Разноските, които ще направите са за държавни такси, за възнаграждение за вещото лице, което ще изготви експертиза по делото и за адвокатско възнаграждение. При успешно приключване на делото всички сторени от вас разноски за държавни такси, за възнаграждение на вещото лице и за адвокатско възнаграждение ще ви се възстановят, тъй като съдът ще осъди насрещната страна – фирмата за бързи кредити да ви заплати разходите за водене на делото съразмерно на спечелените от вас искове.

За завеждане на делото дължите разноски към държавата за държавна такса, която се определя в размер на 4 % от стойността на всеки един иск, но не по-малко от 50лв. Държавната такса се заплаща по сметката за държавни такси на съответният съд по настоящият ви адрес, а ако нямате регистриран в общината такъв настоящ адрес, то по постоянният ви адрес. Сметката на всеки съд е налична на сайта на съда, пред който ще се гледа делото ви.

пример: възнамерявате да заведете иск за прогласяване на цялостната нищожност на договора за кредит. Сумирате всички задължения, които имате по него за главница, за лихва и  например за неустойка /респективно за друго задължение, виж „типични нарушения на фирмите за бързи кредити“/ и получавате обща сума например от 1500лв. Тези 1500лв. са цената на иска, върху които трябва да изчислите държавната такса. 4 % от 1500лв. се равняват на 60лв. и това е дължимата държавна такса, която трябва да заплатите по сметката за държавни такси на съответният съд, който ще гледа делото ви.

Ако обаче при сумиране на всичките ви задължения по договора ви за главница, за лихва и както е даден примера за неустойка е в друг размер например 1200лв., то е възможно да действа правилото, че държавната такса е 4 % от стойността на всеки един иск, но не по-малко от 50лв. 4 % от 1200лв. = 48лв. В този случай държавната ви такса няма да е 48 лв., а ще бъде 50лв.

ВАЖНО: в рамките на едно и също дело може да водите няколко иска: например иск за обявяване на цялостната нищожност на договора и иск/ове за връщане на надвзетото /т.е. на сумите, платени от вас над стойността на главницата /= заетата сума/. В този случай ще дължите държавна такса за всеки от тези искове, която държавна такса се изчислява по горното правило – 4 % от стойността на всеки един иск, но не по-малко от 50лв.

пример: възнамерявате да заведете първи иск за прогласяване на цялостната нищожност на договора за кредит. Сумирате всички задължения, които имате по него за главница, за лихва и  например за неустойка /респективно за друго задължение, виж „типични нарушения на фирмите за бързи кредити“/ и получавате например обща сума от 1500лв. Тези 1500лв. са цената на иска, върху които трябва да изчислите държавната такса. 4 % от 1500лв. се равняват на 60лв. и това е дължимата държавна такса, която трябва да заплатите по сметката за държавни такси на съответният съд, който ще гледа делото ви. Заедно с този иск, смятате да заведете и иск да ви бъдат възстановени например 100лв., заплатена лихва по кредита и примерно 1300лв., платени да кажем за неустойка. За 100-те лв. лихва ще важи правилото, че държавната такса не може да бъде по-малка от 50лв. 4 % от 1300лв.= 52лв. Или общо държавните такси, които ще заплатите за тези три иска са 60 лв. + 50лв. + 52лв.=162лв.

ВАЖНО: адвокатска кантора „Десислава Филипова“ ще ви съдейства при изчисление на държавната/ните такси. Горното изложение е единствено с цел да ви ориентира как се определят разходите за държавни такси по делото ви.

ВАЖНО: държавната такса се заплаща при образуване на делото ви, т.е. в момента на подаване на исковата молба. Възможно е да подадете исковата молба без заплатена държавна такса. В тази хипотеза съдът ще изпрати до адвокатска кантора „Десислава Филипова“ съобщение, с което ще ви укаже да заплатите дължимата държавна такса в определеният от него срок, който най-често е 7-мо дневен и се брои от датата на получаване на съобщението.

По тези дела често се изслушват експертизи по въпроси, които са важни за правилното решаване на делото. Всяка от страните по делото има право да поиска от съда да бъде изготвена такава експертиза, понякога съдът служебно назначава изслушването на експертиза, независимо, че страните не са направили такова искане или за да допълни задачите за експертизата с други въпроси, необходими за правилно решаване на правният спор. В тези случаи, вие дължите да заплатите възнаграждение на вещото лице, което ще изготви експертизата. Възнаграждението се заплаща по т.нар. „депозитна сметка“ на съда, който ви гледа делото и която е различна от сметката за държавни такси. Депозитната сметка е налична на сайта на съда, който разглежда делото ви.

ВАЖНО: размерът на възнаграждението на вещото лице се определя от конкретният съдия, разглеждащ делото ви. Средният размер на възнагражденията на вещи лица по дела с бързи кредити е около 150 – 250лв. и може да варира в зависимост от преценката на съдът, пред който делото ви е висящо. Възнаграждението се заплаща след като делото вече е образувано и се дължи в момент, определен от съда.

Друг разход, който ще имате по делото е за адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение се дължи за всяка отделна съдебна инстанция, преди стартирането на делото пред нея. По принцип делата срещу фирмите за бързи кредити протичат на две съдебни инстанции – най-често първата съдебна инстанция е районният съд по настоящият адрес на ищеца, а ако няма такъв – по неговият постоянен адрес, а втората съдебна инстанция е съответният окръжен съд, в чиито район правораздава съответният районен съд. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са урегулирани с Наредба № 1 на Висш адвокатски съвет.

Тези минимални размери са нормативно установени като граница, под която на адвокатите е забранено да слизат при определяне на дължимото им адвокатско възнаграждение и целят да гарантират качеството на оказвания от адвокатите труд. Не съществува правна рамка, с която да са предвидени максимални размери на дължимите адвокатски възнаграждения. Възнаграждението на адвоката се определя по договореност с клиента му при отчитане на два фактора:

а/ установените минимални размери по Наредба № 1 на ВАдвС.

б/ фактическата и правна сложност на конкретното дело.

В чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 на ВАдвС са определени минималните размери на възнагражденията на адвокатите за всяка отделна съдебна инстанция съобразно материалният интерес, т.е. съобразно стойността на всеки отделен иск. Размерите са както следва:

За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните:

  1. при интерес до 1000 лв. – 300 лв.;
  2. при интерес от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.;
  3. при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв.;
  4. при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв.;
  5. при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. – 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.;
  6. при интерес от 1 000 000 лв. до 10 000 000 лв. – 21 530 лв. плюс 1 % за горницата над 1 000 000 лв.;
  7. при интерес над 10 000 000 лв. – 111 530 лв. плюс 0,5 % за горницата над 10 000 000 лв.
От |30 авг., 2021|Коментарите са изключени за ДЪЛЖА ЛИ РАЗХОДИ ЗА ВОДЕНЕ НА ДЕЛО
Call Now ButtonОБАДИ СЕ