С новопостановеното решение по дело С-520/21г., Съдът на ЕС (СЕС) прие, че кредитополучателите имат по-широкото право на обезщетение за вредите, причинени им от банките чрез неравноправните клаузи, които те включват в договорите за кредит. Според СЕС те имат и правото на обезщетение, което се наслагва към правото да им бъде присъдено по съдебен ред възстановяването на платените въз основа на неравноправни клаузи лихви, курсови разлики от предоставяне на кредита в швейцарски франкове, такси, застраховки и законни лихви върху тези суми, дължими от поканата за плащане. СЕС е категоричен, че Директива 93/13/ЕОД относно неравноправните клаузи допуска правото на обезщетение, за да бъдат постигнати целите й за защита на потребителите чрез възстановяване на фактическото и правното положение, в което би се намирал потребителят без неравноправните клаузи и за възпиране на банките да включват такива клаузи в договорите си за кредит.
Когато кредитополучателите са заплащали недължими вземания на банките, последните са ползвали безвъзмездно чужди пари, което би било невъзможно при пазарни условия, съответно потребителите са били лишени от възможността да ползват парите си за задоволяване на личните си нужди или за инвестиция, от която да извлекат печалба. И макар, че пропуснатата от потребителя полза заради нереализираната инвестиция е трудно (но не и невъзможно) доказуема като претърпяна вреда, потребителите могат да търсят сигурни форми на обезвреда, равняващ се на прихода, който биха реализирали от депозирането на парите си на банков влог, респ. според всеки отделен казус да обосноват друга щета от надвзетото. Освен това, докато банката безвъзмездно е ползвала парите на кредитополучателите, вследствие на инфлационните процеси покупателната стойност на тези пари междувременно е намаляла (парите са се обезценили). В тази хипотеза реалната вреда, претърпяна от кредитополучателите се съизмерява с индекса на потребителските цени, измерващ инфлацията, т.е. може да се търси обезщетение, равно на този индекс, който да компенсира потребителя-ищец за обезценката на парите му.
В същото решение по дело С-520/21г., СЕС се произнася, че кредитните институции нямат право да искат от кредитополучателите обезщетение, надхвърлящо връщането на паричните средства, предоставени на основание изпълнението на този договор, както и плащането на законна лихва за забава, считано от поканата за плащане.
