Сподели в социалните мрежи!

С определение от 18 октомври 2023г. по дело С- 117/23 Съда на ЕС (СЕС) се произнесе по искане на Апелативен съд – София по тълкуването на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори във връзка с договорите за кредит в швейцарски франк, сключвани с „Юробанк България“ АД. Актовете на СЕС не съставляват решаване на конкретен правен спор между страните по него, а имат за цел да изяснят смисъла и съдържанието на нормативните актове на ЕС и да дадат насоки как съдилищата да решават делата си по сходни казуси. Тези актове на СЕС са със задължителен характер за всички съдилища в рамките на Съюза, а не само за съда, отправил до СЕС преюдициално запитване (т.е. искане за извършване на тълкуване на даден нормативен Съюзен акт). Поради характера на актовете на СЕС, след постановяването на определението от 18 октомври 2023г. по дело С- 117/23 същото ще промени практиката на съдилищата в България по делата на кредитополучателите на кредити, деноминирани в швейцарски франкове.

            По какви въпроси се е произнесъл СЕС:

Първият въпрос, който е разгледал СЕС е дали са неравноправни и на това основание недействителни клаузите от договора, предвиждащи че швейцарските франкове по кредита се предоставят по блокирана сметка, а след това се превалутират в левове или в резервната валута евро, които реално биват усвоявани от кредитополучателите. Запитването касае т.нар. в икономическата теория и практика „арбитражна сделка“. Отговорът на СЕС по този въпрос е, че неравноправно на кредитополучателите е било наложено заплащането на курсови разлики от превалутирането от швейцарски франк в лева или евро, което превалутиране не съставлява действителна услуга, оказана на кредитополучателите и които действия по превалутиране не са извършвани със съгласието на потребителите (клаузите за превалутирането са им наложени от банката) и чрез които банката е получила скрита цена в ущърб на последните. Според СЕС с този механизъм на превалутиране върху кредитополучателите неравноправно е прехвърлен валутния риск от повишаване на курсовата стойност на чуждата валута.

Моят съвет е да си погледнете договорите и банковите бордера при усвояването на кредита и ще установите каква курсова цена сте заплатили при превалутирането от швейцарски франк в лева/евро и ще установите как още на този етап „Юробанк“ ви е ощетила с недължима й облага, чието възстановяване може да искате по делата си.

Вторият въпрос, по който се е произнесъл СЕС е какви са правните последици от неравноправността на клаузите за прехвърляне на валутния риск върху кредитополучателите. Според СЕС такива договори могат да бъдат обявени за нищожни в цялост при условие, че кредитополучателите имат такива искания, респ. когато са ответници, ако това е в техен интерес. Ако подобно обявяване на нищожността е рисково за кредитополучателите, тъй като ще има за последица предсрочна изискуемост на кредита, то тогава съдът има право да измени договора за кредит като замести валутните клаузи с диспозитивна законова норма (т.е. член от закона) или друга законова разпоредба, за чието приложение при изменението на договора банката и кредитополучателят да постигнат съгласие. Според СЕС и двете норми следва да са такива, които регулират отношенията между търговци или доставчици на услуги и потребители, т.е. не би могла да се приложи норма от друг правен отрасъл, да кажем от областта на облигационното (т.е. общото договорно) право. Лично аз считам, че на този етап по българското право няма норма, с която може да се измени от съда договора между банката и кредитополучателите, поради което следва да се инициират законови промени. СЕС дава насоки на българските съдилища, че могат да приемат, че валутата по кредита не е швейцарски франк, а валутата на усвояването – лева или евра. На последно място, СЕС разяснява, че ако обявяването на договора за нищожен в цялост ще породи негативи за кредитополучателите, българските съдилища следва да предприемат всички действия, за да поставят последните в положението, в което биха се намирали, ако в договорите им не са включени неравноправните клаузи за швейцарския франк.

ПРАКТИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ на определението на СЕС по дело С- 117/23:

Определението на СЕС ще измени практиката на Върховен касационен съд (ВКС-последната съдебна инстанция по делата в България, чиито решения служат като указание за долустоящите съдилища как да решават делата си, тъй като ако последните не съобразят практиката на ВКС по сходни казуси, при обжалване на несъобразеното решение, то ще бъде отменено от ВКС):

Досега ВКС приемаше, че валутата по кредитите е швейцарски франк, а не евра или лева. Според практиката на ВКС договорите за кредит, деноминирани в швейцарски франкове са действителни в цялост, като са нищожни само отделни договорни клаузи, а именно: 1. Клаузите относно прехвърлянето на валутния риск (поради което в полза на кредитополучателите се присъждат валутните разлики съобразно курса на усвояване на кредита, респ. по дела на банката срещу кредитополучатели от присъдената на банката сума в швейцарски франкове се изваждат курсовите разлики) и 2. клаузите, оправомощаващи банката да увеличава едностранно лихвата.

