След години настояване и обещания дългоочакваният закон за личния фалит най-сетне е факт. Само че повод за радост няма. Законът е написан така, че създава илюзия, че се решава проблемът на свръхзадлъжнелите хора, а реално хвърля прах в очите.
Кой е изключен от обхвата на закона?
➡️ Най-бедните и уязвимите – защото право да искат несъстоятелност имат само лица с дълг от поне 10 минимални работни заплати.
➡️ Повечето хора с бързи кредити – законът обхваща само дългове за основни жизнени потребности.
➡️ Част от ипотечните длъжници – определени банкови кредити с обезпечение остават извън регулацията.
Процедурата – лукс, а не помощ
Процедурата наподобява тази за търговците – тежка, скъпа и тромава. Длъжникът трябва да поеме разноски, които реално не може да си позволи, включително за възнаграждения на синдика. От своя страна синдиците едва ли ще имат стимул да се заемат – предвидените възнаграждения са ниски. Решението? Държавни съдебни изпълнители вместо синдици – а всички помним колко бавно и неефективно беше държавното изпълнение преди.
Защо да не бързаме да се радваме?
✅ Законът е приет, но не можете веднага да подадете молба за личен фалит – ще трябва да изчакате поне 9 месеца за изготвянето на регистър на фалиралите лица. И като гледам опита с други регистри, този срок ще бъде удължен.
✅ Нов закон значи различни тълкувания на съдилищата, което ще доведе до правна несигурност.
✅ Натоварената съдебна система може да се блокира при масови молби, подобно на примера от Румъния, където бяха принудени да наложат мораториум.
За мен този закон в този вид е повече жест към кредиторите, отколкото реална помощ за длъжниците.
📌 За повече информация:
– Lex.bg – Личен фалит
– Marica.bg – Законът може да вкара длъжника в задънена улица
– Capital.bg – Личният фалит може да се окаже не решение, а нов проблем
