считано от завеждането на делото в съда. Сега след това решение се приема, че началният момент на давността е моментът, в който потребителят е разбрал за наличието на неравноправни клаузи в договорът му за кредит, т.е. ако той е научил за тях да кажем преди 3 години, давността не е изтекла и той може да претендира по съдебен път надвзетото, считано от сключването на договора за кредит до настоящият момент. Адвокатска кантора „Десислава Филипова“ и досега има успешно водени искове за надвзетото, считано от сключване на договора за кредит, т.е. не само в периода на петгодишният давностен срок, като на този етап има спечелено на две инстанции дело и предстои разглеждането му от ВКС.
Адвокатска кантора „Десислава Филипова“ води успешно искове в случаите на рефинансирани договори за кредит.
Ползите от завеждане на искове при рефинансираните договори е, че
- ще намалите за в бъдеще размера на кредита с тази част от главницата, която е формирана като разлика между курса на франка, при рефинансирането и курса на франка при усвояването на кредита.
- в случай на сключвани допълнителни споразумения по първоначалният договор в швейцарски франкове, ще намалите главницата с тази част от рефинансираният дълг, която е формирана чрез капитализации към нея на просрочията /виж по-горе за нищожността на допълнителните споразумения, респ. за нищожността на капитализациите на лихва в хипотезите на анатоцизъм/
- ще си възстановите лихвата, начислена върху тази част на главницата, съставляваща курсови разлики.
- ще дължите плащане за напред на по-малка лихва, тъй като тя ще се начислява върху намалената главница.
- ако не сте се позовавали на неравноправни клаузи по основният договор за кредит, имате право да претендирате надвзети лихви, курсови разлики и такси по него /виж по-горе за решението на Съда на ЕС за давността/.
- ако в договорът за рефинансиране или в допълнително споразумение към него сте уговорили, че лихвата по кредита се определя чрез ПРАЙМ, адвокатска кантора „Десислава Филипова“ успешно доказа пред ВКС, че тази уговорка е нищожна като неравноправна. Така Решение № 150 от 20.03.2020г. по т.д. № 279/2019 на ВКС, 2 т.о. Когато по съдебен ред се установи нищожността на тази клауза, банката губи правото да увеличава лихвата въз основа на нея и приложим за целият остатък на договорът е лихвеният процент, който първоначално е бил уговорен между вас и банката.
Когато с допълнително споразумение към първоначалният договор за кредит в швейцарски франкове или когато с договорът за рефинансиране банката е включила клауза, че нямате никакви финансови или други претенции към нея, тази клауза също е неравноправна и като такава не ви обвързва и не съставлява пречка да заведете дело.
Кантората има успешно приключило дело на две съдебни инстанции за рефинансиран кредит, като предстои окончателното му разглеждане от ВКС. Решенията на ОС-Бургас и АС-Бургас може да видите тук:
Други решения по дела по договорите с Пиреос:
- РешениеНаСГСищецГЙС
- Решение на АС-СофияищецГЙС
- Решение Софийски районен съд ищец ГС
- РешениеСофийски градски съд ищец ГС
Решенията, с които се компенсират надвзети лихви и получени курсови разлики за целият период на действие на договора можете да видите тук:
Други решения по договорите с Пощенска:
- Решение Софийски районен съд ищец Г.Д.
- РешениеСГСИщциИ.Й.иД.Й
- РешениеСРСИщциЕиСМ.
- РешениеСРС ищец КК
- Решение Софийски районен съд ищец ИЕ