Насоките, които дава СЕС обаче са други и досегашната практика на ВКС (т.е. решенията на ВКС по делата за кредити в швейцарски франкове) им противоречи, като с оглед задължителния характер на тълкувателните актове на СЕС, ВКС ще е длъжен да измени практиката си. Според СЕС договорите за кредит, деноминирани в швейцарски франкове следва да се приемат за нищожни в цялост (т.е. не са породили валидно правно действие, все едно не са били изобщо сключвани, поради което всяка от страните трябва да върне на другата страна, това което е получила въз основа на невалидния договор). Това означава, че ако сте ответници по дела, заведени от банката, съдът трябва да провери какво сте платили вие на банката за арбитражната сделка (виж по-горе), за лихви и за такси и като сумира тези плащания, да ги прихване (приспадне от) срещу дължимата от вас главница. Казано с пример, като цифрите са импровизирани, т.е. не са извлечени от конкретно мое дело: усвоили сте 50 000 евро с равностойност в швейцарски франкове да кажем 60 000 CHF и сте изплатили към момента на завеждане на делото за лихви, такси и арбитражна сделка 30 000 CHF с еврова равностойност 45 000 евро. Банката ви съди да платите оставаща главница от 40 000 CHF, 20 000 CHF лихви и 1 500 CHF – такси . Съдът следва да приложи определението на СЕС и да приеме, че кредитът ви е евров и да приспадне платеното, като от усвоената главница от 50 000 евро да прихване платените от вас към момента на завеждане на делото 45 000 евро и да ви осъди само за 5 000 евро.

Ако сте ищци, т.е. вие вече съдите банката: по настоящите висящи още, т.е. заведени дела определението няма да повлияе негативно. По тях се претендира нищожност (невалидност) на отделни клаузи от договора за кредит и се иска реституция на дадено въз основа на тях за лихва, за курсови разлики и за такси. Определението просто гласи, че може да искате повече, ако това е във ваш интерес, а именно да искате от съда да прогласи нищожността на всички договорни клаузи и да претендирате всичко изплатено от вас, но разбира се, като отчетете, че евентуално има остатъчна дължима от вас главница.

Повече информация относно вече заведените дела и развитието както на съдебната практика, така и на практиката на адвокатска кантора „Десислава Филипова“ може да получите в статията ми ПРАКТИКАТА НА СЪДА  ПО ДЕЛА ПО КРЕДИТИ В ШВЕЙЦАРСКИ ФРАНКОВЕ.

Ако обмисляте да заведете дело срещу Юробанк, то в такъв случай следва да прецените какво е във ваш интерес от следните две възможности:

  1. Да искате обявяване на договора за нищожен в цялост. В тази хипотеза следва да се направи същото изчисление като дадения по-горе пример за ответниците по дела, заведени от банката. Какво сте платили за лихви, такси и арбитражна сделка, да го преизчислите в реалната валута на усвояването лева или евра и да го съпоставите с главницата при усвояването на кредита. Тъй като кредитите, деноминирани в швейцарски франкове са отпускани в периода 2007г. – 2008г., то при това изчисление може да се окаже, че остатъчната главница е в минимален размер и е във ваш интерес да заплатите остатъка. Изчислението следва да се прави за целия период на действие на договора, считано от сключването му, като предвидената в българския закон давност от 5 години не следва да бъде пречка. Какво е давност вижте в статията ми ДАВНОСТ – КАК ДА СЕ ОСВОБОДЯ ОТ ЕДИН ДЪЛГ СЛЕД ИЗТИЧАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕН ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ. В определението на СЕС по дело С- 117/23, Съдът изрично постановява, че реституцията следва да се извърши в цялост относно всичко платено. Това разрешение съответства на вече развитата от него тълкувателна практика относно началния момент на течението на давността, за което можете да се информирате от статията ми РЕВОЛЮЦИОННИ РЕШЕНИЯ НА СЪДА НА ЕС ЗА КРЕДИТИТЕ.
  2. Втората възможност, която имате е да продължите да водите дела по досегашния ред. При изчислението между платеното в изпълнение на договора и съпоставка с остатъчната главница, може да установите, че за вас е по- изгодно да заведете дело само за възстановяване на надвзети лихви, курсови разлики и такси.
  3. Относно рефинансираните кредити, аналогично при подобно изчисление ще се окаже, че сте изплатили суми драстично надвишаващи реално дължимото. За клиентите ми, за които спечелихме дела, ще се окаже, че дължите значително по-малко отколкото вече сме установили по делата ви.

Сподели в социалните мрежи!